Колко ще струва автоголът на Ердоган

И така до момента, когато самият Албайрак стана жертва на внезапните уволнения, практикувани от Ердоган. Начело на централната банка бе поставен Абгал, негов предшественик във финансовото министерство. Според турски анализатори Абгал е успял да убеди президента, че икономиката е заплашена от катастрофа, а с нея и наследството на Ердоган и управляващата Партия на справедливостта и развитието (AKP).

За четирите си месеца като гуверньор Абгал доказа, че една по-ортодоксална политика може да стабилизира лирата и да привлече външни капиталови потоци. По изчисления на Goldman Sachs от ноември насам международни инвеститори са вложили близо 4 млрд. долара в турски държавен дълг и 700 млн. долара в турски акции. Лирата се превърна една от най-добре представящите се валути на нововъзникващите пазари, а турската икономика въпреки пандемията имаше хоризонт да порасне с 6% тази година по прогноза на Международния валутен фонд (МВФ).

След намесата на Ердоган е много вероятно тази прогноза да бъде коригирана надолу. Уволнението на Абгал два дни след като бе повишил лихвите за трети път, сложи край на илюзиите за дори минимална независимост на централната банка, потопи лирата с 14%, а истанбулската фондова борса - с 10%. Замяната му с малко познатия бивш депутат от AKP и бивш зам.-управител на разследваната в САЩ за пране на пари Halkbank Шахап Кавджъоглу не помогна за успокоение. В свои статии в проправителствения вестник Yeni Safak Кавджъоглу споделя ексцентричната теория на Ердоган - точно обратна на тази, защитавана от мнозинството икономисти, че увеличаването на лихвите води до увеличаване на инфлацията. Когато към това се добавят и слуховете за завръщане на Берат Албайрак, тревогите за посоката на турската икономика се засилват още повече.

Какъв е залогът

Надеждите, че бруталната пазарна реакция може да накара Ердоган да размисли и да осъзнае, че страна с толкова голям външен дълг и светещ на червено платежен баланс не може да си позволи лукса да поддържа изкуствено ниски лихви, вероятно ще се окажат твърде оптимистични. "В момента вътрешната икономическа активност е по-важна за турското правителство от курса на лирата. Освен това може да разчитат на идващия туристически сезон и слабата лира ще бъде предимство. Моето предположение е, че правителството на Ердоган се подготвя за предсрочни избори и се опитва да загрее икономиката преди тях. Затова не очаквам централната банка да вдигне лихвите или да се опита да стабилизира икономиката в краткосрочен план. А и тя вече няма никакъв авторитет, след като независимостта й беше унищожена", казва пред "Капитал" Фират Демир, професор по икономика от Университета в Оклахома. Следващите редовни парламентарни избори в Турция са през 2023 г., но вече се говори, че може да има вот още преди края на тази година.

В същата посока сочи и указът за излизане на Турция от Истанбулската конвенция, който дойде едновременно с този за уволнението на Абгал. "Това е пряко свързано с консолидирането на електоралната база на Ердоган сред консервативните и религиозни турци. Защо иначе Турция, която е една от първите страни, подписали конвенцията не толкова отдавна, би се оттеглила точно сега", смята Фират Демир.

Прокурорската акция за забрана на прокюрдската партия също е сигнал, че Ердоган завива още по-твърдо към национализма. "Всичко това е много ясна демонстрация на сила... откъдето и да го погледнете, за една седмица Турция направи крачки назад по отношение на плурализма, върховенството на закона, правата на жените, секуларизма и икономическата политика. И само Ердоган знае какво следва", обобщава в свой анализ журналистът Мурат Йеткин.

Каквото и да следва, завръщането към ексцентрична икономическа политика крие огромни опасности. Нетните резерви на турската централна банка са стопени до 10.9 млрд. долара. До края на годината трябва да бъде рефинансиран дълг от близо 180 млрд. долара в чужда валута. Което обяснява защо започва да се говори за въвеждане на капиталов контрол, който би вкарал икономиката в ступор, но предвид ситуацията вече не изглежда немислим. "В нормални времена опциите биха били две: едната е вдигане на лихвите, стабилизиране на лирата и намаляване на рисковата премия чрез повече независимост на централната банка и засилване на институциите; втората е шокова терапия и заем от МВФ, ако се стигне до сериозно свиване на икономиката. Ердоган показа, че и двете опции не са на масата. И така единствената останала е играта на музикални столове. Ще продължаваме да танцуваме, докато музиката спре", обобщава Фират Демир.

Преподавателят от Университета в Оклахома посочва и няколко външни риска, които могат да объркат още повече и без това опасната игра на Ердоган. Първият са евентуални санкции срещу Турция от страна на САЩ (заради закупуването на руска ракетна система) и ЕС (заради конфронтацията с Гърция в Средиземно море). Вторият е вдигане на лихвите в САЩ, което да вкара Турция в криза. И третият е пандемията от ковид-19, която може да се изостри заради мутациите на вируса и да има нови забрани за пътуване, което да доведе до загубен туристически сезон. Тогава демонстрацията на сила ще струва скъпо и на Ердоган, и на Турция.