Хосе Игнасио Торебланка: Евроскептиците грешат за лекарството, но не и за диагнозата

Можем ли да очакваме популистките и евроскептични партии да формират общ блок в Европейския парламент?

Някои от тях, които са най-сходни, като западните крайнодесни партии се опитват да формират съюз. Но той не включва примерно британската UKIP, която е радикално евроскептична и иска излизане на Великобритания от ЕС. И не желае да работи заедно с холандската Партия на свободата на Геерт Вилдерс и френския Национален фронт на Марин льо Пен например. Но останалите континентални партии в Западна Европа ще опитат да работят заедно и да сформират политическа група.

Крайнодесните партии в Централна и Източна Европа са малко по-различни, те също са анти-ЕС, но често и срещу либералната демокрация. А Националният фронт и партията на Вилдерс не са антисистемни партии, те казват, че искат да засилят националната демокрация, което не може да се каже за формация като унгарската "Йоббик" например. Така има разделителна линия в това отношение между Източна и Западна Европа, която също ще им попречи да работят заедно.

Освен това западните националистически партии са твърдо против имиграцията на източноевропейци. UKIP и лидерът й Найджъл Фараж направиха българските имигранти цел на политически атаки и не виждам как българските крайнодесни партии биха могли да работят с тях, дори и да споделят антиевропейските им виждания. Но по някои въпроси като националния суверенитет и имиграцията от трети страни биха могли си сътрудничат и да гласуват заедно.

Парадоксът е, че макар евроскептичните партии да се фокусират върху едни и същи проблеми, те нямат общо решение. Ако всички се притесняват от имиграцията, могат да предложат да се изгради стена на границите с Турция и Украйна например и така да предпазят цяла Европа. Но те искат да отслабят европейските граници и да издигнат нови бариери у дома, което всъщност намалява ефективността.

Дори очакванията за представянето им да се окажат преувеличени, има ли риск тези партии да задават тона на дебата както на национално ниво, така и в ЕС?

На ниво ЕС това все още не се е случило и няма подобно влияние. Максималното, което хора като Фараж успяват да постигнат в Европейския парламент досега, е да го използват за разпалване на полемика и привличане на внимание. Но в някои европейски страни като Великобритания, Франция, Германия, Белгия и Холандия вече се приемат мерки срещу свободното движение на хора в ЕС. Това ще бъде най-вероятният ефект от надигането на популистите - то ще поощри правителствата да ограничават притока на работници от страни като България, дори ако този тип имиграция не е проблем от икономическа или техническа гледна точка.

Във Великобритания и Франция управляващите партии в момента са трети политически сили и имат силен стимул да бъдат твърди по отношение на имиграцията и да имитират онези, които са първи или втори, като UKIP и Националния фронт. Така националната политика в поне няколко важни държави ще се промени.

Защо тези партии флиртуват с Русия? Откъде идва привличането между тях и политиката на Владимир Путин?

Русия е въплъщение на националистическите възгледи за национален суверенитет и независимост, на расистко-ксенофобските ценности, антидемократичните нагласи, идеала за силен лидер. За някои от радикалните партии Русия е модел, тя е ултимативният триумф на този тип популистка идеология, която използва конфликта с други страни за повишаване на подкрепата у дома.

Какъв е начинът установените проевропейски партии да се противопоставят на популистите?

Първо, да бъдат лоялни към собствените си ценности и принципи. И да не се самозалъгват, че могат да победят тези партии на техния терен с неща като ограничаване на имиграцията. Защото, ако допуснат техния дневен ред да стане водещ, това ще ги отслаби. Като антиимиграционна партия например Националният фронт е много по-авторитетен и заслужаващ доверие от управляващата Социалистическа партия на президента Франсоа Оланд. Например защото социалистите могат да станат обект на критики отвън, ако са твърде радикални. Ето защо установените партии трябва да са честни към себе си и да не играят тази игра, мислейки си, че тактически ще трупат точки, възприемайки чужд дневен ред.

И другото важно нещо е да работят за повече демокрация на ниво ЕС. Начинът, по който се управлява ЕС от началото на еврокризата, топи доверието и подхранва евроскептиците, защото не е ясно кой носи отговорност за погрешните политики, които увеличават безработицата, и кой взема решения какво да се случи с Гърция и Кипър например. Нужно е основните проевропейски формации да обърнат внимание на нещата, които тревожат хората, гласуващи за евроскептиците. Защото те грешат за лекарството, но не и за диагнозата - страховете за работните места, имиграцията, сигурността и т.н. са съвсем реални. И няма как просто да кажете, че само защото евроскептиците се тревожат за тези неща, те не трябва да се взимат под внимание. Това са съвсем легитимни тревоги на европейските граждани и трябва да им се отговори с правилните решения, не с погрешните.