Атина отново е на барикадите

Мнозина други поддръжници на радикалната левица обаче не крият недоволството си от избора на правителството. "Всички работници тук излязоха да протестират срещу новото споразумение с международните кредитори", обяснява пред "Капитал" 21-годишният студент по химия Михалис в сряда. В този ден, когато гръцкият парламент трябваше да гласува предварителните условия за третата спасителна програма за Гърция, профсъюзът на гръцките държавни служители ADEDY свика първата си стачка срещу кабинета на СИРИЗА. Данъчните служби, съдилищата и обществените болници в цяла Гърция затвориха врати за 24 часа. Синдикалистите избраха за старт на уличните протести символично място – площад "Клафтмонос" в центъра на Атина. В превод на български името му означава "Площад на оплакванията". То идва от старата традиция, датираща още преди въвеждането на защита от уволнения за държавните чиновници, онези от тях, които са били изхвърлени от работа, да се събират там, за да дадат публичен израз на нещастието си.

"На референдума миналата седмица аз лично гласувах с "не". Уверявам ви, че и останалите, които гласуваха с "не", го направиха, защото не искахме никакво споразумение с кредиторите", обяснява Михалис. На гърба си, както много от протестиращите, той носи плакат с думите "Стоп на новия и на старите меморандуми". От високоговорителите мъжки глас призовава за "улична борба" и настоява за "повече социална справедливост".

В същото време няколкостотин метра по-нататък комунистическият профсъюз PAME се е събрал на собствена демонстрация на площад "Омония". Анархистите също излязоха на улицата – пред централната сграда на Атинския университет. Протестираха и ресторантьорите – срещу предвиденото в новия меморандум увеличение на ДДС за гастрономията от 13% на 23%. Аптеките из цялата страна останаха затворени заради готвеното либерализиране на професиите, изискващи специален лиценз, каквато е и тази на фармацевтите. Техният протест обаче беше по-скоро символичен – в Гърция аптеките по принцип не работят в сряда заради това, че са отворени в събота.

Въпреки че радикалната левица отрича да има засилено присъствие на полиция по улиците, тази седмица тя самата прибягна до услугите на частите за борба с безредиците. В сряда те изолираха партийната централа на СИРИЗА, затвориха достъпа до офиса на премиера и заеха позиции около парламента, край посолствата на Германия, Холандия и Финландия (три от държавите с твърда линия към Атина) и представителствата на няколко чужди фирми в гръцката столица. Това се оказа разумен ход – още по здрач, докато в пленарната зала течаха разгорещени дебати по новия меморандум, леви протестиращи започнаха да хвърлят коктейли "Молотов" по сградата на парламента. Силите на реда им отговориха със сълзотворен газ.

Разцепването на СИРИЗА

Малко по-късно, при самото гласуване на договора, Ципрас претърпя сериозна политическа загуба. Почти една трета от парламентарната група на СИРИЗА - 38 от нейните общо 149 депутати, се опълчиха срещу него. Сред тях бяха бившият финансов министър Янис Варуфакис, председателят на гръцкия парламент Зои Константопуло (прочула се с острия си език и буен характер), финановият заместник-министър Надя Валвани, министърът на енергетиката Панайотис Лафазанис (той е лидер на радикалното крило на СИРИЗА - "Лява платформа", което принципно е против всякакви меморандуми с кредиторите) и заместник-министърът на труда Димитрис Стратулис. От всички бунтовници единствено Валвани подаде оставка още преди вота и се говори, че ще се откаже и от депутатското си място. Останалите членове на правителството засега отказват да си тръгнат доброволно. Както обясни Лафазанис след гласуването, "Ние подкрепяме правителството на СИРИЗА и премиера, но не подкрепяме споразумението."

