Кошмар без правила

"Опасявам се, че това, което потенциално може да произведе този момент, не е просто край на процеса по разоръжаването или отказ от търговско споразумение. Може да се стигне до още по-проблемни отношения", обяснява пред "Капитал" проф.Чарлз Купчан, професор по международни отношения в Georgetown University и водещ експерт в Council on Foreign Relations. И допълва, че в това отношение след края на студената война ние живеехме в много по-мирен свят. Възможно е сега с руската инвазия в Крим да се окажем отново по средата на съперничество между велики сили. Все пак, според проф. Купчан, макар да трябва да си даваме сметка за това, нещата още не са излезли дотолкова от релси, че да очакваме този най-лош сценарий.

Ако зависи от Вашингтон, дотам няма и да се стигне. Когато държавният секретар Кери заявява, че действията на Путин са като от XIX век, пренесени в XXI век, той се опитва публично да контрира подобно развитие. В аналогията отекна както възмущението от явното незачитане на международното прaво и процедури, така и опасенията, че една доскоро слабо известна теория може и да се окаже вярна. Развивана главно в академичните среди, тя твърди, че последните двадесет години са били по-скоро преходни и светът отново се завръща към добре забравения баланс на силите. В него подобно на ситуацията в Европа от края на Наполеоновите войни до Първата световна война международните отношения се управляват от няколко големи държави играчи, от противопоставянето на техните интереси и от време на време взаимодействието помежду им (в новия модел се назовават САЩ, Германия, Русия, Китай и може би Бразилия). Така журналисти и коментатори от списание Atlantic през вестник Washington Post до списание Foreign Policy отвориха отново учебниците по политическа и дипломатическа история и това, което видяха в тях, съвсем не им хареса.

Досегашната система може и да не е идеална и САЩ също са виновни в придържане към международните норми само на думи (като при подготовката на инвазията в Ирак например), но банкрутът й би означавал още по-нестабилен свят. Както посочи Тимъти Снайдър в списание Foreign Policy, ако установените след Втората световна война принципи на неприкосновеност на границите отпаднат, новите велики сили ще имат отново право да местят контурите по картите, както им е изгодно. Какво би попречило например на Китай, вече заливащ с инвестиции и хора Източен Сибир, да реши да го анексира след няколко години? Или да си вземе със сила островите, за които спори с Япония? Ситуация, в която прекрачването на международните правила става нормална практика, е кошмарна за САЩ, виждани и разбиращи сами себе си като глобалния пазител на демокрацията и човешките права. И съответно Вашингтон ще бъде призоваван да се намесва активно едва ли не при всеки международен проблем и да е редовно в ситуации на противопоставяне. Представете си свят с по една криза, подобна на украинска през година-две. 

В голямата неизвестност

Дори и подобен краен сценарий за нов безскрупулен баланс на силите да остане само академична теория, запушването на международната дипломация в близкото бъдеще е очевидно притеснение за Вашингтон. Затова и определението на Юджийн Румър и Андрю С. Уайз от Carnegie Endowment for International Peace в списание Politico, че случващото се в Украйна е "най-големият външнополитически тест" в президентството на Обама, не е преувеличено. САЩ се нуждаят от подкрепата на Русия за преговорите около иранската ядрена програма, за решаването на сирийския конфликт и за логистиката около изтеглянето на американските военни сили от Афганистан в края на годината. Затова и Белият дом, и Държавният департамент се опитват да запазят (доколкото могат) конструктивния тон и да деескалират ситуацията. "Г-8 най-вероятно е първата жертва. Останалите международни механизми – Съветът за сигурност на ООН, дипломатическите опити в Сирия, процесите за Иран, разговорите със Северна Корея и т. н., ще са пълни с нова горчивина и дисфункционалност. Някои от тях ще умрат напълно", посочват Румър и Уайз.     

Украинската кризата връща и международните отношения с поне едно десетилетие назад. Както обяснява пред "Капитал" експертът на американския тинк-танк CATO Institute Далибор Рохач, "Украйна се отказа доброволно от ядрените си оръжия през 1994 г. и в резултат получи гаранции за неприкосновеност на границите си. Всеки път, когато оттук нататък някой се опита да убеди Индия, Пакистан или друга държава също да се откаже от ядрените си оръжия, казусът с Крим и Източна Украйна ще се появява". Рохач обобщава, че така днешните действия вече ще отекват винаги, когато САЩ се опитват да започнат процес на разоръжаване.

Още повече че тази голяма неизвестност за близкото бъдеще идва във време, когато министърът на отбраната Чък Хейгъл пое инициатива за свиване на експлодиралия след 11 септември 2001 г. военен бюджет. Дори при най-добрите външнополитически условия намаляването на активния компонент на американската армия до нивата от преди Втората световна война е трудно начинание в Конгрес, доминиран от консервативни републиканци. Сега с изострянето на ситуацията в Украйна не е сигурно дали планът има шанс да стане реалност. И от това как Белият дом навигира украинската криза ще стане и ясно дали Америка ще успее да се сбогува с най-гротескните призраци на глобалната война срещу тероризма. 

Между сенките на Картър и Джордж У. Буш

Същевременно критиките, че нерешителните закани за наказание на сирийския диктатор Башар Асад и отмятането в последния момент на Белия дом, ако не са насърчили интервенцията на Путин, то поне са улеснили решението му за нея, вгорчават атмосферата в самата Америка. Някои опоненти стигнаха дотам да твърдят, че сравнението на Обама със слабостта в международните дела на Джими Картър всъщност е обида за Картър. Наложи се колумнистът на агенция Bloomberg Джефри Голдбърг, също иначе отявлен критик на сегашната администрация, да им припомни, че за бивш граждански активист Обама е убил доста терористи.

Но е факт, че Америка се люшка опасно между активизма и изолационизма, военните интервенции и отказа от всякаква силова намеса, изпращането на орда дрони на чужда територия и изразяването на недоволство само с един туит в момент, когато международните пожари изискват гъвкав подход. Kакто се видя в последните дни, Белият дом няма план за възпиране и ограничаване на кризи и досега никой сериозно не се е замислял каква може да е "сивата зона" (по израза на главния редактор на списание Foreign Policy Дейвид Роткопф) между директната конфронтация и нищо незначещите заплахи. Така в украинската криза има и нещо положително - тя накара Вашингтон да се замисли за план на действие в случаите, когато военната опция е немислима, а пасивността е непоносима.