Тънки червени пукнатини

Двата законопроекта обхващали 900 страници текст и не било възможно да се прочетат внимателно за ден-два преди вота, оплакаха се мнозина. Председателят на парламента Зои Константопуло, народна представителка от радикалната левица, за която се говори, че има амбиции да измести Ципрас от лидерската му позиция, отиде още по-далеч. Промените в Гражданския кодекс били пряко вмешателство във вътрешните работи на Гърция от страна на Институциите - с този термин СИРИЗА замени омразното име Тройка, с което са известни международните кредитори в лицето ЕС, ЕЦБ и МВФ. Изобщо новият меморандум бил в разрез с гръцката конституция, обяви Константопуло. И се озова в групата на 36 парламентаристи от партията, които отново не подкрепиха законодателната инициатива на своя другар и лидер Ципрас. Миналата седмица броят им беше малко по-висок – 39 от общо 149 депутати на СИРИЗА. И двата проектозакона бяха гласувани благодарение на подкрепата на коалиционния партньор АНЕЛ и три от опозиционните партии – консервативната "Нова демокрация", социалистическата ПАСОК и новото либерално гражданско движение "То Потами". Така мнозинството на СИРИЗА окончателно се пропука.

Преди новия вот Ципрас се опита да въдвори ред в партийните редици. Първо той уволни членовете на кабинета си, които му се противопоставиха на първото ключово гласуване (виж карето). Премиерът със сигурност би показал червени картони и на депутатите, които му обърнаха гръб, но според вътрешнопартийните правила на радикалната левица те не могат да бъдат отстранени, освен ако сами не решат да напуснат по съвест.

Единствената възможност за лидера им беше публично да размаха пръст срещу бунтовниците. "Ако някои хора смятат плана на [германския финансов министър Волфганг] Шойбле [за излизането на Гърция от еврозоната] за алтернативен ляв план, или че такъв би бил да се изземат финансовите резерви на ЕЦБ, или пък пенсиите да се изплащат с IOUs (вид алтернативно разплащателно средство за задължения, от английски I owe you - бел. ред), нека да обяснят това сами на гръцкия народ", отсече премиерът в неофициален работен документ, който неизвестен източник услужливо разпространи сред медиите. Цитатът е директна нападка срещу бившия енергиен министър Панайотис Лафазанис и бившия министър на финансите Янис Варуфакис. Като част от правителствения екип Лафазанис неколкократно се опита да лансира идеята да се изземат 22 млрд. евро резерви на Гръцката национална банка и да се използват за плащане на пенсии и заплати, докато Атина подготви връщането на страната към драхмата. Варуфакис пък на няколко пъти в интервюта заяви, че кабинетът имал алтернативен план в случай на провал на преговорите с ЕС и МВФ – да започне да издава IOUs.

В един от първите коментари след изхода от поредния ключов парламентарен вот анализаторът Янис Куцомитис заяви: "Ципрас със сигурност се е надявал на по-добри резултати, но разцепването на СИРИЗА сега изглежда неизбежно." Този проблем вероятно ще бъде отложен за есента, когато според работния документ ще бъде свикан партиен конгрес на радикалната левица за изчистване на вътрешните противоречия. Отново усилено се заговори и за нови предсрочни парламентарни избори през септември или октомври, които - както показват социологическите проучвания - Ципрас отново ще спечели.

Да преговаряме, но как

Междувременно гръцкият премиер е изправен пред далеч по-неотложен проблем - поставянето на началото на преговорите по новата финансова спасителна програма. Те трябваше да започнат този петък, но бяха отложени заради разногласия около мястото на срещите, казва пред "Капитал" източник от страна на международните кредитори. В проектоспоразумението за трети меморандум от миналата седмица изрично е записано, че те трябва да се провеждат в Атина. Преди няколко дни обаче гръцката страна започнала да настоява разговорите отново да се провеждат в хотели в гръцката столица, а не в министерствата. ЕС и МВФ отказват и настояват за директен достъп до правителствени данни и чиновници. Този първи спор, колкото и незначителен да изглежда на пръв поглед, може да се окаже сериозна пречка пред успешното приключване на преговорите на 20 август – крайна дата, която самото гръцко правителство обяви като цел. А ново влизане в поредица от пропуснати крайни срокове и безсмислени спорове е нещо, което Гърция и партньорите й трудно могат да си позволят.