В ъгъла на Европа, в окото на кризата

Но колкото и положително да е разведряването между Сърбия и Косово или затихването на политическия кеч в Македония, където с посредничеството на Брюксел премиерът Никола Груевски и опозицията се договориха за нови избори, "самият факт, че тези развития се възприемат като "окуражаващи знаци", поставя летвата много ниско", казва пред "Капитал" Кристоф Бендер, заместник-председател на Европейската инициатива за стабилност (ESI). И добавя, че това да нямаш териториални спорове със съседите си е най-малкото, което се очаква от един сериозен кандидат за членство в ЕС. Същото се отнася и за способността за провеждане на нормални избори. "Ако дадена държава се движи бавно към покриването на тези базови условия, не може да очаква силни аплодисменти. Ако страните от Западните Балкани искат да поправят имиджовите си проблеми и да сигнализират, че има истинска промяна и реален напредък, ще трябва да измислят нещо по-впечатляващо", смята зам.-председателят на ESI.

Такова засега не показват нито Босна, която няма как да мине за функционираща държава, нито Македония, където политическата криза може да избухне с нова сила около изборите, нито продължаващото да буксува Косово. Но и от другата страна липсва истински ангажимент. "В случая с Косово политиката на ЕС остава некохерентна. Има говорене за "европейска перспектива", но Прищина не може дори да подаде молба за членство, преди да бъде призната от всички държави в ЕС. Това е противоречие, което рискува да разруши целия авторитет на ЕС в Косово съвсем скоро", посочва Кристоф Бендер.

Същото важи и за линията на ЕС към региона като цяло. "Най-големият проблем с европейската политика към Западните Балкани е, че тя е изгубила всякакво доверие. Не мисля, че хората в региона вярват, че някога ще бъдат приети в ЕС, защото той не прави нищо да движи процеса напред", казва пред "Капитал" Ищван Гьормати, президент на унгарския International Centre for Democratic Transition. И посочва, че Балканите не са голяма хапка и с относително малки инвестиции - политически и финансови - европейските политици могат да постигнат значим напредък, стига да искат. "Разбира се, те са ангажирани с Гърция, с войната в Украйна, с напрежението в Близкия изток и сега с бежанската драма. Това е лошото, че сериозните реакции от ЕС идват само когато има много сериозни кризи, нещо близо до въоръжен конфликт. Надявам се, че сега няма да чакат, докато ситуацията на Балканите прерасне в нещо подобно, и не мисля, че там има опасност от потенциална война. Но Македония примерно, когато някога беше гордостта на европейската политика за разширяване, сега е една почти провалена държава и може да колабира във всеки момент. Ако ЕС погледне мигрантската криза от правилния ъгъл, тя е добра възможност да реагира и поправи грешките си", смята Ищван Гьормати.

Криза, която не бива да се пропилява 

"Проблемът с бежанците не е нещо, което балканските страни могат да решат, и не е създаден от тях", отбелязва Кристоф Бендер. В случая те са странични жертви. "По-голямата картина е, че политиката на ЕС към бежанците е огромна каша. Тя трябва да бъде радикално реформирана, и то бързо", казва пред "Капитал" проф. д-р Улф Брунбауер, зам.-директор на Института за изследвания на Източна и Югоизточна Европа и преподавател по история в Университета в Регенсбург. Според него ЕС не бива да чака бежанците да си проправят път през Македония и Сърбия, оставени на милостта на трафиканти на хора и често изложени на бруталното отношение на местната полиция, а да намери начин те да бъдат трансферирани по законен и хуманен начин от точката на влизане (например Гърция) до други държави от съюза, които могат да им осигурят закрила. Докато това се случи, "в краткосрочен план Брюксел трябва да предложи на страните по балканския маршрут масирана подкрепа - било то чрез граничната агенция Frontex, с помощи за развитие или с финансови стимули за неправителствени организации", посочва пред "Капитал" проф. д-р Бернхард Щал от Университета в Пасау.

Същевременно цели 40% от хората, кандидатстващи за убежище в Германия, идват от страни като Сърбия, Албания и Косово. И това казва достатъчно за отчаянието, бедността и загубата на илюзии за по-добро бъдеще или дори просто намиране работа в страни, където младежката безработица надхвърля 50% (в Косово например е над 70%). "Имаме нужда от план "Маршал" за Западните Балкани, иначе регионът ще затъне напълно в мизерия", смята проф. Брунбауер. Показателно е, че според статистиката на Евростат броят на бежанците от Косово е нараснал с над 1800% за последната година - т.е. виждайки възможността и вълната, хиляди косовари са я яхнали.

Една от големите промени е, че Германия е поела водещата роля - балканските срещи на върха (тази във Виена беше втората, първата беше миналата година) са част от т. нар. Берлински процес, а канцлерът Ангела Маркел през юли направи обиколка в Албания, Босна и Сърбия и се смята, че подписването на споразумението между Белград и Прищина до голяма степен е нейна заслуга. "Ако Германия е по-ангажирана, това е добра новина за перспективите на Западните Балкани. Но ЕС не може да функционира, ако повечето - а в случая с разширяването всички - страни не са на борда. И това се вижда много ясно от случая с гръцкото вето срещу Македония", казва Кристоф Бендер.

Съвсем отделен въпрос е защо съседни държави като България и Унгария не са по-активни и какво по-полезно могат да направят от това да строят стени и да пращат армия да пази границите. "Ние ще направим всичко възможно, за да им помогнем на всяко ниво", заяви българският външен министър Даниел Митов на форум в Словения. Засега обаче това е на думи, а действията са малко и са по-скоро в обратната посока - армията изпрати двадесет и петима войници и брониран автомобил на границата с Македония. "София и Будапеща нямат ресурсите да бъдат водещи, а и честно казано големите държави имат причини да не ни вярват. Но пък ние познаваме региона по-добре и можем да помогнем с нефинансови средства. Стига да има желание, има и начин", смята Ищван Гьормати.

Положителната страна на бежанската криза е, че е една от причините, които отново фокусират вниманието към позабравения ъгъл на Европа. "Другата е, че европейските политици най-после се събудиха за геополитическото измерение на Западните Балкани - Русия е все по-активна, също и Турция. За политическите елити и обществата в тези страни ЕС вече не е единственият играч в квартала. А трябва да бъде", казва проф. Брунбауер. Ако сега моментът бъде пропуснат и Балканите бъдат оставени да затъват, последствията ще са вредни за всички. "Най-добрият възможен сценарий при този неприятен вариант ще бъде продължаване както досега - боричкания, корупция, липса на напредък и икономическа стагнация, които ще прогонват хората. По-лошата опция е задълбочаване на авторитарните тенденции, които вече виждаме в Македония и в по-малка степен в Сърбия. Това вероятно ще върви ръка за ръка с увеличаване на руското влияние в региона, а както знаем, руското влияние и авторитарните форми на управление се подхранват взаимно. Най-кошмарният вариант, който не може да бъде изключен, е Балканите отново да затънат в насилие", посочва проф. Брунбауер. И обобщава, че тези сценарии би трябвало да са достатъчно плашещи за европейските лидери, за да не позволяват регионът отново да изпадне някъде към дъното на приоритетите им, колкото и обезсърчаващо начинание да е често общуването с балканските управляващи.