На 31 000 гласа от кошмара

В два критични дни (финалните резултати станаха ясни едва в късния следобед на 23 май) цяла Европа с притаен дъх наблюдаваше как националистите се разминаха от спечелването на най-висшия държавен пост с фотофиниш. Дълго време резултатът беше закован 50 на 50 при над 90% преброяване на подадените гласове. Политиците и международните наблюдатели вече рисуваха най-черните сценарии както за бъдещото развитие на Австрия, така и за оцеляването на ЕС, поне в сегашната му форма. Кошмарът се размина със само 31 000 гласа. Но той очерта още по-ясно симптомите на политическата болест, която пълзи по артериите на ЕС.

Възходът на FPOe, довел Хофер на милиметри от президентския пост, е отчасти австрийски, отчасти европейски феномен. В алпийската република крайната десница винаги е била силна. Но сега настъплението й съвпада с подема на популистки и ксенофобски формации в цяла Европа, понесени на вълните на бежанската криза, страхът от тероризъм и бавното отърсване от рецесията. Партии като френския "Национален фронт", гръцката "Златна зора", унгарската "Йоббик" и датската Партия на свободата варират в позициите си в политическия спектър. Но това, което ги обединява, са силният фокус върху националната идентичност, съпротивата срещу миграцията, подозрението към ЕС и противопоставянето срещу отворените икономики и граници. Макар все още да не са сериозна сила в управлението, силното им присъствие на сцената вече променя Европа и опасността е ЕС да става все по-слаб и разединен. От което страни като България могат много да загубят.

Само 0.6% повече в полза на разума

Никога досега Австрия не е имала по-нервни и напрегнати президентски избори, както тези от изминалата седмица. Въпреки че президентският пост на практика няма управленски функции, ако той беше попаднал в ръцете на националистите, това щеше да преначертае политическата карта в страната и да даде на Западна Европа първият крайнодесен президент след Втората световна война. Първо, президентът има правото да разпусне кабинета ако прецени, че той не се справя с повереното му управление. А при последващи парламентарни избори победата на издигналата го Партия на свободата би била твърде реалистична. Второ, успехът на популистите в Австрия би дал нов тласък и самочувствие на популистките партии в други държави. Неслучайно не само съседна Германия, но и цяла Европа тревожно гледаха драматичната развръзка на вота.

В 17 ч. в неделя, когато затвориха изборните секции, преброяването на малко над 90% от гласовете даде преднина от четири процентни пункта (50.2%) за националиста Норберт Хофер. Малко след това, след пълното преброяване на бюлетините в урните, Хофер запази тази разлика, дори леко я увеличи. Нито един от двамата кандидати обаче не можа да се зарадва на успеха си, тъй като липсваха още 700 хил. непреброени гласа, пуснати с избирателна карта по пощата. Тяхното преброяване беше оставено за понеделник.

На следващия ден вътрешното министерство на Австрия, което контролира процеса по преброяване, обяви, че след 15 ч. ще е готово с крайния резултат. Малко преди този час повечето новинарски сайтове се сринаха, явно не издържали на масовата жажда за информация. И все пак преброяването завърши - 31 хил. гласа решиха проевропейската съдба на Австрия и сложиха зелен президент в двореца "Хофбург". И въпреки това точно 2 223 458 (49.7%) избиратели гласуваха за неговия опонент националист.

"Основната причина за успеха на Хофер е упадъкът на традиционните доминиращи партии - дясноцентристката Народна партия и лявоцентристката Социалдемократическа партия. И двете са в низходяща спирала от близо три десетилетия. Формациите, които печелят от тази тенденция, са Партията на свободата и Зелените, които могат да бъдат определени като ляво-либерални.