Ципрас обаче ще трябва да разчисти кабинета си от непокорни съпартийци, ако иска да се задържи на власт и да прокара реформите, с които се е ангажирал пред своите международни партньори. "Премиерът вероятно ще трябва да назначи технократи начело на ключови министерства като тези на енергетиката и труда. Никой от членовете на СИРИЗА не би се съгласил да заеме тези постове, защото отговорностите им ще са свързани с провеждането на реформи, които те отричат", обяснява пред "Капитал" политологът Димитриос Сотиропулос. Според гръцките медии Ципрас се готви да подмени още сегашния заместник-министър на отбраната Костас Исихос и заместник-министъра по корабоплаването Теодор Дрицас. Последният е против на приватизацията на останалата част от атинското пристанище Пирея - изискване, което е част от новия пакет с реформи.

Въпреки разцеплението в СИРИЗА с драматичния среднощен вот в сряда парламентът успя с един замах да одобри споразумението за трети меморандум, увеличаването на ДДС за ресторантите и пакетираните храни на 23%, премахването на 30-процентната отстъпка в ДДС ставките за островите в Егейско море, както и да приеме план за реформа на пенсионната система и вдигане на данъците на фирмите. Преди обаче да може да започне преговорите с Брюксел за новата тригодишна програма, до идната сряда депутатите трябва гласуват още няколко ключови закона, които предшествениците им все не успяваха да одобрят. Те включват реформиран Граждански процесуален кодекс и банковата директива на ЕС (BRRD), която е част от процеса за изграждане на банков съюз. Освен това от Гърция се очаква значително да ускори съдебния процес в страната.

Премиер с чуждо мнозинство

Поне в парламента Ципрас може засега да разчита на подкрепата на три от опозиционните партии – консервативната "Нова демокрация", социалистическата ПАСОК и новото либерално гражданско движение "То Потами". Коалиционният му партньор в правителството - "Независимите гърци" (АНЕЛ) също вероятно ще продължи да му дава гръб. Въпреки шумните си протести срещу някои от предвидените в споразумението с кредиторите мерки, лидерът на АНЕЛ и министър на отбраната Панос Каменос изненадващо гласува с "да" за третия меморандум. Това означава, че заедно гласовете на останалите му предани около 111 депутати от СИРИЗА премиерът ще може да прокара очакваното от кредиторите законодателство.

Как ще го приложи на практика без реална парламентарна подкрепа обаче е голямата дилема пред него в момента. "Нова демокрация", ПАСОК и "То Потами" побързаха да заявят, че нямат интерес да влизат в коалиция със СИРИЗА. Ципрас може само да се надява, че те ще продължат и занапред да го поддържат в пленарната зала. Едно правителство на малцинството ще е прецедент за Гърция, в която политическото разделение прави тази форма на управление неприложима.

"Ако икономическата ситуация продължи да се влошава, друга възможност за Ципрас би било правителство на националното единство – но само ако е под негово ръководство", смята Сотиропулос. От няколко дни в Атина отново се заговори и за нови предсрочни избори през септември или октомври. Вътрешният министър Никос Вуцис беше последният политик, който открито представи това като сериозна възможност. Политологът е съгласен с него: "Шансовете за нови предсрочни избори са много големи, защото през следващите дни можем да очакваме още протести срещу политиката на икономии и вероятно още и по-остри пререкания и разделение в парламентарната група на СИРИЗА."

Едно изглежда сигурно, поне засега - Алексис Ципрас продължава да е единственият гръцки политик с потенциала да спечели нови избори. Последното проучване на социологическата агенция Kappa през седмицата показа, че 68% от гърците продължават да искат младия политик да бъде техен премиер. Сходен процент смятат, че отстъпление пред диктата на кредиторите е било правилен ход. На фона на високото обществено доверие, един предсрочен вот може да се окаже добър шанс за Ципрас да се справи с радикалните елементи в СИРИЗА. И надеждата е, че управленският опит - макар натрупан по болезнен за страната му начин - и стълкновенията с колегите му от ЕС могат да му помогнат се премести към центъра на политическото пространство. Както заяви депутатът от "Нова демокрация" Ники Керамеус, "След като се сблъска с реалността, сега Алексис Ципрас носи историческа отговорност". Остава и да успее да се справи с нея.