Ще оглави ли източноевропеец ООН

Друг интересен момент при избора на генерален секретар е т. нар. принцип за географска ротация. Макар и да не е записан в устава, този принцип се спазва вече няколко десетилетия и генералните секретари са избирани последователно от пет различни региона на света. За последен път европеец (Курт Валдхайм) е бил избран за генерален секретар през 1976 г. Досега не е бил избиран генерален секретар от региона на Източна Европа. В ООН преобладава мнението не само че е настъпило време за кандидатура на източноевропеец, но и това да е жена.

Фаворитът от ЮНЕСКО

В американските медии като фаворит често се споменава името на генералния директор на ЮНЕСКО (Организацията на обединените нации за образование, наука и култура) Ирина Бокова. Тя присъства редовно и в руските медии, а постоянният представител на Русия в ООН Виталий Чуркин заяви, че Москва е готова да подкрепи кандидатурата на жена от Източна Европа. Си Дзинпин беше първият държавен глава на Китай, който посети централата на ЮНЕСКО в Париж. Бокова е добре позната във Франция, а освен това се ползва с отлична репутация сред френския политически елит. Тя владее свободно четири от шестте официални езика на ООН – английски, френски, испански и руски.

Професионалната кариера на Ирина Бокова практически от самото й начало е плътно свързана с ООН, тя познава отвътре с какво точно се занимава организацията, как се разпределят бюджетите, механизмите за финансиране и функционирането на множеството комитети, комисии и сателитни организации на ООН. Ирина Бокова бе официално номинирана от българското правителство за генерален секретар на ООН през 2014 г.

Освен Бокова сред възможните претенденти за номинация биват споменавани имената на вицепрезидента на Европейската комисия Кристалина Георгиева, на шефа на програмата за развитие на ООН и бивш министър-председател на Нова Зеландия Хелън Кларк, и на Мишел Бачелет - президента на Чили. Споменават се и други имена, например външния министър на Хърватия Весна Пусич и президента на Литва Даля Грибаускайте. Има и няколко кандидатури на мъже. Сред наблюдателите на ООН обаче преобладава мнението, че следващият генерален секретар ще бъде жена и че е най-вероятно да бъде избран измежду четирите най-често спрягани имена.

В 70-годишната история на ООН държавен глава (Бачелет) или министър-председател (Кларк) никога не са били избирани за генерален секретар. Освен това и двете кандидатури идват извън региона на Източна Европа, а се предполага, че географският принцип на избор ще бъде спазен. Така погледнато списъкът като че ли се свежда само до две-три имена, едното от които вече е номинирано от правителството на своята държава.

За шампанско обаче е още рано. Предположенията на журналистите и т. нар. експерти са едно, а това, което се случва зад кулисите в Съвета за сигурност - съвсем друго. Сегашният, вече с два мандата генерален секретар Бан Ки Мун, беше практически непознато име в началните стадии на изборната кампания през 2006 г. когато всички обявени предварително за силни кандидати един по един отпаднаха. Трикът с избора на генерален секретар е, че номинантът трябва, от една страна, да е квалифициран за длъжността, обаче в същото време да не показва прекалено голямо желание да я заеме. Иначе се създава впечатление, че това е единствената карта, на която е заложил(а).

До момента и четирите най-вероятни кандидати за номинация се придържат към това правило. Хелън Кларк каза, че е готова да застане начело на организацията, но на всеки е ясно, че между «готова» и «искам» има разлика. Имената на Мишел Бачелет и на Кристалина Георгиева редовно се появяват в медиите, но до момента нито едната, нито другата са дали ясна индикация дали въобще са заинтересувани от номинация. Ирина Бокова казва само, че за нея е чест да бъде номинирана от правителството на България, но че в същото време е толкова ангажирана с работата си в ЮНЕСКО, че няма възможност (или желание) да води кампания. Бачелет, Бокова и Кларк са смятани за инсайдъри в ООН - заемат или са заемали високи управленски постове там.

Георгиева няма формален опит в организацията, но от друга страна, зад гърба й стои солидно резюме в Световната банка и в Европейската комисия.Независимо от ограничените пълномощия на генералния секретар длъжността се смята за нещо като ягодката на върха на глобалната дипломатическа торта. Бившият кмет на Ню Йорк Майкъл Блумбърг веднъж беше казал, че в света има само три длъжности, за които си заслужава да се води кампания – президент на САЩ, генерален секретар на ООН и кмет на Ню Йорк.Не се знае какво точно ще се случи в Съвета за сигурност, обаче кандидатите разполагат с някои лостове за наклоняване на везните в своя полза. Предложенията за генерален секретар се издигат от петте регионални групи в ООН, една от които е тази на Източна Европа.

В случая това е само условно наименование, защото в тази група влизат също Русия, Азербайджан, Армения, Украйна, Молдова, Полша, Чехия, Унгария, общо 23 държави. За да има кандидатурата реален шанс за успех, тя трябва да е само една от регионална група. Вариант, в който дадена държава или регион предложат повече от една кандидатура, е по презумпция губещ тъй като демонстрира липса на единодушие и съответно – уязвимост на кандидатите. Другите регионални групи ще се възползват от тази слабост и ще предложат само по една обаче солидно подкрепена кандидатура. В тази посока на мислене би следвало да са ориентирани и действията на българското правителство, ако в страната има интерес да се издигне действително силен кандидат.