На крачка от пълен Су-мрак

Конфронтация, която никой не иска

За Путин свалянето на самолета от Турция идва в особено неподходящо време и заплашва да подкопае замисъла му да се спаси от затъване в Сирия, като се включи в по-широк анти-ИДИЛ фронт и стопи ледовете със Запада. Атаките в Париж отвориха възможност за Кремъл и визитата на Оланд в четвъртък, два дни след срещата му с американския президент Барак Обама, трябваше да бъде коронният миг в плана на Путин за излизане от изолацията, в която изпадна след анексирането на Крим. Вместо това на съвместната си пресконференция с Оланд във Вашингтон Обама обяви, че Русия е в "коалиция от двама" заедно с Иран в подкрепа на Асад, и така категорично я отдели от глобалния съюз в Сирия. След това в Москва френският президент говори мъгляво за засилване на сътрудничеството и обмена на разузнавателна информация, но така и не се стигна до съгласие за съдбата на Асад и кои групи да бъдат атакувани в Сирия. Оформя се и консенсус между ЕС и САЩ санкциите срещу Русия заради войната в Украйна да бъдат удължени поне с още шест месеца.

Турция от своя страна е притисната от провала на политиката си в Сирия, станал още по-болезнен след руската интервенция там. И откритото обвинение на вбесения Путин, че Анкара е съучастник на терористи - визиращо факта, че ИДИЛ свободно търгува петрол и прехвърля бойци през турска територия - съвсем не е най-големият проблем за Ердоган. Битката на турския президент срещу Кюрдската работническа партия (ПКК) и нейното въоръжено разклонение в Сирия YPG спъва кампанията срещу ИДИЛ, тъй като кюрдите са най-ефективните противници на джихадистите на терен. Сближаването на Москва с YPG напоследък засилва турските страхове от евентуално създаване на автономна кюрдска област в Сирия и добавя още една точка на напрежение с Анкара. Друга такава са тюркмените - сирийци от турски произход, подкрепяни от Ердоган в битката им срещу Асад. Дни преди инцидента със самолета руският посланик в Анкара е бил привикан, за да му бъде връчено искане Москва да спре да бомбардира тюркменски села до границата с Турция вместо терористи. Анкара написа и писмо до Съвета за сигурност на ООН, в което предупреди, че руските операции може да предизвикат инцидент на границата. Точно така и се случи. Кадрите на тюркменски бунтовници, триумфиращи, след като са застреляли единия от пилотите на руския бомбардировач, няма да бъдат лесно забравени и простени от Кремъл.

Без паника...

Въпреки гневните реплики от двете страни и предупреждението на Путин, че този "удар в гърба" няма да остане без "сериозни последствия", никой не очаква директен военен отговор. Но отмъщението може да дойде под формата на засилване на конфликта чрез посредници в Сирия - Москва да увеличи ударите по свързани с Турция бунтовнически групи и подкрепата за кюрдските сили. "Не е изключено да има и тактически мерки - руски самолети да продължат да тестват турската готовност за употреба на сила, което може да доведе до още инциденти. Това е по-опасният сценарий", казва в интервю за "Капитал" Синан Юлген, председател на Центъра за икономически и международни изследвания (EDAM) в Истанбул (вижте цялото интервю тук).

Според Дмитрий Тренин, директор на московския офис на Carnegie, отношенията с Анкара ще бъдат напълно ревизирани. "Русия ще отпише Ердоган като партньор и Турция повече няма да бъде разглеждана като приятелска държава", коментира Тренин пред в. Guardian. Какви ще бъдат реалните изражения на смразяването е друг въпрос. "Не мисля, че ще има кардинални промени. Все пак има двустранни икономически и политически проекти. В първата седмица след свалянето на самолета преобладават емоциите, но след това ще започнат прагматичните сметки. Все пак без Турция е трудно да бъдат решени сериозните проблеми в Близкия изток и това е обективен фактор, който няма как да се заобиколи. Но неща като повдигането на въпроса за арменския геноцид и кюрдския фактор ще бъдат използвани", казва пред "Капитал" Арег Галстян, ръководител на научно-аналитичния портал American Studies.

...но и без място за повече грешки

Надеждата е, че и двете страни имат интерес да избегнат излизаща извън контрол ескалация. По-сложно от помиряването на двама лидери с голямо его и склонност към националистически пози обаче ще бъде обръщането им в една посока - срещу ИДИЛ и за спиране на конфликта в Сирия. Едно от нещата, които трябва да се случат, за да няма още инциденти, е подновяване на комуникацията между НАТО и Русия, прекратена след Крим. "Време е алиансът да започне да говори за Сирия и ИДИЛ - например да има обсъждане в Съвета НАТО - Русия", пише във в. La Stampa Стефано Стефанини, бивш посланик на Италия в Северноатлантическия пакт.

Това е колкото нужно, толкова и трудно след свалянето на самолета. "САЩ така или иначе не бяха дори близо до договаряне на коалиция с Русия. Сега ситуацията става още по-объркана", казва пред "Капитал" Аманда Пол, анализатор от брюкселския European Policy Centre и колумнист на турския в. Zaman. Според Синан Юлген случката е показала колко трудно би било да има коалиция с Русия на тактическо ниво в смисъл на съвместни военни операции. Това обаче няма да промени готовността на западните държави да убедят Русия да работят заедно за търсене на политическо решение в Сирия, смята председателят на EDAM.

Само че точно сега то изглежда по-далече от всякога. Нито Анкара, нито Москва могат да бъдат изолирани от определянето на бъдещето на Сирия, а след епизода със Су-24 шансът те да сближат позициите си в близко бъдеще е почти нулев. Това, което може да помогне, е времето - емоциите в Москва и Анкара около разбития бомбардировач да утихнат и страховете, че сирийското блато ще ги погълне, да вземат връх. Стига междувременно още някой неслучаен инцидент да не прати всичко по дяволите.       

По темата работи и Александър Братерски, Москва