Оланд може да поеме глътка въздух

Външни фактори

"Наистина се наблюдава повей на оптимизъм над Париж през изминалите седмици. Външните фактори създадоха изключително благоприятен финансов контекст", казва Еманюел Люшипр, икономически коментатор от BFM Business TV.

Според главния икономист на инвестиционната банка Natixis Патрик Артю, "когато добавиш всичко, може да имаме растеж от 1.5% тази година или 2%, ако инвестициите наберат сили. Не звучи много, но за Франция това е голяма промяна".

И така, дали икономическите обстоятелства спасиха доскоро закъсалия френски президент? Рано е да се каже, но си струва да се отбележи, че правителството вече направи ясен завой към ориентирани към растежа политики. Финансовият министър Еманюел Макрон прекарва дни и нощи в парламента, направлявайки законопроект за реформи, носещ името му. Документът, който представлява микс от 200 различни дерегулаторни мерки, няма да сътвори чудеса, но е насочен към пробизнес ориентираната икономика.

Очаква се той да получи одобрението на долната камара на парламента, въпреки че това може да изисква гласовете на депутати от другите партии, след като разбунтували се членове на управляващите социалисти заплашиха да се противопоставят. Това е важен тест за Оланд десет дни преди Европейската комисия да реши дали френските реформи са достатъчни, за да се избегнат санкции във връзка с бюджетните несгоди на страната.

"Оланд прави около 10% от това, което трябва да се направи във връзка с големите въпроси, пред които е изправена Франция – да намали данъците, да извърши реформа на пазара на труда и т.н. Това са малки стъпки, но в правилната посока. И във Франция това е единственият начин, по който ще се получат нещата. В страната никога няма да има тачеристка революция", твърди Люшипр.

Много въпроси

Много ще зависи обаче от това какво ще направи оттук нататък Оланд. Редакторът на в. L'Opinion Никола Бейту се притеснява, че натискът за структурна реформа, от която се нуждае страната, ще изчезне. "Когато времената са по-лесни, тогава е най-трудно да правиш реформи и да убедиш хората, че те са необходими. Но това е моментът, когато трябва да се извършат", казва той.

"Това, което правителството трябва да направи с ниските цени на петрола, е да сложи данък върху енергията и да използва излишъка, за да облекчи социалните разходи или да инвестира в инфраструктура. Но не го прави. И позволява целият бонус да отива при потребителите. Затова и виждаме подобряване на потреблението. Но не е задължително това да помага дългосрочно на икономиката", обяснява Патрик Артю. Според него обаче се подценява решимостта на правителството да върви в правилната посока – към по-гъвкав пазар на труда и намаляване на данъците. "Но правителството знае, че дори да направи това, плодовете на неговата работа няма да бъдат видими през следващите три-четири години", твърди Артю.