Заплаха ли е Корбин за българската национална сигурност

Подобни изказвания биха оправдали нападките на Камерън и без украинската криза. А на фона на крайно обтегнатите отношения с Русия приказките на Корбин могат да се определят като откровено ужасяващи. Оттеглянето на Великобритания от НАТО може буквално да срине алианса. С други думи, отговорът на въпроса дали изборът на Корбин е потенциална заплаха за българската национална сигурност е прост и очевиден – да, заплаха е.

От Корбин се очакваше също, че ще води кампания за излизането на Великобритания от ЕС, който е другата основна защита на националната ни сигурност. Европейският съюз без Великобритания би бил един много по-слаб и много различен съюз. С други думи, няма да е съвсем неоснователно, ако кажем, че Корбин би могъл да бъде дори двойна заплаха за националната сигурност на България.

За радост историята не свършва дотук. Корбин е стар левичар от една порода автентични левичари, каквито в България не сме виждали. Аз поне не се сещам за политическа фигура в България, която да се намира или някога да се е намирала в едно автентично ляво, което обитава Корбин. Това ляво допреди месец-два нямаше никаква надежда да се озове във властта. Това му даваше и удобството да

Приказва каквото си поиска

Изборът на Корбин променя нещата. Неговата задача е да спечели следващите избори, а не да се заяжда с несправедливостта на света. Онези, които се интересуват от крайнолевите му идеи, са сравнително малко. Той ще трябва да направи поне две неща. Първо, да обедини партията си. И второ, да привлече широка подкрепа извън твърдия си електорат. За да постигне това, ще трябва да се откаже от всичките си антиевропейски и антинатовски настроения и да ги замени поне с мъгляви твърдения за диалог, обществено участие и отворен дебат. Два дни след избора му той вече разсея едно от очакванията за него, като заяви, че ще води кампания за оставането на Великобритания в ЕС. Много вероятно е скоро да стане защитник и на НАТО и дори да подкрепи санкциите срещу Русия.

В опита си да привлече по-широка подкрепа Корбин още в кампанията си обеща две несъвместими неща – да се бори за амбициозно намаляване на въглеродните емисии и да възроди въглищните мини. С едното обещание той заяви агресивен курс против безкомпромисната политика срещу мините, подета от покойната Маргарет Тачър, и прикани всички стари автентични левичари да го подкрепят.  А с другото афишира пред всички млади екологично ангажирани хора, че той е техният избор. Едното обещание означава да отвори затворените мини, другото - да затвори и малкото останали мини. Разбира се, той няма и да се опита да отваря въглищни мини, но сладкото чувството на реванш отеква в душите на всички стари миньори, техните семейства и всички онези, чиито сърца са били някога докоснати от тяхната драма.

Корбин ще трябва да се справи и с другата типична дилема на въодушевеното ляво – как да направи така, че да му

Излезе бюджетната сметка

Той обеща да махне таксите за университетите, да вдигне минималното часово заплащане до 10 паунда (14 евро) и да национализира енергетиката. Според анализатори само национализацията на енергийния сектор би струвала 185 млрд. паунда (250 млрд. евро). С други думи, сметките му няма как да излязат, а на избори във Великобритания няма как да се явиш, ако обещанията ти не се връзват бюджетно. Британските избиратели, медии и политически опоненти много обичат да влизат в ролята на одитори на предизборните платформи.

Корбин ще бъде раздвоен. Дали да се бори за идеите си, или да се опита да спечели следващите избори. Той може и да е избран заради идеите си, но от него се очаква да спечели властта. Въпросът е дали компромисите, които ще трябва да направи в името на икономическата реалност и здравия политически разум на неидеологическия избирател, ще компрометират неговата автентичност – вероятно най-ценният актив, с който той засега разполага.

Дори и само в средите на твърдите поддръжници на лейбъристката партия Корбин няма да може да спечели подкрепа с идеята, че Великобритания трябва да напусне НАТО. Предпочитанието на руската телевизия пред британската BBC също няма да допадне на повечето леви. Топлите думи към групировката "Хамас" - също.

Корбин ще се принуди да се придържа към здравомислието и логиката на националната сигурност. В страна, в която военните се ползват с по-висока репутация от академичната общност, артистичната интелигенция или църквата, резки движения срещу армията няма да се приемат добре. Великобритания ще си остане в НАТО, а Корбин ще трябва да води проевропейската си кампания заедно с разумните консерватори, либерали и зелените.

В крайна сметка ще се окаже, че Корбин няма да се превърне в особена заплаха за сигурността на България. Най-много неговите радикални сентенции да се използват активно от любимата му RT и други руски медии и техните хиляди спящи и будни медийни клетки из Европа.

Консервативната партия обаче ще трябва да разбере откъде идва вълната на лявото въодушевление. Десните вече започнаха сериозно настъпление по левите флангове на британската политика. Те обявиха партията си за партия на работещите хора - хитър ход, който предефинира идеята за работническа класа и прокарва разделение между работещи и неработещи вместо между работници и капиталисти. Тази маневра напомня на знаменития лозунг на консерваторите по време на кампанията им от 1979 г. Labour isn’t working ("Трудът не работи"), насочен към сравнително високата за онова време безработица по време на лейбъристкото управление.

Торите заявиха и амбициозна програма за развитие на Северна Англия – земята на "Бийтълс" и "Манчестър юнайтед", където лейбъристите имат най-силни позиции. Като прибавим и вероятно окончателната загуба за лейбъристите на дълбоко социалистическа Шотландия (която вече е в ръцете на Шотландската национална партия), вероятното бягство на центристки настроените избиратели към Консервативната и към Либералната партия, а също и нарастването на популярността на Зелената партия, която ще си задържи дял от лявото, не е никак сигурно какви точно са шансовете за успех на Корбин на следващите избори.

Едно нещо все пак може да се предвиди със сигурност - Корбин твърдо ще защити забраната на традиционния лов на лисици, която Тони Блеър въведе с надеждата да умилостиви поне малко откровеното ляво, след като популярността му рязко спадна в резултат на войната в Ирак. Лисиците обаче няма да спечелят много от принципната позиция на Корбин спрямо тяхната съдба, първо, защото законът се нарушава и, второ, защото независимо от това дали ловът е забранен или не, 30 000 лисици на година ще трябва да бъдат убивани по един или друг начин. Поне градските лисици, с каквито Лондон е пълен, ще спечелят морална победа. Тази морална победа обаче няма особено отношение към съдбата на България.

*Юлиан Попов е публицист и писател, беше министър на околната среда в служебното правителство на Марин Райков през 2013 г. Участвал е активно в основаването на Нов български университет, Училището по политика, директор е на благотворителна организация Friends of Bulgaria и т.н. Понастоящем Попов е председател на управителния съвет на Европейския институт за ефективност на сградите, на управителния съвет на фондация "Елизабет Костова", политически съветник за Централна и Източна Европа на Европейската климатична фондация, член е и на настоятелството на Нов български университет