Колко бързо е опасно бързо

Част от обяснението за двуцифрения скок през третото тримесечие на миналата година, който изстреля Турция на върха по ръст сред най-големите икономики в света, е ниската база - през същия период през 2016 г. имаше свиване от 0.8% след проваления опит за преврат и замръзването на потреблението и инвестициите. Другата причина са масираните правителствени стимули.

Анкара заля икономиката с евтини кредити, които да помогнат на компаниите да преживеят ефектите от острия спад на туризма, ограниченията на продължаващото извънредно положение и репресиите, предизвикали сковаващ страх и стрували до момента свободата на над 60 000 души. Чрез държавния Фонд за гарантиране на кредитите от края на 2016 г. досега са отпуснати заеми за близо 60 млрд. долара на компании при малка прозрачност за какво се харчат парите и какъв е шансът да бъдат върнати. Кредитният бум за бизнеса е комбиниран с данъчни отстъпки за домакинствата, които помагат за ръста на потреблението.

Обратната страна на всичко това са притесненията, че растежът, надут от толкова мощни стероиди, е неустойчив и има риск от прегряване. Но със задаващи се президенскти и парламентарни избори през 2019 г. (с които новата президентска република в Турция ще стане факт) няма особена надежда, че дори и да могат, Реджеп Тайип Ердоган и неговата Партия на справедливостта и развитието (АКР) ще поискат да натиснат леко спирачката на икономиката, за да избегнат катастрофа.

Растеж и само растеж...

Всъщност върху впечатляващите числа за растежа е надвиснала и известна сянка на съмнение. "Има сериозни въпросителни за измерването на ръста на турския БВП. Турският статистически институт промени преди няколко години начина, по който калкулира БВП, и мнозина икономисти имат съмнения за точността. Измерването се промени толкова много, че е невъзможно да се използват поредици от данни и да се съотнасят към предишни такива. Същото важи за измерването на инфлацията", казва пред "Капитал" Фират Демир, професор по икономика от Университета в Оклахома.

Дори и без въпросителните около данните перспективите не изглеждат толкова розови. Въпреки коментарите на фигури като старшия икономически съветник на президента Ердоган, че предупрежденията на институции като Международния валутен фонд и Moody's за опасностите от задаваща се криза са заговор на "външни сили", които се опитват да спрат възхода на "новата Турция", фактите говорят друго.

"Освен че скоростта на растежа сама по себе си е обезпокоителна, анализът му предполага, че той е все по-небалансиран", посочва Уилям Джаксън, старши икономист по развиващи се пазари от лондонската консултантска компания Capital Economics. И Фират Демир обръща внимание на детайлите зад числата. "Турският растеж е силно зависим от ръста на строителния сектор и делът на добавената стойност на индустрията намалява от много време. Това не е устойчиво в дългосрочен план. С изключение на големите спонсорирани от правителството проекти, имотният пазар също се забавя, тъй като хората отлагат инвестиционните си решения заради високия риск и несигурността", казва професорът по икономика от Университета в Оклахома.

Алармени сигнали са и упоритата двуцифрена инфлация, както и обезценката на турската лира, загубила 17% от стойността си спрямо долара през миналата година и над 40% от 2015 г. насам. "Очаквам инфлацията да върви нагоре, докато правителството влиза в режим на предизборни разходи", прогнозира проф. Демир. По-лошата новина за турските компании, обременени с дълг в чуждестранна валута, възлизащ на общо 214 млрд. долара, е продължаващото поевтиняване на лирата. В опит да овладее системния риск, който този корпоративен дълг представлява за икономиката, правителството взе решение от началото на май да ограничи възможността малките компании да теглят заеми в чужда валута и да принуди по-големите фирми да хеджират експозициите си.

Не само корпоративните, но и държавните финанси светят на червено. "Големият дефицит по текущата сметка на платежния баланс от години е ахилесовата пета на турската икономика и растеж и е силно зависим от поддържането на този дефицит, който се финансира от чувствителни към лихвите капиталови потоци", посочва проф. Демир. Пристрастеността на Турция към спекулативни капитали я прави уязвима към задаващия се цикъл на вдигане на лихвите в САЩ и Европа. Още повече когато очакваното глобално монетарно затягане идва на фона на спадащи инвестиции в страната (виж графиката). Те показват, че годините на политически турбуленции, терористични атаки и пререканията на Ердоган със съюзниците имат цена. "Преките чуждестранни инвестиции се забавят и има признаци, че инвеститорите, особено тези от ЕС и САЩ, започват да излизат от турския пазар. С намаляването на инвестициите, без горещите капиталови потоци Турция трудно ще финансира дефицита си и може да се изправи пред сериозна криза на платежния баланс и валутна криза", смята проф. Фират Демир.

...но докога така

Притисната от авторитарния и обсебен от идеята за растеж на всяка цена Ердоган, турската централна банка не прави почти нищо, за да потуши инфлацията и да охлади нездравия кредитен бум. На заседанието си през декември тя плахо вдигна лихвите от 12.25% на 12.75% и пазарите, които очакваха по-голямо увеличение, я наказаха за нерешителността й с рязко поевтиняване на лирата. Миналия месец банката остави лихвите непокътнати и очакването е, че с наближаването на изборите Ердоган само ще засилва натиска върху предполагаемо независимата институция да ги държи ниски.

Задаващият се вот е основната причина също така в края на март управляващите да приемат допълнителна доза стимули за и без това нежежената до бяло икономика под формата на нови данъчни отстъпки за бизнеса и домакинствата и облекчения за наемане на работници. Както обобщава по този повод в свой текст за портала Ahval News икономистът Гюлдем Атъбай Шанлъ, "Турция демонстрира префектния учебникарски пример за прегряване, причинено не от някой друг, а от правителството. (...) И шансът за рационален отговор на огъня, горящ в икономиката, е нулев."

Автор : Капитал Преглед на оригинала

Автор : Капитал Преглед на оригинала