Те са тук, за да останат

Неспиращият вече три години поход на търсещите убежище към Стария континент изправя обществата пред въпрос, който отдавна ги плаши - ще ги приемем и настаним, а после. Те са тук, за да останат. Като се има предвид колко дълго се проточи кризата и това, че конфликтът в Сирия и Ирак е далеч от развръзка, търсещите убежище трябва да бъдат възприемани като постоянни имигранти. Когато отделните страни излязат от ступора на хилядите хора, които преминават през границите им и спят по гарите, Европа ще трябва да преосмисли интеграционната си политика и участието на бежанците в обществото. Това означава да не ги настанява в отдалечени и изолирани места например. Да осигурява най-бърз възможен достъп до пазара на труда на тези, които могат да работят. И да ги подкрепя активно в интеграционния процес чрез местна власт, НПО организации и граждани. Държави като Германия вече започнаха да реформират политиките си към мигрантите и да ги разглеждат като възможност да поправят влошената си демографска картина. В други обаче липсва всякакъв обществен и политически консенсус какво да се прави средносрочно и дългосрочно с новодошлите чужденци. 

Проблемът с интеграцията е и основна пречка пред това да проработи механизмът за справедливо разпределяне на бежанците между отделните държави. Бежанците естествено не искат да остават в страните, които не полагат никакви усилия да ги накарат да се почувстват добре дошли. Крис Полет, правен и политически координатор на Европейския център за бежанци и изгнаници, нарича това "порочен кръг" и добавя, че той не може да е оправдание за държавите да не правят нищо, за да задържат тези хора.

Интеграцията е дълъг, труден и тромав процес, в който надеждите на търсещите убежище могат и да катастрофират в страховете и отхвърлянето на европейците, които не искат Европа да променя облика си повече. Желание, за което вероятно е твърде късно. На европейските страни ще им се наложи да се поучат от грешките си и да измислят друга формула на съжителство, ако искат да избегнат вълни от надигаща се ислямофобия и сблъсъци на култура, ценности и традиции. Защото както предупреждава експертът по ислям и история на арабския свят доц. Симеон Евстатиев "ако основните политически сили, поддържащи либералната демокрация, не премислят добре ходовете и позициите си, тяхната "европейска умора" и незаинтересованост към нарастващата роля на културните различия ще доведе до неизбежен конфликт" (очаквайте интервю с негона www.capital.bg).

Защо Европа се провали в интеграцията

Една от причините за счупването на мултикултурния модел в Европа е, че нито за приемащите общества, нито за мигрантите се случи интеграцията, която са очаквали. Първите дълго време не осъзнаваха, че тъй наречените гостуващи работници, които помогнаха на европейските страни да възстановят икономиките си след Втората световна война, ще се установят за поколения напред и ще държат на културните и религиозните си маркери и начин на живот. Вторите разбраха по трудния начин, че дори и децата им да се раждат французи, германци и англичани, те винаги ще си останат "други" в тези общества и това ще смалява перспективите им за работа и развитие.

Усетиха го и самите деца. И когато пораснаха, оглавиха социални бунтове, подпалили първо Франция през 2005, после Великобритания през 2011 и най-изненадващо идеала за социална и толерантна държава Швеция през 2013. Задълбочаващото се социално неравенство, в което децата на мигрантите остават капсулирани в гета, гневни и отчаяни, се оказа феномен, характерен не само за една държава.

В предградията на Париж, където живеят първо и второ поколение арабски и африкански имигранти, безработицата е над 50%. В северозападното предградие "Хусби" в Стокхолм, където над 80% от населението е с имигрантски произход - предимно от Турция, Близкия изток и Сомалия, безработицата е двойно по-висока от средната за страната, която е 8%.

