Дилемата на Йелън

Време за промени?

Месеци наред Федералният резерв подготвяше почвата, уверявайки пазарите, че покачването на лихвените ставки ще бъде постепенно и премерено. Поддръжниците на тази политика твърдят, че малко по-високите равнища няма да подкопаят представянето на икономиката. Според тях чрез действията си в последните години Фед е успял да даде началото на едно успешно възстановяване, което е помогнало на САЩ да засенчат с представянето си останалите водещи страни. По думите им едно минимално покачване на ставките ще има незначително въздействие върху пазарите, което няма да се отрази негативно на плановете на централната банка за достигане на целевата инфлация от 2%. Освен всичко ниските лихви крият рискове. Най-сериозният от тях е възможността банките да отпускат по-лесно кредити, голяма част от които впоследствие да преминават в графата "лоши". Опасения има и за ситуацията на фондовите пазари, където се наблюдава огромен скок на водещите индекси в годините, след като Фед смъкна лихвите до 0% (виж графиката). Движения като тези логично карат мнозина да се притесняват от раздуването на балони при част от активите, най-вече много популярните напоследък акции на технологичните компании.

С редица аргументи излизат и защитниците на обратната теза – за запазване на настоящата политика на ниски лихви. На първо място, според тях очакваното ускорение на инфлацията съвсем не е сигурно. Доводите им намират подкрепа от последните данни за индекса на потребителските цени в САЩ, който нарасна незначително през юни и юли и отчете 0.1% спад през август. Оптимизмът за безработицата също е поставян под въпрос. Въпреки че равнището на безработните е ниско, заетите между 25 и 54 години не са достатъчно и спадът на броя им по време на рецесията все още трябва да се наваксва. В допълнение Фед готви своя ход точно когато глобалната икономика отслабва. През юли Международният валутен фонд (МВФ) понижи прогнозата си за световния икономически растеж през тази година до 3.3%, след като предишните очаквания бяха за 3.5% ръст. Причините се крият най-вече в новините от Китай и Европа. Годишният растеж на азиатския гигант вероятно ще отстъпи под 7% за първи път в последния четвърт век, а местните фондови пазари продължават да са под натиска на срива от средата на юни насам. В рамките на три седмици борсата в Шанхай заличи целия ръст от почти 50%, който успя да постигне от началото на 2015 г. Икономическата картина на Стария континент също изглежда тревожно. През март Европейската централна банка даде ход на дългоочакваната програма за количествени улеснения, чрез която до септември 2016 г. ще влее в икономиката над 1 трлн. евро. За момента обаче ефектът е спорен, като ръстът на БВП на еврозоната достигна незадоволителните 0.4% през второто тримесечие, а инфлацията е все така далеч под желаните от Марио Драги 2%.

Ефектите върху развиващите се пазари

След като Федералният резерв приключи програмата си за изкупуване на правителствени и частни облигации през миналата година, пазарните анализатори прекарват много време в опит да предскажат кога централната банка ще започне да нормализира лихвените проценти. Мненията са разнопосочни, но всички са единодушни в едно - въздействието на едно такова решение ще се усети и извън Америка. От особено голямо значение за световната икономика е реакцията на развиващите се пазари, особено ако изходящите капиталови потоци се ускорят и парите бързо се върнат в САЩ.

Има два основни фактора, които правят по-високите лихвени проценти на Фед предизвикателство за страните от развиващия се свят. Първият е обръщането на посоката на капиталовите потоци. Това е важно, защото някои развиващи се пазари са силно зависими от чуждестранните инвестиции за финансиране на фискалните дефицити или тези по текущата сметка. Според данни на МВФ между 2009 и 2013 г. развиващите се пазари са привлекли около 4.5 трлн. долара брутни капиталови средства, което представлява приблизително половината от всички глобални капиталови потоци за периода. Опасенията тук са свързани с факта, че в момент на по-високи лихвени проценти инвеститорите първо ще свият инвестициите си в по-рискови активи, каквито най-много могат да бъдат намерени именно в развиващите се икономики. Вторият фактор е по-малко видимата заплаха от деноминираните в щатски долари дългове. От 2008 г. насам правителствата от развиващия се свят, корпорациите и банките се възползваха от евтиното доларово финансиране, за да заздравят финансите си. Очакваното поскъпване на американските пари и последвалата девалвация на останалите валути може да направи обслужването на тези задължения значително по-трудно.

Къде сме ние

Макар и далеч от валутните войни и събитията около големите централни банки по света ефекти от решението на Федералния резерв може да бъдат очаквани и в България. Спокойствие за страната дава валутният борд, който обвързва лева с еврото. Благодарение на него българската икономика е до голяма степен имунизирана от последствията на по-високите лихви върху цената на капитала в глобален мащаб. Фактът, че икономиката оперира на практика с единната европейска валута, ще предотврати изтичане на капитали, каквото се очаква например в страни като Турция и Русия.