FPOe привлича най-вече губещите от модернизацията - не толкова добре образовани хора, повече мъже, отколкото жени, и страхуващи се от бъдещето, което все повече е под знака на безработицата, но също и миграцията. Мигрантите са удобна изкупителна жертва. Другата изкупителна жертва за много австрийци (и особено за гласоподавателите на FPOe) е ЕС, на който се приписва отговорността за отворените граници", коментира пред "Капитал" Антон Пелинка - австрийски професор по политология и изследване на национализмите от Централноевропейския университет в Будапеща.

Популизъм по австрийски

От друга страна, процесът в Австрия има своите характерни специфики, които го отличават от останалите страни в Европа. Густав Гресел, анализатор от берлинския офис на Европейския съвет за външна политика (ECFR), казва пред "Капитал", че бежанската криза е само част от обяснението. "Например, когато аз емигрирах от Австрия в Германия през 2014 г., нямаше бежанска вълна, но австрийците пак бяха силно разочаровани от правителството. Имаме коалиция между двете големи партии от 2007 г. И особено вече бившият канцлер (Вернер Файман, който подаде оставката си между двата тура на президентските избори – бел. ред.) не беше известен с това, че прокарва реформи. Беше патово положение, застой, двете партии се блокираха една друга. Нивото на корупция и непотизъм се увеличаваше и на хората вече им беше писнало от правителството. Партията на свободата винаги е била партията, която печели най-много от протестния вот. Това е старо правило, което важи вече десетилетия. Разбира се, бежанската криза помогна на FPOe повече, отколкото на останалите партии. Със сигурност вдигна резултата им, но не всичко се дължи на нея", смята той.

Причината за колапса на политическия център в Австрия е, че установените партии действат по начина, по който са функционирали десетилетия наред. А това очевидно вече не се харесва на австрийците. "В Австрия партиите традиционно поляризират страната, има два лагера – социалисти и консерватори – и в зависимост от това в какво семейство си роден и как си възпитан, влизаш в един от тях. Тази идеологическа поляризация рухна с края на студената война, сега не е нужно да се страхуваме един от друг. Но практическите аспекти на тази поляризация още ги има – например, ако се стремиш към работа в някое министерство, най-важното нещо е партийната ти книжка. Ако искаш да направиш кариера в социалното министерство, трябва да си член на социалистическата партия, да си в синдикат, да си активен партиец. Не е нужно да си компетентен, да си умен и да работиш. Но трябва да си лоялен и смел партиен войник. И това е нещо, което много хора вече не желаят да търпят", казва Гресел. И добавя, че сега, във времето на интернет и социалните мрежи, това е все по-малко приемливо, но все още множество фигури в Австрия играят тази игра. "Хората вече нямат търпимост към корупцията и разделянето на страната на приятелски и фамилни бизнеси за стария партиен елит", посочва анализаторът от ECFR.

В същото време крайнодесните и популистите стъпват на това недоволство и се представят като най-радикалната алтернатива на системата и на старите елити. И така печелят гласове. Това е протестен вот, но насочен към всичко и всички – както навътре в страната, така и навън към Европа.

Има и нещо друго, което може да бъде преписано към чисто австрийските причини за възхода на националистите. Това е способността на австрийското общество, от една страна, да се капсулира и живее в своя динамика, традиции и дневен ред, а от друга, исторически да предлага подходяща почва за развиването на националистическите идеи. Още в края на Австро-Унгарската империя именно в Австрия се зараждат първите течения, мутирали след това в зловещата форма на националсоциализма. Роденият в Австрия Адолф Хитлер в младежките си години се заразява от лозунгите и тезите за прочистване на нацията, които от дълго време вече се разпространяват сред обществото. За разлика от Германия, след 1945 г. Австрия не преминава през процеса на прочистване и темата за вината и войната никога не е била преодоляна.

В момента е отчетлива тенденцията за затваряне и опит за предпазване от околния свят. В села, в които населението никога не е имало и няма допирни точки с чужденци, страхът от мигрантската криза е най-голям. Там подкрепата за популистите е най-еднозначна, а по време на предизборната кампания плакатите на Норберт Хофер бяха единствените, които призоваваха населението да гласува.