Дефицитът на бъдеще за тези млади хора се оказа благодатна почва за схемите на набиране на последователи на "Ислямска държава в Ирак и Леванта" (ИДИЛ). Стратегически ход, който удари Западна Европа и нейните либерални ценности право в сърцето. Франция, Великобритания, Германия, Белгия и Холандия са в топ 5 на държавите, изнасящи чуждестранни бойци в Сирия и Ирак. След атаката над френския хумористичен вестник Charlie Hebdo от братята Куали, родени, израснали и радикализирали се във Франция, феноменът на "домашно отгледания" тероризъм се превърна в един от най-големите страхове на европейските общества. Появи се притеснението, че макар ислямът вече десетилетия да е една от религиите на Западна Европа, тя не го познава достатъчно, за да се противопостави успешно на радикализацията.

Ако и да е постигнал отделни победи за интегрирането на различни етноси в Европа, мултикултурализмът не сработи при мюсюлманите, смята доц. Симеон Евстатиев, който оглавява Центъра за изследване на религиите към Софийския университет. Една от причините е, че "мюсюлманите" не са единната категория, в която ги поставя общественото мнение на континента. Част от гражданите на Европа от мюсюлмански произход са напълно интегрирани и предпочитат да живеят като светски хора, възприели на практика ценностите на Запада, oбяснява той. Има и такива, които биха се определили като "мюсюлмани", но всъщност малко познават и практически не изпълняват нормите на исляма и неговата ритуално-обредна система. "Това са хора с мюсюлманска културна идентичност", обяснява доц. Евстатиев разликите между отделните групи и продължава:  "Друга част от мюсюлманите остават вярващи и макар да възприемат много от особеностите на западната цивилизация като недостатъци, които не им позволяват да разгърнат религията си в нейната пълнота, те виждат и нейните предимства – изследователският творчески дух, създал модерната наука и технологии, както и стремежът към свобода, залегнал в основата на модерните демокрации.Има и други обаче, които отхвърлят всякаква възможност за интеграция, гледайки на нея като на "претопяване" или загуба на ислямска идентичност. Въпреки установяването си в западни страни, те гледат на Запада като цяло като на източник на злото в съвременния свят, като препятствие пред вярващите да установят универсалния Божи закон."

В способността ни да разграничаваме различните групи се крие разковничето за евентуално успешната им бъдеща интеграция в Европа, убеден е доц. Симеон Евстатиев. И добавя: "В този процес е необходимо европейските държави не постоянно да предоговарят основанията на своите общества, ценности и закони, а да преговорят тези основания, като третират еднакво всички свои граждани. Привилегии и "специални права" в либералната демокрация не трябва да има – нито за мнозинството, нито за малцинствата, защото те отварят кутията на Пандора за остри социални конфликти. Особеностите на исляма правят прилагането на този принцип особено трудно, но европейците са изградили най-развитата позната ни цивилизация и не би трябвало да е невъзможно да намерят начини и за адекватно отношение към стремящите се да живеят в Европа хора, попадащи в различните категории мюсюлмани."

Предлага ли Германия нов модел

На фона на объркаността и ступора, в който са изпаднали европейските страни пред задачата да приемат и интегрират стотици хиляди бежанци, Германия се откроява ярко. Не само с категоричното си решение да отвори вратите си за по-голямата част от потока и с лидерството за общо решение в ЕС. Страната изпъква и със силната обществена подкрепа за търсещите убежище. Нещо повече - общественото мнение в Германия наложи на политиците да действат по-решително. Въпросът, който остава след тази първоначално правилна реакция, е може ли страната да води и процеса по интеграция на новодошлите и да покаже успешен модел на включването на хора с различна култура и религия.

Според Елиза Александрова, която оглавява образователен център за мюсюлмански жени в Кьолн, Германия просто прави това, което всяка друга страна би трябвало да направи. "Не бих го нарекла немска култура, а по-скоро осъзнато чувство за отговорност", отбелязва тя. "Германия се е научила да бъде такава, каквато е заради историята си. Тук обществото никога не би позволило да се повтарят грешките от миналото." Макар да има критики към организацията и условията в някои от бежанските центрове в страната, Елиза Александрова подчертава, че в Германия отдавна се е променило мисленето, че мигрантите идват за малко и някой ден ще си тръгнат. Затова се работи усилено по въпроса как да им се помогне да останат и да се установят. Организацията на Александрова е част от тези усилия. Тя помага на жени с различен културен и религиозен бекграунд да участват пълноценно в обществото, без да трябва да правят компромиси с идентичността си чрез образователни и социални услуги.

