🗞 Новият брой на Капитал е онлайн >>

Предизвикателствата пред новия председател на Фед

Джанет Йелън ще трябва да изведе централната банка от кризисния режим

Фед трябва да намери начин да намали баланса си, който достигна 4 трлн. долара в края на миналата година
Фед трябва да намери начин да намали баланса си, който достигна 4 трлн. долара в края на миналата година
Фед трябва да намери начин да намали баланса си, който достигна 4 трлн. долара в края на миналата година    ©  Reuters
Фед трябва да намери начин да намали баланса си, който достигна 4 трлн. долара в края на миналата година    ©  Reuters

Джанет Йелън беше окончателно утвърдена от щатския Сенат като наследник на Бен Бернанке като председател на Федералния резерв. Първата жена начело на най-влиятелната централна банка в света ще е изправена пред редица предизвикателства, свързани с опитите за излизане от кризисния режим, продължаващ от 2008 г.

Първият от деликатните въпроси, с които трябва да се справи Йелън след стъпването си в длъжност на 1 февруари, е колко бързо да бъде свита програмата за финансови стимули. След три тура на агресивно изкупувана на ценни книжа, или "количествено облекчаване", счетоводният баланс на Фед нарасна до около 4 трлн. долара. Това ниво не само е рекордно, но е четирикратно по-високото от обема на активите, които институцията поддържа в по-нормални времена.

Нежелани ефекти

Целта на печатането на пари и изкупуването на ДЦК и ипотечни облигации беше да окуражи инвестициите, икономическия растеж и заетостта и до голяма степен това беше постигнато. Много експерти обаче виждат опасност в близките години това да доведе до ръст на инфлацията, надуване на балони при някои видове активи и изкривявания на финансовите пазари.

През декември Фед взе дългоочакваното решение да намали месечните покупки на ценни книжа с 10 млрд. до 75 млрд. долара. Банката остана ангажирана с поддържане на ниските лихвени нива в дългосрочен аспект. Трудната задача пред Йелън е да намали и спре печатането на пари, без да създаде сътресения на финансовите пазари и да застраши крехкото икономическо възстановяване.

Фед държи основния си лихвен процент на нива, близки до нулата още от най-тежките времена на финансовата криза през 2008 г. и не възнамерява да го променя преди 2015 г. освен при неочаквани промени в инфлацията или безработицата. За повишаване ще се мисли чак след като безработицата спадне под 6.5% освен ако повишението на потребителските цени не надмине 2.5%. През ноември безработицата САЩ спадна до 7%, но банката подсказа, че само по себе си подобрението на трудовия пазар няма да доведе до вдигане на лихвите, ако очакванията за инфлацията останат ниски.

Отношения с пазарите

Обещанията на Фед сами по себе си често не са достатъчни, за да убедят финансовите пазари. Ако инвеститорите започнат да очакват по-скорошно от обещаното повишение на лихвите, това ще оскъпи кредитирането и може да спъне растежа на икономиката. Тук идва ролята на Йелън, която трябва внимателно да направлява очакванията на пазара.

В по-дългосрочен аспект най-важната задача на централната банка ще е да свие баланса си до по-нормални размери. Това може да стане чрез продажба на ценните книжа или ако просто се изчака падежът им. Колкото по-бързо се случва това, толкова повече ще се затяга паричната политика и толкова по-голям ще е натискът върху пазарите да поемат тези активи. Продажбата на тези активи също така може да доведе до загуби, които от своя страна може да дадат козове в ръцете на политиците, желаещи ограничаване независимостта на Фед – друга чувствителна тема.