През телените мрежи на "Крепост Европа"

Политика? Не, мерси

Както по много други неотложни и важни въпроси, така и с емиграционния ЕС остава разделен и по инерция следва добре изпитаните и провалили се мерки от миналото. От данните на "Мигрантските файлове", проект на консорциум от европейски журналисти, става ясно, че Европа плаща в пъти повече средства в опит да се отърве от пристигащите бежанци, отколкото за тяхната интеграция. Две събития от последната половин година имаха потенциала да обърнат тази тенденция. Първото беше встъпването в длъжност на новия състав на ЕК. Екипът "Юнкер" обяви още от самото начало справянето с бежанската вълна за свой приоритет, като дори към "титлата" на новия комисар по вътрешните работи Димитрис Аврамопулос бе добавена думата "миграция". Второто събитие бе трагедията със загиналите между 800 и 900 бежанци, заключени в трюмовете на трафикантска лодка през нощта на 14 април тази година. Общественият шок от трагедията даде мандат на новата комисия да предложи своята "Европейска програма за миграцията" (ЕПМ) за периода 2014-2020 г. В нея бяха очертани мерките, които трябваше да бъдат взети незабавно в отговор на кризисната ситуация в Средиземноморието, както и стъпките, които трябва да бъдат предприети през следващите години за по-добро управление на миграцията във всички нейни аспекти. "Комисията искаше да вземе много по-политическа позиция по миграционния въпрос", разказа пред "Капитал" източник от комисията, "но имаме разделителни линии в Европа които трудно ще преодолоеем".

Европа е разделена на четири по отношение на реакцията си към бежанския въпрос. От една страна са Ирландия, Великобритания и Дания, които отказват да бъдат част от общия подход към бежанците. След това имаме страните в Южна Европа - Гърция и Италия, които търсят повече подкрепа от ЕС заради огромния наплив от хора в последните месеци, които създават кризисна ситуация. Трето, има ги и страните, които вече са дали ясен курс в посока солидарност с бедстващите страни  - Германия и Швеция. И не на последно място, имаме източноевропейските страни, в това число и България, които твърдо отказват да поемат допълнителна отговорност.

Това разделение стана ясно още при съгласуването на мерките, предложени от комисията в Съвета на Европа. Спешните мерки за противодействие на трафика на хора през Средиземно море, бяха приети без сериозни възражения. Тук са включени операциите "Тритон" и "Посейдон", които имат за цел по-скоро патрулирането, отколкото спасяването на животи въпреки уверенията на политиците в тази насока. Президентът на Европейския съвет Доналд Туск не изключи и варианта да се нападат директно лагерите на контрабандистите в разпадащата се Либия. Това е сложна за постигане и доста скъпа политика.

"За мен е изненадващо безропотното възприемане на доказалата се като най-неефективна част от стратегията - морските операции", казва Марк Пиерини, бивш посланик на ЕС в няколко арабски страни и изследовател към центъра "Карнеги-Европа" на бежанските вълни от Сирия. Според него Европа неведнъж се е опитвала да се справя с трафиканти. "Преди бяха алкохолът, цигарите и наркотиците, а сега става дума за още по-скъп товар - живи хора", казва Пиерини. Това прави бизнеса им още по-доходоносен, те се екипират все по-добре, а разрушаването на лодките им единствено ги кара да използват леки гумени съдове, които потъват още по-лесно.

Бойни операции - да, бежанци - не

Така мисли и Mинос Музуракис, координатор на информационната база данни на Европейския съвет за бежанци и изгнаници. Според него "борбата с организираната престъпност, пресичането на нелегални канали и решението да се нападат лагерите на трафикантите с въоръжени сили бяха приети много лесно, макар че са огромни и скъпи операции, без задължително да постигат успехи. От друга страна, механизмът за релокация, който е несравнимо по-евтин и с ограничен диапазон, предизвика най-много полемика."

Музуракис има предвид най-спорната (и смела) точка в плана на комисията. Става дума за презаселване на 40 хил. души от Гърция и Италия на квотен принцип из останалата част от континента, както и за преместването на до 22 хил. бежанци от лагери в Ливан към ЕС в следващите 2 години. Макар мярката да е изключително ограничена (България например трябваше да приеме 572-ма души от Италия и Гърция) и да представлява пилотен проект, тя бе посрещната "на нож" от почти всички, включително от нашата страна. "Солидарност" отново се оказа твърде надценена дума в новата европейска политика, което ще се отрази допълнително на мнението в Италия и Гърция (която, така или иначе, има свое виждане за европейския проект).

Но това не е единственият проблем. Такъв има например с изчисляването на разпределението на фондовете. По информация от Комисията, тъй като планът е подготвян в края на 2014 г., са били използвани данните за предните три години (2011-2013), когато бежанските потоци в определени страни са били много по-различни. Това е и причината страни като България и Унгария да остават много по-назад въпреки засиления натиск по границите им от последните месеци.

