Почти сделка и не съвсем спасение

Само че нещата може да не протекат толкова гладко. Мотото в Берлин е "качеството преди скоростта", или както го формулира Йенс Шпан, заместник на финансовия министър Волфганг Шойбле, спасителната програма трябва да бъде подробно обсъдена, за да може да изтрае "следващите три години, а не три дни". Ден преди срещата на финансовите министри от еврозоната Берлин пусна в обращение документ с възраженията си срещу постигнатото принципно споразумение. Тази намеса събуди неприятни спомени за инфарктните преговори миналия месец за решаване на съдбата на Гърция, когато Шойбле излезе с идея за временното й изваждане от валутния съюз и германската твърдост едва не доведе до катастрофа.

Сега Берлин настоява, че вместо да се бърза, има вариант на Гърция да бъде осигурен мостов заем от няколко милиарда евро, с който да покрие спешните си финансови нужди, като така ще има време оставащите спорни точки да бъдат изчистени. Основните критики на Германия към проектомеморандума са три. Едната е свързана с отлагането за октомври и ноември на някои от мерките, които Атина трябва да въведе. Други от тях пък според Берлин "все още не са достатъчно специфични". Това се отнася особено за планирания приватизационен фонд, който трябва да разпродаде активи за 50 млрд. евро. След разгорещените препирни как точно гръцкото правителство и европейските институции да си поделят контрола върху управлението на този фонд в принципното споразумение е записано, че ще бъде създадена работна група, която да разреши въпроса до края на годината. Както констатира лаконично документът с германските възражения, "просто създаването на работна група не е достатъчно".

Второто притеснение на Берлин е за способността на Атина да обслужва дълга си от близо 320 млрд. евро, особено на фона на прогнозата на Европейската комисия, че страната ще се върне към икономически растеж едва през 2017 г. Точно с устойчивостта на дълга е свързан и третият проблемен въпрос - за ролята на МВФ. Фондът, който участваше с финансиране в предишните два гръцки спасителни пакета, сега дава уклончиви сигнали, че може би ще се включи на по-късен етап през есента, и то при условие, че има съгласие как дълговото бреме на Атина да бъде направено по-поносимо. Оставането на МВФ в играта е предпочитаният вариант както от Германия, така и от останалите страни с твърда позиция към Гърция като Финландия, и то не само защото в противен случай ще се наложи да намерят допълнителни 15-20 млрд. евро (колкото би бил евентуалният принос на фонда).

Аргументите на МВФ бяха подкрепени от оповестен в четвъртък анализ на трите европейски институции, въвлечени в новата програма за Гърция - Европейската комисия, Европейската централна банка и Европейският стабилизационен механизъм (ESM, спасителният фонд за еврозоната). Според тяхното изследване гръцкият дълг ще скочи до 201% от БВП през 2016 г. и за да стане той устойчив, са нужни мерки за облекчаването му, като например удължаване на падежа на облигациите и разсрочване на плащанията. 

Докога все така

Едно от положителните неща в новото споразумение е, че изискваните от Атина бюджетни цели (виж карето) са смекчени в сравнение с предишните нереалистични нива. Но дори и така според Джонатан Лойнс, главен икономист за Европа на Capital Economics, "планът почива на предварителни прогнози за икономиката и публичните финанси, които са почти в сферата на фантазията". Макар последните данни изненадващо да показаха, че гръцкият БВП е нараснал с 0.8% второто тримесечие, анализаторите отдават това основно на дефлация и едно от възможните обяснения е, че гърците са засилили необичайно потреблението си заради надвисналата заплаха от банкова ваканция. И очакванията са следващото отчитане на БВП да покаже задушаващия ефект от въведения капиталов контрол.

Точно това е най-сериозната критика към третата спасителна програма - че макар да обхваща важни структурни реформи, безспорно нужни на Гърция, за да я превърнат в нормално функционираща държава и да й помогнат да подобри перспективите си за дългосрочен растеж, в нея няма нищо, което да я изправи на крака в момента. Когато се добави и фактът, че меморандумът е "сираче" (по израза на изпълнителния редактор на в. "Катимерини" Алексис Папахелас), защото не е ясно кой и как в Атина ще го изпълнява, още повече предвид очакванията за избори през есента следващата гръцка криза наистина изглежда само въпрос на време.