Кен Джовит: Живеем в епоха на ирационалност и несигурност

Усещането е, че старите разделения като ляво и дясно не важат и има изцяло нова политическа парадигма. Това ли е краят на политиката такава, каквато я познаваме, и какво е новото, което идва?

Това е въпрос с отворен отговор. Всички досегашни базови дефиниции са размити. Глобализацията е факт. Но ние създадохме утопия от нея. Томас Фридман трябва да бъде критикуван всеки ден, защото твърдеше, че всички ще живеем в свят, който е свързан, но всеки може да имам своите местни различия. Всеки ще кара лексус, но всяка страна може да запази своите индивидуални особености. Шведите могат да имат червени хамбари, индусите могат да имат касти, саудитците могат да ви отрежат ръката, ако докоснете жена.

Представата беше, че имаме нова ситуация, несъмнена реалност, и това е глобализацията. Но тя има две характерни особености. Едната е, че не е глобализация, а американизация. Втората и по-важна е, че никой не видя, че глобализацията ще изключи някои хора. Давос е перфектен пример. Аз никога не съм бил канен в Давос. Други хора, по-малко образовани от мен, които губят работните си места, никога не стигат до Давос.

Ние влязохме в свят, който e раздвоен. От едната страна са космополитите, богатите, образованите, мобилните. Всички други са оставени не само с по-малко пари, но и с по-малко бъдеще. И те си казват - чакайте малко, това е моята страна, Англия, но кои са всички тези пакистанци. После си мислят не само за пакистанците, но и за това, че всички в Лондон са богати, а останалата част на страната е бедна. Лондон не гласува за Brexit.

Да, днес имаме много отклонения от естествената форма на политиката - ксенофобия, антиимигрантски партии, Виктор Орбан, Доналд Тръмп. Но фундаменталната промяна е, че богатите стават по-богати, а бедните - по-бедни. Глобализацията означава, че няма работни места. Това е ключовото.

В Америка хората гласуват за Тръмп не просто защото нямат работа. Моят баща работеше във фабрика. Понякога фабриката биваше затваряна и той губеше работата си, но после отваряше отново. Сега фабриките никога повече няма да отворят. Те са в Тайван или Виетнам. В Европа и САЩ ще имаме мнозинство от хора, които или нямат работа, или работят в McDonalds и Starbucks по четири часа дневно. Имаме общества, които не само са базирани на две групи, но и едната група има всички шансове, а другата се друса с хероин. В САЩ днес 3% от мъжете на 40 години - не чернокожи хлапета в гетото, а хора от Мериленд и Масачузетс - умират от хероин. Израснал съм с убеждението, че хероинът е порок на бедните бели и бедните черни, сега е епидемия, защото милиони хора не виждат никакво бъдеще.

Европа днес изглежда смайващо. Само кратък преглед - Гърция вече не е държава, няма икономика, тя е курорт; последствията от рецесията все още се усещат навсякъде; емигрантското цунами, безпрецедентно в европейската история; неприятните партии като "Национален фронт", "Йоббик", "Златна зора"; и разбира се, Brexit. Причината е разширяващата се пропаст между елита и останалите. Елитът е богат, образован, мобилен, и като цяло почтен. Но вече не е просто елит, а олигархия. Това е начинът, по който глобализацията разделя хората - в средата няма нищо и ще става още по-малко. Никога преди не е имало толкова огромна пропаст.

Основният феномен, който се случва в света днес заради глобализацията но и успоредно с нея, е, че политиката има значение. И фактът е, че политиката не се прави от бедните, а от богатите. Комбинацията от глобализация и непропорционално голямо влияние на богатите върху политиката прави разделението все по-голямо.

С Brexit обаче бедните отмъстиха на богатите. Всички елити бяха за оставане в ЕС. Защо не се получи?

Отговорът е - гняв. В нормални времена хората използват разума си и преценяват последствията от вота си. Но британците не гласуваха за Brexit, защото знаеха последствията. Те гласуваха, защото бяха вбесени и изплашени. Изплашен е най-значимата дума в света в момента. Хората не са просто гневни, те не знаят какво им се случва. Някой от Брюксел казва нещо и то засяга живота им. Да речем, че англичанин има рибарска лодка. Утре някой от Брюксел му забранява да лови треска. За рибаря това е като решение, взето в Новосибирск, точно толкова далечно му е, а същевременно животът му зависи от тези невидими хора с власт. И това създава истерия.

Всички тези хора, притеснени за доходите и бъдещето си, са изморени от анонимността, не знаят какво е ЕС, не знаят къде е Брюксел. Те искат нещо конкретно. И конкретното е, че са англичани, че имат английското. Това е въпрос на идентичност, която може да не е реална, защото Англия, по която те копнеят, дори не съществува вече. Най-тъжното нещо е, че с Brexit бедните - и нямам предвид тези, които мизерстват, а нормалните хора от долните слоеве на средната класа - навредиха сами на себе си. Но емоциите са тези, които управляват, не разумът.

Усещането е, че във Великобритания и не само там има две групи от хора, които не могат да си говорят една с друга. Докъде ще доведе това?

Освен че не си говорят, те се избягват една друга. Имам приятел, който е републиканец. Не подкрепя Тръмп, просто е републиканец. Членува в затворен клуб, който е изцяло либерален. В един момент той казва: "Мисля, че Джордж У. Буш свърши добра работа в Ирак." Никога повече не получава покана за вечерно парти или за голф, хората на улицата го отбягват и накрая той се премести на друго място.

