Свободата според Санчо и според Селим

Политически речи vs. реалност

"И до днес бежанските центрове нямат работещи програми за защита, които да образоват за правилата в нашето общество и същевременно и да предлагат защита на самите бежданци", казва пред онлайн изданието на Die Zeit Естер Ромаан от неправителствената организация "Цартбитер", която консултира жертви на сексуално насилие. "Заради дългия процес по обработка на документите за статут и заради недостатъчния човешки и логистичен ресурс на центровете се покачва рискът напрежението да се изроди в насилие както във, така и извън лагерите", добавя тя.

Парите за интеграция всъщност отиват за охрана, не за психолози и експерти, които познават културата на мигрантите, свидетелстват и други социални работници в Германия. Според Карим Хаял, който работи в бежански лагер в Пулхайм, в близост до Кьолн, липсва експертиза, по-задълбочено културно знание и разбиране на обществата, от които идват бежанците. Подготвените социални работници не са добре разпределени в страната. Той самият е завършил ислямски науки, история и политика, но хората в лагерите се отнасят към него като към психолог и му разказват травмите си. "Мисля, че това е много важно - хората имат нужда да говорят. Те имат много въпроси и то не само от типа къде да живеят, как да си намерят квартира. Имат въпроси за местната култура, за нормите, но не знаят кого да попитат", разказа той пред "Капитал". (Виж цялото интервю с него тук)

Журналистът и експерт към Националната служба по миграция и бежанци Ахмет Сенюрт изразява подобно мнение. "Бежанците, също както и гастарбайтерите преди 50 години, носят заедно със саковете си определена култура и ценности", коментира той пред "Капитал". И добавя, че тези неща трябва да намерят място и в учебните планове на училища и детски градини - нещо, което се случва твърде малко според него.

Гневни млади мъже

Подценяването на културните особености е един от провалите на бежанската политика на Европа, и в частност Германия досега. С малко повече прозорливост и предварителна работа това можеше да се предвиди и избегне, смята Карим Хаял.

Ключовата дума е "Тахрир" - площадът в Кайро, на който по време на Арабската пролет стотици жени бяха нападнати, а някои и изнасилени от непознати мъже. Това е феномен, с който регионът е известен и той има много общо с близкоизточната култура - социално-религиозно възпитание, което е много ориентирано към пола, потискащ секса морал, липса на контакт между половете, политическо потисничество, изброява Хаял. За него тези гневни млади мъже, които са извършвали посегателства над жени в новогодишната нощ, са културно объркани, поставени в ново общество, в което има много повече свобода, отколкото те някога са виждали.

И това е сериозно предизвикателство пред интеграционните политики на Европа дори само защото тази демографска група преобладава в профила на бежанците. Според Международната организация по миграция (МОМ) около 66% от пълнолетните мигранти, регистрирани в Италия и Гърция през изминалата година, са били мъже. През 2014 г. в Германия две трети от подалите молба за статут също са били от мъжки пол. Според най-актуалната статистика на Шведската агенция по миграцията от близо 163 хиляди души, които са поискали убежище в страната през изминалата година, 115 хиляди са били мъже.

Разбираемо е защо младите мъже, които напускат Сирия, Ирак и Афганистан, са мнозинство - те са изложени на най-голям риск в родните си страни да бъдат привлечени в армията на режима на президента Башар ал Асад, в редиците на "Ислямска държава в Ирак и Леванта" или на талибаните, или да бъдат убити от тях. Освен това се предполага, че мъжете са много по-издръжливи и адаптивни на дългия и изпълнен с опасности път до Европа. Но също така е вярно, че тяхната група подлага на най-сериозно изпитание съществуващата система за прием в Европа.

Опитът на Норвегия

Затова държавите с най-голям брой бежанци започнаха да настояват сексуалното образование да е задължителна част от интеграционните курсове. Вече има подобна законодателна инициатива в Дания, а в Бавария, основният вход на стотици хиляди бежанци към Германия, има пилотни "курсове за образование в права" в приюта за тийнейджъри мигранти в Пасау. Норвегия обаче води в опитите да пребори този проблем. Там Департаментът по миграция е въвел подобни програми като задължителни в цялата страна от 2013 г. Държавата е делегирала на неправителствената организация "Алтернатива на насилието" да обучава служителите в бежанските центрове как да организират и провеждат курсове за сексуално и други форми на насилие. Правителството е осигурило средства за две години, за да плаща на преводачите, а сега е в процес на оценка на резултатите, за да прецени дали да продължи финансирането на програмата.

"Говорим най-вече за равноправието, но се дискутират и много други теми като отглеждане на деца, насилието, травмата от войната и чувството да бъдеш стигматизиран като бежанец", разказва Нина Мачибиа, ръководител на бежански център в норвежкия град Санднес, пред Spiegel Online. "Показахме ясно, че става въпрос за обмен. Че всеки може да каже каквото иска, без да бъде съден. Когато казахме на родителите, че в Норвегия е забранено да се удрят деца, много от тях попитаха: как тогава да им покажем кое е правилно и кое не? Питаха ни за съвет и бяха по-скоро изненадани, отколкото отричащи. Голяма тема беше сексуалното самоопределение, което при нас, разбира се, съществува и когато човек е женен. Жената може да каже на мъжа си, че не иска да прави секс с него, и той трябва да уважава това. За много от тях това беше нещо ново. Говорихме и какво е за тях да виждат леко облечени жени с къси поли. Повечето от младите участници в курса разбраха и приеха, че в Норвегия е така. Представям си обаче, че за по-възрастните това е било по-трудно", допълва тя.

За социалните работници, които работят с бежанци, няма съмнение, че това е необходимият път, който трябва да се извърви, преди да можем да говорим за успешно интегриране на новодошлите в европейските общества и начин на живот. Скептични са обаче доколко политиците на Стария континент разбират мащаба на предизвикателството, пред което са изправени.