Нова испанска надежда

Голямата изненада от вота донесе Unidos Podemos – коалиция, водена от антисистемната партия Podemos, която се появи преди две години като реакция срещу мерките за икономии, налагани от Брюксел. Тя не успя да оправдае очакванията, че ще се превърне в основната лява сила в страната и загуби над 1 млн. гласове. Предположението е, че испанците са се стреснали от хаоса около гласуването във Великобритания за напускане на ЕС и са предпочели да заложат на сигурността пред изкушенията на популистите.

"Големият победител от вота е Рахой. Избирателната активност този път беше по-ниска, но неговата партия спечели около 700 000 гласа повече. Той може и да няма мнозинство, но има 15 допълнителни депутатски места и по-силна позиция в преговорите", казва пред "Капитал" Винченцо Скарпета от лондонския аналитичен център Open Europe. Според него големите губещи са Podemos и социалистите. "Podemos се надяваха, че този съюз с по-традиционната посткомунистическа партия ще им донесе повече подкрепа, но коалицията загуби над 1 млн. гласа в сравнение с предишните избори и не успя да изпревари социалистите. От друга страна, социалистите вече имаха исторически слаби резултати през декември и сега се представиха дори още по-зле. Затова са в по-слаби преговорни позиции от Народната партия и имат по-малък шанс да сглобят някакво алтернативно мнозинство. Върху тях има още по-голям натиск да оставят дясноцентристите на власт, за да може Испания да продължи да функционира", твърди Скарпета.

Рахой се опитва да се представи като гарант за икономическа стабилност пред несигурността, идваща от Unidos Podemos. Но лявата формация твърди, че Народната партия не заслужава нов шанс да управлява заради мерките за икономии и хроничната безработица. Докато аргументът на Рахой е, че подобрената икономическа ситуация в страната е доказателство, че политиките му дават резултат. Според него изборите са показали, че има право на нов мандат. "Ще бъде безсмислено да губим време още няколко месеца", заявява той. Социалистите обаче са разделени. Някои партийни фигури твърдят, че гласоподавателите ясно са показали, че Рахой трябва да управлява. Но други са категорични, че няма да подкрепят действащия премиер.

Сега Народната партия, макар да подобри резултатите си, е изправена пред същото предизвикателство като след предишните избори и ще се нуждае от подкрепата на други формации, за да получи мнозинство. Възможните опции са коалиция между Народната партия и Ciudadanos, голяма коалиция между Народната партия и социалистите или правителство на малцинството, съставено само от консерваторите. При първия вариант обаче Народната партия и Ciudadanos пак няма да имат мнозинство, което ще означава, че ще разчитат или на няколко по-малки групи, или на това социалистите да се откажат от твърдата си позиция срещу дясноцентристко правителство. Тогава социалистите биха могли да се въздържат при гласуването на кабинета и така той да поеме властта, като се избегнат трети избори. Друг вариант е социалистите да сключат споразумение с Unidos Podemos и Ciudadanos, но това не успя да проработи след декемврийския вот.

Сложни сметки

"Шансовете на Рахой да сглоби коалиция сега са определено по-високи, отколкото бяха при предишните избори. Или ще има правителство на малцинството с въздържане при гласуването на кабинета от страна на социалистите, или Рахой може да опита да сформира коалиция със Ciudadanos и с по-малки формации. Това не е точно рецепта за дългосрочна политическа стабилност, но поне вече има алтернативи и съм по-оптимистично настроен за съставянето на кабинет, отколкото бях през декември", твърди Винченцо Скарпета. Той допълва, че му е трудно да повярва, че е възможна голяма коалиция. "Това означава двете партии да седнат и да сключат официално коалиционно споразумение, което мисля, че е малко вероятно. Но е възможно дясноцентристко правителство на малцинството, при което Рахой ще търси подкрепата на социалистите по конкретни теми. Не мисля, че испанските политически лидери могат да си позволят да отидат на трети избори. Това би било абсурдно", обобщава Скарпета.

Веднага след вота Рахой посочи, че ще проведе срещи със своите противници, като целта му е да има правителство към края на юли. "Това, от което Испания се нуждае сега, е кабинет със силна парламентарна подкрепа, който да може да генерира доверие във и извън страната, който да продължи с необходимите реформи и да даде стабилност на Европа във време, в което тя се нуждае от нея", коментира той. И допълни, че призовава другите партии да се присъединят към голяма коалиция на дясноцентристки и лявоцентристки формации.

Досега испанската икономика остана незасегната от политическата несигурност, но според анализаторите това не може да продължи безкрайно. "Правителство на малцинството може и да не успее да прокара реформите, тъй като ще изисква подкрепата на един фрагментиран парламент. Подобна инертност ще засегне средносрочните изгледи за икономически растеж на страната, особено предвид необходимите действия относно фискалните въпроси и пазара на труда. Освен това правителство на малцинството може и да не успее завърши един цял четиригодишен мандат", казват от британската банка Barclays в изявление, цитирано от Reuters.

Пазарният оптимизъм към испанския дълг след изборите показва, че инвеститорите сега смятат Мадрид за по-способен да устои на евентуални турбуленции в сравнение с други страни в периферията на еврозоната. В Португалия надвисналият риск е, че правителството може да се озове под натиск за референдум за членство в ЕС. В Италия Матео Ренци е изправен пред важен вот през октомври по предложени от него конституционни реформи. Ако го изгуби, реформисткото му правителство може да падне.

Испания, от друга страна, започва да усеща резултатите от болезнените реформи на трудовия пазар, прокарани в разгара на кризата в еврозоната. Безработицата, макар и още неприятно висока, върви надолу. Същевременно Испания е единствената голяма икономика в еврозоната, където растежът в последните години постоянно надвишава очакванията.

Но за да запази импулса, Испания има нужда от стабилно правителство. С икономика, която все още е под предкризисните нива и с нестихващи амбиции за отцепване в Каталуня, инерцията в Мадрид не е опция. Уверено правителство с пълен четиригодишен мандат и реформаторски устрем не изглежда реалистично на този етап. Но едно достатъчно ефективно управление на базата на междупартиен компромис е възможност, която не бива да се пропуска. Защото трети избори са последното нещо, от което имат нужда както испанците, така и навлезлият в бурни води след Brexit ЕС.