Живеем в епоха на ирационалност и несигурност. Има само две сигурни реалности - богати и бедни. Всъщност вместо за ирационалност предпочитам да говоря за страх и тревожност. Не искам да казвам, че хората, които се боят, че никога повече няма да имат работа, че ще загубят къщата си, че няма да могат да изпратят децата си дори в гимназия, какво остава за колеж, са ирационални, а аз съм рационален. Аз не съм изплашен, имам спестявания в банката, нямам ипотека.

Всъщност при Brexit и кампанията за оставане и кампанията за напускане се опитваха да изплашат хората, нямаше позитивно послание. Нямаше позитивно послание, и двете страни играеха с гнева. Това ли е печелившият начин за правене на политика в момента?

Това е начинът, по който се прави политиката сега. Не зная дали това е бъдещето. Според мен е хубаво, че Brexit се случи. Защото ЕС има запек, нищо не се случва, Франсоа Оланд и Ангела Меркел си говорят и това е. Надявам се, че Brexit ще е разхлабителното. Преди да се появят тази ксенофобия и омраза, беше инерцията, усещането, че нищо не се движи, нищо не става. Brexit е шок и се надявам да е правилният шок. Той може да накара Франция и Германия да формират по-близък политически съюз.

Давам си сметка, че това е научна фантастика, защото има много причини да не случи. Но този тип извънредни ситуации не бива да произвеждат просто отричане в стил можем да оцелеем и без Англия. Brexit отваря възможност за Европа и не бива да бъде пропусната с вайкане какво да правим сега. Англия поне експериментира. Тя направи най-големият залог в света - сложи всичките си чипове в играта на покер върху Китай. Brexit е интересен с това, което означава за британската външна политика. Великобритания се насочва към Азия. Но може да означава и нещо за Франция и Германия. Ако ЕС се разпадне, това ще е покана за започване на война в Европа.

Казвате, че като гледате Европа отстрани, едва я познавате. Същото е вярно за Америка. Много европейци я гледат и не разбират какво се случва?

Американският Конгрес е като Брюксел - има запек. Рейтингът на одобрение на Конгреса е едва 11%. В Америка се случва същото като в Европа - богатите стават по-богати, а останалите стават по-бедни. Производителността на американските работници върви нагоре през последните 40 години. Само че 80% от създадените ползи са отишли при богатите.

Различното в САЩ е расовият въпрос. Могат да се направят паралели между това и имигрантите в Европа. Но докато имигрантите в Европа идват отвън, чернокожите са вътре. Този проблем е постоянен и дори стана по-лош при президентството на Барак Обама. Насилието в гетата се увеличава.

Когато питате какво става с Америка - Тръмп е Орбан, Тръмп е Качински, Тръмп е Фараж. Много си приличаме в момента с Европа, макар и по грешното нещо, разликата е расовият въпрос. Това е феномен, който няма да срути Америка, но причинява изключително крайна поляризация. В САЩ има лозунги "Черният живот има значение". Никъде в Европа няма лозунги "Алжирците имат значение" или "Мароканците имат значение".

Дори Тръмп да не влезе в Белия дом, следващият американски президент ще трябва да представлява хората, гласували за него, да се свърже с тях. Как може да се случи това?

В краткосрочен план никой не може да ги направи рационални, те ще останат гневни, ще има насилие. Ключовото е демократът, който стане президент, да излезе веднага и да не направи изказване, което много ще допадне на хората в Съвета по външни отношения във Вашингтон, но няма да говори нищо на обикновения човек на улицата. Следващият президент трябва да каже - ще направим така, че никой да не загуби къщата си. Точка. Не ни интересуват ипотеки и банки. И другото, което трябва да каже, е - имам програма не за 200-300 млн. долара, а за един трилион долара, с която да осигуря работни места. Америка вече дължи трилиони долари, може да си позволи още малко. Президентът трябва да обяви, че ще осигури работа на всички от гетата до средната класа в рамките на месеци. Да отиде в гетото и да каже - тук е работата, ако не я вземете, ще ви отнемем социалните осигуровки. В Америка има много работа - цялата ни инфраструктура се разпада, нямаме нито един високоскоростен влак. Вярно е, че няма фабрики, но не е вярно, че няма работа.

Така следващият президент може да уталожи гнева. Да успокои хората, че ще се погрижи за домовете им, за студентските заеми, ще инвестираме трилион долара, за да изградим отново Америка. Можем да си го позволи, все още сме най-богатата страна в света.

Това може да направи президентът, да каже - хайде да изградим отново Америка от XXI век и ето как ще го направим.

Докато Америка изгражда отново себе си, ще продължава ли да е обърната към света или ще е по-вглъбена и затворена?

Едно от хубавите неща е, че с Brexit САЩ ще се сближат с Германия. Това е най-американската страна в Европа, независимо дали германците ни харесват или не, просто сме присъствали дълго там. Великобритания също ще се сближи още повече с Америка. Европа няма да бъде изгубена за САЩ и то не само защото е толкова важна за търговията ни. Другата причина е, че Китай ще изпадне в големи неприятности. Америка ще се преориентира военно към Азия, но винаги ще остане свързана с Германия и Великобритания.

Иска ми се Франция и Германия да формират съюз след Brexit, защото това ще ги направи по-привлекателни за Америка, Русия и Китай, отколкото ЕС като цяло. Ние в Америка не знаем къде е Литва и ЕС не ни интересува толкова.

Европа трябва да направи нещо драматично в отговор на Brexit. Драматично означава съюз между Германия и Франция. Америка също има нужда от драматичен президент, който да сложи край на запека. Шансът да се случи е две от десет, защото това, което ръководи живота ни, е инерцията и страхът да не направим нещо безразсъдно. Но драматично не означава безразсъдно.