По пътя към върха на ООН

България вече е имала присъствие в горните ешелони на ООН - през 1992 г. Стоян Ганев бе избран за председател на Общото събрание. Постът на генералния секретар обаче е в друга категория - той носи не само политическо влияние и глобален престиж за избраника, но е признание и дипломатически успех за страната, от която идва. На България и на български кандидат подобен шанс се открива за първи път.

Както досега или не

До края на мандата на действащия генерален секретар Бан Ки Мун остават повече от две години, но в родното му място вече се изгражда музей, а в Южна Корея той е възприеман като герой. Независимо от емоционалната оценка на Бан Ки Мун в родината му трудно може да се каже, че той ще остави забележима следа в близо 70-годишната история на ООН.

Репутацията на Бан Ки Мун се гради предимно върху таланта му да прави изявления, без да казва нещо по същество. Действията на корееца са балансирани до степен, при която изчезва възможността за конфронтация дори и тогава, когато тя е наложителна. Според някои това е проява на далновидност, според други - на неувереност. Резултатът е, че създадената през 1945 г. световна структура за решаване на глобални проблеми е в застой и губи престиж. ООН се нуждае от ново лице и от нова визия.

Търси се: генерален секретар на ООН

Проф. Томас Уайс, директор на института за международни изследвания в City University of New York, оприличава кампанията за генерален секретар на ООН с тази за президент на САЩ - едва приключили едни избори и претендентите за следващите вече загряват край терена. "В по-ранния етап от историята на ООН сериозните кандидати не са издигали кандидатурата си предварително, а често в последния момент. Нещата започнаха да се променят, когато беше избран Кофи Анан (1996 г.). До неговото избиране същинска кампания не се водеше, кандидатите бяха обсъждани зад закрити врати между петимата постоянни членове на Съвета за сигурност (Великобритания, Китай, Русия, САЩ и Франция), които се договаряха помежду си", казва Уайс пред "Капитал".

Процедурата за избиране на генерален секретар предвижда кандидатурата да бъде определена в Съвета за сигурност (изпълнителния орган на ООН) и след това - предложена за гласуване в Общото събрание (парламентът на ООН), което от своя страна може да я утвърди или отхвърли. Досега не е имало случай на отхвърляне.

Неофициално се спазват още два принципа. Единият е, че не се избира генерален секретар от държава, която е постоянен член на Съвета за сигурност. Другият е принципът за географската ротация, според който генералният секретар трябва да идва от определен регион на света в зависимост от това откъде са били предшествениците му. За последен път европеец - Курт Валдхайм, е бил начело на ООН през 1981 г.

Проф. Уайс смята, че принципът за географската ротация ще бъде спазен и през 2016 г. и че следващият генерален секретар на ООН ще бъде от Централна и Източна Европа. Също така, казва той, все повече се налага идеята, че е време жена да оглави организацията.

От гледна точка на формалните изисквания кандидатурата на Ирина Бокова би накарала дори най-заклетите скептици да хвърлят втори поглед. Получила образование в Русия, Европа и САЩ, тя по същество е възприела принципите за глобален подход към решаването на проблемите далеч преди глобален да стане модна дума в съвременния речник. Бокова убедително демонстрира дипломатически и управленчески умения в голяма международна организация - ЮНЕСКО, която оглавява вече втори мандат. Ползва се с добра репутация пред петимата постоянни членове на Съвета за сигурност. Владее перфектно английски, френски, испански и руски - четири от шестте официални езика на ООН (изискването е само за два). Има ясно виждане за мисията и дейността на организацията. В полза на Бокова играят също така географският принцип и фактът, че е жена.

Кадрили, въртележки, съображения

Проблемът е, че процесът по филтриране на силните кандидатури протича в неформални преговори по оста Вашингтон-Лондон-Москва-Париж-Пекин без особена гласност. Да бъдеш избран за генерален секретар на ООН в политически смисъл е успех на успехите, нещо като черешката на върха на тортата. Конкуренцията между личности, държави и коалиции от държави в ООН е напрегната, всяка група се опитва да придвижи своя кандидат.

Освен политическото влияние и обществения престиж постът начело на ООН идва с годишна заплата от 200 хиляди долара без данъци, неограничен бюджет за представителни разходи, трима постоянни телохранители, луксозна лимузина, просторен кабинет на 38-ия етаж в централата на организацията в Ню Йорк, както и пететажна резиденция, разположена върху 1300 кв.м в непосредствена близост до централата.

