Да си ляв не означава да живееш в миналото

Има ли нещо гнило във Великобритания според лейбъристите

През 2010 г. Консерваторите и Либералните демократи съставят "кризисна" коалиция с посланието, че ако страната не свие публичните си разходи, ще последва "Гръцки сценарии" на дългова спирала, безработица и бунтове по улиците. Последва най-сериозното свиване на държавата от следвоенния период насам, като най-сериозно засегнатите сектори са здравната система, местните правителства и публичната медия ВВС. Според Мидуей обаче голямата задлъжнялост на страната не е на държавата, а на частни фирми, и особено - на финансовия сектор в Лондонското сити. "Тогава мейнстрийм икономическа идея бе, че страни с голям финансов сектор са изложени на риск, затова трябва да спестяват", разказва икономиста и добавя риторично: "Защо държавата и данъкоплатците трябва да плащат за това, че частният сектор работи зле?"

Последното е доста интересен завой за социалистите, които в мнозинството си настояват за спасение на губещи индустрии, но искаха банките да бъдат оставени да фалират. Тяхното обяснение е, че не трябва данъкоплатците да плащат сметката за безотговорното поведение на финансовия сектор, с което вероятно биха се съгласили и много либертарианци. Какви биха били последиците от срутването на финансовия сектор обаче много малко от тях се наемат да прогнозират и да обяснят как биха се справили с него.

Сегашният отговор на лейбъристите за бъдещето на финансовата система прекъсването на "търсенето на рента" в непродуктивни сектори като недвижимите имоти и банкирането. "Великобритания похарчи 1,2 трилиона паунда за спасяването на банковия си сектор, а той си стои в Лондонското сити и се занимава главно със спекулации с недвижими имоти, вместо да си върши истинската работа: да дава кредити на малкия бизнес, особено в по-слабо развитите райони на страната", казва икономиста.

Това обаче не означава национализация. В своята програма лейбъристите залагат на различни форми на кооперативна собственост, на малки енергийни проекти и демократична децентрализация. Според него трябва да има национална инвестиционна банка, която да кредитира проекти от национално значение, но много по-важно е да се изградят кооперативни местни банки (но примерът не КООП-движението у нас, а ландесбанките в Германия), които да подпомагат малките бизнеси по региони.

И това не е единствения икономически проблем на страната. Според Мидуей много по-ключови трудности пред развитието на Великобритания са ниската продуктивност на труда (единствената страна в клуба на най-развитите икономики Г-8, където този индикатор стагнира) и търговския и баланс - страната внася много повече, отколкото изнася и в резултат трупа външни дългове. Третия, но не и по важност проблем, е огромното неравенство между регионите - богатството се трупа в лондонското Сити, а много малки общини са на нивото на развитие на София (което във Великобритания означава бедни).

Лейбъристкият отговор

Мидуей предлага пакет от няколко конкретни мерки, които да върнат Великобритания по пътя към просперитета и да доведат до по-справедливо разпределение на благата. "Кенсианството не е достатъчно", казва икономиста и добавя, че според него простото наливане на пари от държавата няма как да промени системните проблеми с продуктивността, липсата на иновации и негативния търговски баланс. Първо, лейбъристите предлагат "надеждна финансова политика", която да изчисти дефицита - нещо, което финансовия министър Озбърн не успя да направи за 6 години - без обаче да се спират държавните инвестиции.

"Свиването на разходите е политически избор – политиките не бяха приложени, защото правителството бе изразходвало твърде много средства и икономиката се е задъхала. Не и защото ЕЦБ или ЕС или МВФ го поискаха – а защото консерваторите решиха така", казва Мидуей. Според него кризата в държавните финанси през 2008 г. не е била заради увеличение в разходите, а заради намаление в събираемостта на данъците - проблем, който продължава да тормози Великобритания и днес.

Свиването на разходите във Великобритания се разглеждаше като неизбежен ход, с който да се уверят финансовите пазари, че Лондон е стабилен. За страна, която толкова много разчита на финансовата си индустрия всяко съмнение върху стабилността на държавната хазна може да има пагубен ефект. Но британският остеритет не само че няма нищо общо с гръцкия, но дори и има съмнения доколко е реален. Или е бил по-скоро политически жест за успокоение на пазарите. Реално консерваторите така и не изпълниха обещанието си за четири години (т.е. до 2014 г.) да изравнят бюджетните приходи и разходи. Както казва самият Мидуей остеритета, обещан от финансовия министър Джордж Озбърн нито е приложен изцяло, нито води до намаляване на публичния дефицит.

"Предлагаме идея за индустриална стратегия за 21 век. Неолибералният модел твърди, че държавата не може и не трябва да се намесва, за да насочва развитието на икономиката. Това не е вярно", твърди Мидуей и подчертава ролята на държавата като инвеститор в ключова инфраструктура, образование, иновации, наука и здравеопазване.

Изобщо, по думите на икономиста, лейбъристите бягат далеч от всякакво свързване с миналото и предпочитат да предложат алтернатива на бъдещето. "Не можем да се върнем обратно към въображаемия образ на миналото, където всичко е било по-добре. Глобалния дългов балон носеше на вълната си Третия път на Тони Блеър. Този период свърши", казва Мидуей.

Освен това посланията им трябва да достигат до обикновения човек. "Изключително е важно как да преведем това, което аз правя като графики, на прост език и лесно смилаеми послания. Трябва да казваме: "вашите заплати са ниски, понеже няма достатъчно продуктивни инвестиции, вашите наеми са високи, защото има твърде много спекулации". Надйджъл Фараж си измисля виновници – ако наемът ви е висок, то виновни са българин или румънец. Трябва да накараме хората да търсят вината в супер-богатите, в тези, които избягват плащането на данъци", казва Мидуей.

Неслучайно след края на срещата нито едно познато политическо лице от БСП не задава въпроси, а неусетно напуска залата. Английското крайно ляво, даже и да гледа RT, е някак си трудно смилаемо за местния си аналог.