В коментар за европейското издание на Politico издателят на Die Zeit Йозеф Йофе казва, че Германия еволюира и в нещо като Америка, където не е нужно да си роден американец, а можеш да станеш такъв. И според него това е мисловна и емоционална революция. Думите му са подкрепени от скорошно изследване на Берлинския институт за изследване на интеграцията и миграцията (BIM) към университета Humboldt "Постмигрантска Германия". То установява, че повечето хора с мигрантски произход (77%) се самоопределят като германци и се идентифицират със страната. В коментар на данните за германската мултикултурна платформа Qantara ръководителката на проекта проф. Найка Фурутан обяснява, че младите хора, чиито родители или предци идват от други страни и култури, не се чувстват притиснати между два свята, а за тях е естествено да принадлежат на две култури. "Тези младежи съчетават културата на мнозинството с тази на собственото си семейство. Аз лично ги наричам "хибридни идентичности", казва Фурутан.

Изследването открива и съществени различия в начина, по който възрастни и млади в Германия възприемат мюсюлманското малцинство в страната. Младите са много по-отворени и включващи в отношението си. 71% от хората на възраст между 18 и 25 години смятат, че мюсюлманските учителки би трябвало да могат да носят забрадки в класната стая срещу 55% от възрастните, които отхвърлят тази възможност. 70% от младите хора подкрепят да има религиозно образование в училище и отхвърлят забраните да се строят джамии на видими места. Според проф. Найка Фурутан това не е изненадващо, защото за разлика от по-възрастните, които формират мнението си за общността основно от телевизията (46%), младите учат за мюсюлманите от собствения си опит и срещи с тях. Училищата и университетите в техния случай са брокери на това познание.

Разбира се, всичко това не означава, че Германия също не се препъва в опитите за интеграция на огромната си мигрантска общност, която днес наброява 16 милиона. Там също има разпалени дебати за допустимите религиозни свободи. В страната има хилядна салафистка общност (ултраконсервативно течение на исляма), която се следи внимателно от немските служби за сигурност. Тази седмица те предупредиха, че един от най-влиятелните салафистки проповедници, Пиер Фогел, е разпространил позив сред последователите си да обикалят бежанските центрове, за да привличат хора за каузата си. Публично той се разграничава от действията на ИДИЛ, но през юни полицията откри, че в дома му се укрива заподозрян джихадист. В Германия съществува и обратната опасност от радикализация, идваща от неонацистки групировки. Тъкмо в Дрезден миналата година се появи антиислямското движение PEGIDA, а само в последните седмици имаше серия атаки срещу бежанци в различни германски градове. 

Но Берлин се старае да се справи с тези проблеми и инвестира усилия в децата на мигрантските семейства. Още през 2012 г. всяко трето дете под 5 години в Германия е с мигрантски произход и подчертан приоритет на местните власти и НПО е всички деца да посещават детска градина и да не прекъсват училище. Влагат се допълнителни ресурси в училищата, където децата на мигранти са по-голям процент, за да могат да се привличат добри и мотивирани учители в тях. В една гимназия в берлинския квартал Шарлотенбург например още през 2013 г. въвеждат т.нар. класове "Добре дошли", в които учат за максимум една година деца без познания по немски. Успехът на гимназията се дължи на факта, че учителите не разделят децата според произхода им, каквато е практиката в други училища. Напротив, организират им часове по спорт и извънкласни занимания, в които могат да са заедно с останалите. В началото на 2015 г. в берлинските училища има вече повече от 300 класове "Добре дошли".

Преди няколко десетилетия германците работиха заедно с гастарбайтерите, за да построят наново една напълно разрушена държава и да я превърнат в най-силната икономика в Европа. Сега пред вратите на Германия стоят отломките от други напълно разрушени държави. Големият въпрос е може ли да построи устойчиво общество с тяхна помощ. 

Преглед на оригинала