Стюарт Патрик, директор на програмата за международните институции в Council on Foreign Relations в Ню Йорк, казва, че петте постоянни членове предпочитат да работят със слаб генерален секретар, който лесно може да бъде манипулиран. "Но това е нож с две остриета. Когато беше избран шведският икономист Даг Хамаршелд (1953 - 1961 г.), всички си мислеха, че той ще е кротка фигура зад кулисите, а Хамаршелд се оказа роден лидер. Същото се получи и при избора на Кофи Анан (1996 - 2006 г.), когото смятаха за послушен ООН апаратчик, с когото няма да имат затруднения. Впоследствие принципната позиция на Анан създаде главоболия за някои от петимата постоянни", казва Патрик пред "Капитал".

Обичайната процедура за кандидати със сериозни шансове е те да бъдат издигнати от собствените си правителства (вече направено за Бокова), а след това да се търси подкрепа от правителствата на страните, влизащи в регионалния блок, в случая - групата на източноевропейските държави. Поддръжката от страна на държавите в блока, подчертава проф. Уайс, е ключов елемент, защото без нея кандидатът няма реални шансове.

Той добавя, че нещо специфично за избора на генерален секретар през 2016 г. ще бъде позицията на кандидата по отношение политиката на Русия в Крим и Украйна. "Струва ми се, че това ще е особено проблематично за кандидати от Централна и Източна Европа, които, почти сигурно е, ще са давали публични изявления във връзка с анексирането на Крим или събитията в Източна Украйна. Ако такъв кандидат публично е заявявал нещо, което може да се възприеме от Русия в негативен контекст, Москва просто ще блокира кандидатурата в Съвета за сигурност", посочва проф. Уайс.

Повече с по-малко

Кандидатът за генерален секретар трябва да заеме активна позиция и да представи виждането си по приоритетните за ООН теми, например права на човека, икономическо развитие, ликвидиране на бедността, промяна на климата, равенство между половете. Очаква се също ясно да представи своята визия за ролята и участието на ООН в глобалните процеси, за това кои ще са членовете на екипа му/й, и как очертаният план за действие се вписва в бюджета на организацията.

Точно бюджетът ще бъде ключов елемент в програмата на всеки сериозен кандидат за поста. Причината е, че ООН от години се намира под натиск от страна на държавите спонсори - САЩ са най-големият спонсор, следвани от Япония и Германия - да демонстрира повече резултати с по-малко разходи.

Пример в това отношение е Хелън Кларк, бивш министър-председател на Нова Зеландия, чието име също често се споменава като възможен наследник на Бан Ки Мун. Кандидатурата на Кларк още не е издигната официално, но има сигнали, че тя се интересува от поста. Като администратор на Програмата на ООН за развитие Кларк прокарва радикален план за свиване на разходите, а заедно с това - съкращаване на 25-30% от персонала. В централата на ООН този план неформално е наричан "касапницата", но в очите на спонсорите, твърди проф. Уайс, това може да се отчете като положителен елемент.

Ирина Бокова от своя страна съумя да постигне почти същото намаляване на разходите в ЮНЕСКО, агенцията за образование, култура и наука на ООН, с минимални съкращения на служители. И това може да се отчете като положителен елемент.

Става дума за два различни подхода към един и същ проблем и постигането на сходни резултати. При Кларк се прилага силовият принцип на желязната лейди, докато Бокова проявява гъвкавост, търси и постига консенсус.

При това тя трябваше да се справя с кризисна ситуация, след като САЩ прекратиха финансирането си за ЮНЕСКО през 2011 г. Причината за замразяването на вноската им (80 млн. долара годишно, които съставляват 22% от общия бюджет на организацията) бе фактът, че ЮНЕСКО прие Палестина за свой пълноправен член. Спирането на финансирането дойде в резултат от американски закон, който задължава правителството във Вашингтон да прекрати вноските си в която и да било международна институция, която даде подобен статут на Палестина. Тогава Бокова получи подкрепа от администрацията на президента Барак Обама и лично разговаря с редица американски конгресмени да не се прекъсва финансирането. Усилията й останаха без резултат, но по време на срещите си в Конгреса Бокова впечатли американските законодатели със своята ерудиция, принципна позиция и подход.

Надпреварата за нов генерален секретар на ООН тепърва започва и до самия избор остават повече от две години. Ясно е, че който и да наследи Бан Ки Мун, ще има пред себе си радикализиран свят (Ирак, Сирия, Либия, Израел-Палестина, Украйна-Русия, Судан-Южен Судан), в който постигането на консенсус - ключовият принцип в дейността на ООН - ще изисква доста повече от само дипломатически умения.

Засега Бокова не възнамерява да води активна кампания, тъй като предстои още много подготвителна работа. Основната цел в тази предварителна фаза е да бъдат убедени останалите държави от Централна и Източна Европа, че именно Ирина Бокова е кандидатът с реални шансове за класиране на финала. Ако нейната кандидатура получи тяхната подкрепа, България може да отбележи през 2016 г. действително глобален политически успех.