Всички тези причини обясняват защо Австрия успя да мобилизира гласоподаватели от различни социални групи и статус да подкрепят крайнодесния кандидат. Обобщените данни показват, че за Хофер са гласували 60% от мъжете, 46% от гласоподавателите до 29 години, 46% от избирателите над 60 години, 86% от работниците, 45% от служителите в държавната администрация и като цяло австрийците с по-ниска образователна степен. Любопитен факт е и този, че сред поддръжниците на популистите до голяма степен са и новорегистрираните австрийци, които имат миграционно минало. На първия кръг на изборите Хофер спечели в квартали на Виена като "Фаворитен" и "Зимеринг", в които населението е предимно от турски или балкански произход.

Уроците за Европа

Независимо че кандидатът на Зелените успя да пресече на косъм пътя на националистите към властта, това е повод за въздишка на облекчение, но не и радост. Както отбелязва в анализ за Politico Кас Муде, професор от Университета в Джорджия и анализатор в Центъра за изследване на екстремизма в Университета в Осло: "Самият факт, че празнуваме изхода от избори, в които кандидатът на крайнодесните получава близо 50% от гласовете, показва колко драматично са се променили нещата в Европа." Затова и първата реч на новоизбрания президент Ван дер Белен беше по-скоро реалистична, с равен тон, без фанфари. За Австрия това означава, че от ден първи след президентските избори политическият елит трябва да започне работа по нова стратегия за изваждане на страната от кризата на недоверие, в която се намира, след като половината от населението изрази ясно своя протест.

Същевременно в Германия вече се появиха първите опасения, че успехът на FPOe може да даде тласък на братската партия "Алтернатива за Германия" (AfD), която при последните изборни кампании печели все повече привърженици. "Възходът на FPOe в Австрия е симптом за силно разочарование от наложилите се партии от голямата коалиция и това не е случайност, а дълготрайно състояние... Германия по никакъв начин не е застрахована срещу подобен сценарий", предупреди председателят на фракцията на социалдемократите в германския парламент Томас Оперман, цитиран от Der Spiegel. На последните регионални избори през март в Германия популистката партия AfD стигна до 13% национална подкрепа в допитванията и финишира преди социалдемократите в някои от провинциите.

"Изводът от Австрия за Европа е, че за политиците е много трудно да задоволят противоположни очаквания - тези на победителите от модернизацията (по-добре образованите, по-скоро еврооптимисти, които донесоха победата на кандидата на Зелените) и тези на губещите от модернизацията", казва проф. Пелинка.

Според Густав Гресел първият урок от Австрия е, че когато управляваш, трябва ефективно да комуникираш какво правиш. "Ако взимаш трудни или противоречиви решения, трябва да комуникираш дори още повече. И наистина да обясняваш на хората защо правиш това, как си взел това решение и защо то е най-доброто. Не просто да използваш традиционни кухи фрази като "Няма алтернатива" или "ЕС го изисква", а наистина да въвлечеш хората в политическите дискусии, за да могат да видят различните опции. Иначе те просто ще се чувстват конфронтирани от решения, които не разбират, не знаят откъде са дошли и ще имат усещането, че са предадени от старите елити, че има някакъв скрит втори план, задкулисие", казва анализаторът от ECFR. "Мисля, че комуникацията и мобилизацията, особено за трудни решения, е едно от най-ключовите неща, които трябва да направят традиционните партии. И също – просто да бъдат по-чисти. Колкото по-малко корупция има, толкова по-малко шансове за популистите да атакуват", обобщава Гресел.

Австрия е предупреждение за Европа, че крайнодесните вече не са маргинална сила. Стратегията да бъдат игнорирани да се продължава постарому с надеждата те някак да изчезнат не работи. Призивите на популистите за разпускане на Шенген и затваряне на границите, за излизане от еврото или направо от ЕС успяват да убедят все повече хора, че това е правилният път. А че той е грешен, ще го разберат и приятелите на Матиас. Дано обаче не е прекалено късно.