Друг проблем на новия план е, че управлението на по-голямата част от средствата по него остават в ръцете на страните-членки, а "общностните инструменти" са ограничени. "ЕС има много стандарти на хартия, но когато дойде време за прилагането им, въпросът е друг. Да вземем например строежа на стени - ЕС ясно изразяваше своята критична позиция срещу затварянето на достъпа. Но в момента, в който оградите се превърнаха от план в реалност, Европа се примири със статуквото, замълча, а границите бяха практически затворени", казва Музуракис. Липсата на конкретни насоки и външен одит на тези програми, както и липсата на таван на средствата за определени от ЕС цели, оставя отделните страни да правят каквото си искат с тях и показва липсата на обща стратегия на европейско ниво.

Музуракис обаче припомня, че Комисията все пак е извадила на дневен ред въпроси като презаселването от лагери и преместването на хора. "Само преди няколко години това бе забранена тема", казва той. Същото важи, до известна степен, и за планираната ревизия на спорния Дъблински регламент за разглеждане на молбите за статут. Според неговите условия бежанците могат да бъдат върнати в страната от ЕС, в която първоначално са подали документи за хуманитарен статут, което на практика означава изтикване на достигналите до Германия и други богати страни към "периферията". На практика обаче това не спира и без това малкия брой върнати към страни като България отново да се опитат да стигнат до Германия.

Коридор №10

Стената на границата с България и затегнатите правила между Гърция и Турция доведоха до отварянето на алтернативен коридор - през Западните Балкани. "Един от проблемите със Западните Балкани е, че шест страни са групирани заедно, без значение дали фактически условията, на които са подложени бежанците, и правилата, които се прилагат, отговарят на нормите на ЕС", казва Музуракис. И тъй като тези нови потоци хора минават през регион, където все още има сериозни проблеми, Европа се оказа с двойно по-труден за решаване казус - смесването между икономически и политически бежанци.

По балканското трасе заедно с хилядите търсещи убежище от войни и преследване вървят стотици хиляди косовари. Само за първите пет месеца на 2015 г. 100 000 души от най-младата държава в Европа са влезли незаконно в шенгенското пространство. Единственото, което търсят там, е луксът да пребивават три месеца в страна като Германия, Великобритания или Швеция, където да работят, преди да бъдат експулсирани. Макар да са тласкани към това от икономически мотиви, те влизат в статистиката като търсещи убежище. "Косоварите знаят, че няма как да кандидатстват за бежански статут. Но това не ги спира да отидат до Германия за зимата, да се опитат да поработят и спестят пари, за да се справят за известно време след това в Косово", казват от комисията.

Тази двойственост на причините, мотивите и целите им за влизане в шенгенското пространство налива вода в мелницата на популисти в целия континент. Политици и партии като Марин льо Пен, Найджъл Фарадж, гръцката "Златна зора" или унгарската "Йоббик" смесват всички мигранти – бежанци, търсещи убежище и икономически имигранти, за целите на националистка реторика.

Преглед на оригинала

Статистиката (виж графиката) разрушава мита, че голямата част от хората, търсещи убежище, са икономически мигранти, които се опитват да се възползват от увеличилия се миграционен поток. По-скоро става дума за все по-трудното определяне на това кой има право на защита в Европа. Марк Пиерини казва, че "има два главни, но еднакво значителни потока мигранти. Първо, тези от Ирак, Иран и Афганистан, които пътуват към Европа през Турция, които бягат от войните и нестабилността в тези държави. Вторият лъч е този от Африка - имаме "Боко Харам" в Нигерия, Ал Каида в Мали, Ал Шабаб в Сомалия, незачитане на човешките права и нестабилност в Еритрея и Южен Судан. Това води до нарастването на броя хора, които наистина се нуждаят от закрила."

Крепост с идентичност

От една страна, в доклад на ЕК от 2008 г. се твърди, че през следващите 35 години ЕС ще се нуждае от между 20 и 35 млн. чуждестранни работници, за да поддържа икономическия си растеж. От друга, простички интеграционни реформи, които биха улеснили получаването на "Синя карта" за квалифицирани работници и синхронизирането на режима по признаване на дипломи от трети страни, не се случват. Финансиране за експулсирането и граничния контрол, които струват милиарди и не водят до същинско облекчение на положението обаче винаги се намира. Както знаем добре и в България, всяка дискусия по този въпрос е обречена да стигне до идеята за "идентичност". И докато Европа продължава да се върти в този кръг, обсадата на крепостта става все по-тежка. Меркел няма да е последният европейски политик, който ще разплаква имигранти.

Връщането на бежанци към страни като България не ги отказва да опитат повторно да стигнат до Германия Източник: Reuters