Нещо повече - по линия на търговията България дори може да се окаже облагодетелствана от увеличението на лихвените нива в САЩ. Данни на Националния статистически институт сочат, че българската икономика продължава да не е движена от инвестициите, както беше в периода преди кризата, а от износа. През първите 7 месеца на тази година от страната са изнесени стоки на обща стойност 26.5 млрд. лв., като ръстът е с 9.4% спрямо същия период на 2014 г. За същия период в България са внесени стоки на обща стойност 30.2 млрд. лв., или с 5.3% повече на годишна база. Въпреки че външнотърговското салдо е отрицателно, силното нарастване на износа дава възможност на експортните компании да инвестират и да създават работни места в страната. Ключов фактор за тази икономическа тенденция се явява курсът на еврото спрямо долара. Евтината европейска валута подкрепя износа и обратното, когато доларът пада, това намалява и конкурентоспособността на българския експорт. Основни търговски партньори на България извън Европейския съюз са Турция, Китай, Сингапур, Сърбия, Русия, САЩ и Македония.

Погледът на експертите

Големият дебат за бъдещето на паричната политика на САЩ намира своето отражение и в мненията на експертите, които обаче не са единни в оценките си. Според икономиста от Института за пазарна икономика Явор Алексиев едно покачване на лихвите от страна на Федералния резерв няма да има ефект върху България. Според него пазарът до голяма степен вече е ценообразувал евентуално повишение, което е видно както от цените на суровините, така и от динамиката на борсовите индекси и валутните пазари. "Въпросът, който действително интересува инвеститорите, е не толкова дали, а при какви условия Фед ще започне покачване на лихвеното равнище. С оглед на реториката на централната банка през последните няколко години можем с основание да предположим, че ако лихвите тръгнат нагоре, целият процес на бъдещата им динамика ще бъде сравнително ясно начертан. Фед не може да си позволи да покачи лихвите, без да даде сигнал за това кога пазарът може да очаква следващо повишение, както и какво вижда като крайна цел на процеса на нормализация или като стъпки за нейното достигане", отбелязва Алексиев.

Според икономиста от Експертния клуб за икономика и политика Стоян Панчев първоначалният ефект ще бъде скок на долара, което ще доведе до намаляване на икономическата активност в развиващите се пазари. "Най-сериозен проблем за България би била ситуацията в Турция, която има голяма дългова експозиция към долара. Това може да доведе до намаляване на търговията и обмена с южната ни съседка, която е сред големите ни партньори. При равни други условия може да видим и увеличаване на цените на горивата, които се търгуват в долари. Положителният факт е, че нямаме дългове в американската валута", изтъква той.

"България няма толкова силни връзки с икономиката на САЩ, за да се наблюдава значителен спад на американски инвестиции вследствие на промяна в лихвената политика на Федералния резерв. При нас подобно изтичане на капитали се дължи на вътрешни фактори, главно създаваната неопределеност на инвестиционния климат", посочва инвестиционният анализатор Ангел Марчев. Според него действията на американската централна банка няма да окажат съществени последствия върху търговските ни отношения с водещите развиващи се икономики като Турция и Русия. "Турската икономика действително може да претърпи негативни последствия поради по-високата обвързаност със САЩ и по-бързата капиталова обръщаемост, но ние сме много далеч по веригата, за да има съществен ефект върху нас. Това важи и за всички останали икономики от региона. Колкото до Русия, в момента икономиката там е на практика независима от лихвената политика в САЩ", коментира още Марчев.

Кой ще натисне първи спусъка

По всичко личи, че Джанет Йелън е изправена пред ребус с много неизвестни. Едва ли който и да е експерт може да се ангажира с категорично мнение дали покачване на лихвите сега e разумен и премерен ход. Едно обаче е ясно - връщането към нормалните нива на лихвените ставки е неизбежно, и на САЩ като първа икономическа сила в света се пада тежката задача да повлекат крак. На опашката чака Великобритания, въпреки че консервативните британци рядко си позволяват непремерени ходове. Сред страните, които няколко години поддържа реторика в подкрепа на затягането на паричната политика, са и Австралия и Нова Зеландия. Кризата в Китай, който е най-големият им външнотърговски партньор, обаче за момента стопира техните амбиции.

През септември 2010 г. бившият бразилски финансов министър Гидо Мантега отвори нова страница в развитието на световните финанси, като обяви началото на Глобалните валутни войни. Впоследствие повече от 30 централни банки по света намалиха лихвените проценти или приложиха мерки за облекчаване на паричната политика. Със завръщането на икономическият растеж по света политиката на разхлабване остана в миналото. Въпросът за няколко трилиона долара вече е идва ли време за Глобални валутни войни 2.0. Отговорът може да бъде открит само след разрешаване на дилемата на Йелън.

Основни лихвени проценти Преглед на оригинала

Движение на основните борсови индекси Преглед на оригинала