Търговският принц и спящата красавица

Скептиците обаче считат, че Европа не е готова за такова състезание, защото европейската стокова себестойност е обременена с величини, каквито липсват в Северна Америка. Тук не става въпрос за американски предимства в технологии, ГМО или финансов ресурс. Пример - как ще се състезават една европейска и една американска стока, щом енергийният компонент в американската е 50% от цената на енергията, вложена в европейската? Погледнете цената на литър гориво на американска и европейска бензиностанция. Европейските правителства ще се откажат ли от ДДС и акцизи върху бензина/дизела, за да направят своите стоки енергийно конкурентни? Или американските продукти ще залеят Европа и ще предизвикат масова безработица? Без атлантическо синхронизиране на най-важните данъци това състезание няма да е между равни. Да не забравяме, че българската продукция се оскъпява и от друг фактор - държавен и олигархичен рекет, какъвто САЩ и Канада не познават.

Инвестиционен арбитраж

Друг болезнен проблем е предвидената в чл.8.18 на СЕТА възможност за гостуващия частен инвеститор да призове на съд държавата домакин за нарушения на обещаните инвестиционни условия. Тук става въпрос за международен инвестиционен арбитраж по модела на Вашингтонската конвенция от 1965 г., където частно лице инвеститор може да съди цяла държава и да я постави на колене с иск за милиарди долари. Тоест не държава да съди държава, а концерн (частно юридическо лице) да съди държавата домакин. България ратифицира Вашингтонската конвенция през 2001 г. и вече вкуси от горчивите й плодове.

Тази линия на отговорност на държавата спрямо частния инвеститор носи неудържимо изкушение - осъдената държава е ликвиден и платежоспособен длъжник. Тя не може да откаже плащане и да банкрутира, а просто ще обремени с данъци бъдещите си поколения или нейното имущество в чужбина ще бъде осребрено от победилия кредитор (примерно сгради на посолства).

Друг деликатес на международния инвестиционен арбитраж е, че ответната държава може да отговаря и за несъвършени актове на своите съдилища, защото съдебната система е част от самата държава, нейно творение и отговорност. Навън държавата отговаря като цяло, включително и за вътрешно независимите си органи. Не случайно Съюзът на германските съдии е поискал произнасяне от ЕС доколко такъв инвестиционен арбитраж е съвместим с европейския правов ред в контекста на СЕТА.

Българските особености

Любопитно е да се припомни за какви прегрешения според чл.8.10.2. на СЕТА ще отговаря държавата-домакин спрямо чуждия инвеститор:

а) отказ от правосъдие по наказателни, граждански или административни дела. /Сигурно помните сентенцията, че забавеното правосъдие е отказано правосъдие/ б) съществени нарушения на процедурните правила, вкл. съществено нарушение на прозрачността в съдебни и административни процедури. в) открит произвол

г) целенасочена дискриминация на явно погрешни основания д) извратено третиране на инвеститори чрез принуда, натиск или тормоз

е) всякакво друго нарушение на задължението за справедливо и равно третиране на инвеститорите.

Защо този списък от грехове звучи толкова познато? Разбирате ли за какво става въпрос? Международна юрисдикция ще се произнася като последна инстанция за действията или бездействията на българското правосъдие и администрация.

Това всъщност може да не е толкова лошо, защото ако такъв инвеститор загуби пари в банка като КТБ и вече трета година някой чака раждането на нов Шерлок Холмс, за да открие кой изяде баницата, този инвеститор ще остави в птицефермата само перушина и ще препарира главата на петела. В КТБ потънаха като в черна дупка около 8% от БВП на България, което в процентно отношение е безпрецедентен грабеж. И няма виновни! В САЩ тези 8% биха били около 1350 млрд. долара и ще са повод за гражданска война.

"Окупация" или терапия

В европейските медии и интернет форуми има крайни и цинични аргументи против СЕТА и TTIP, които не споделям, но ще ги маркирам, за да се усети температурата на конфронтация. Тези противници твърдят, че двете проектоспоразумения са всъщност носещите колони на едно търговско НАТО, защото военното залязвало. И че САЩ бързали да окупират търговски Европа, за да отнемат икономическия й капацитет към Русия, Китай, Индия и Япония. Най-лесно това можело да се постигне през вратата на ЕС, който вече приличал на четвърти германски райх и ако хванеш овчаря, след него идва стадото.

Аз считам, че СЕТА и TTIP биха били оздравителна шокова терапия за България, но в момента нашата държава не е способна да поеме такова лекарство. Търговското сближаване от двете страни на Атлантика трябва да се извърши прецизно и внимателно като скачване на космически кораби, за да избегнем катастрофа. Българската спяща красавица трябва спешно да се събуди, а не да чака целувката на търговския принц, защото той едва ли ще се ограничи само с това.

Валентин Брайков Фотограф : Капитал