Султанат на едни избори разстояние

Турското икономическо чудо години наред беше един от най-силните козове на Ердоган и неговата Партия на справедливостта и развитието (АКР). Сега обаче бързият растеж, помпан с правителствени стимули, навява опасения, че икономиката прегрява и под повърхността назрява криза, която няма как да бъде удържана до 2019 г. Моделът на Ердоган за растеж на всяка цена вече дава дефекти - турската лира е загубила 7% от стойността си спрямо долара само от началото на годината, инфлацията е двуцифрена, безработицата надхвърля 10%, корпоративните дългове заплашват да се превърнат в системен риск за икономиката, а дефицитът по текущата сметка на платежния баланс тревожно расте. Всички тези проблеми се изострят от неспособността на Турция да привлича чуждестранни инвестиции заради авторитарната хватка на Ердоган и пререканията му с ЕС и САЩ.

Ердоган бърза с изборите и за да използва максимално ефекта от военната операция в Африн за изтласкване на кюрдите, която се радва на одобрението на 90% от турците. На скорошното погребение на турски войник, убит в боевете в северната сирийска провинция, президентът "използва ковчега като импровизирана трибуна, а двора на джамията - като място за предизборен митинг, ... защото той сега извлича силата да се бори за властта от война и кръвопролития", пише колумнистът Джелал Башлънгъч. Предизборните калкулации вероятно стоят и зад нагнетяването на напрежението с Гърция заради спорове за острови и нахлувания във въздушното пространство. Тази политическа игра е рискована, тъй като неволен инцидент в Егейско море може да ескалира до военна конфронтация.

"Шах и мат" гласеше заглавието на първа страница на проправителствения в. Yeni Safak след обявяването на изборите, тъй като маневрата на Ердоган заварва противниците му разделени и в лоша форма. Основната опозиционна формация, Републиканската народна партия (CHP), все още няма кандидат за президент и сега е притисната бързо да посочи фигура, която да може да се изправи срещу Ердоган. Прокюрдската Народна демократическа партия (HDP) е обезкървена от ареста на близо 13 000 от нейните функционери и активисти, включително бившия й лидер Селахатин Демирташ, и може да не успее да прехвърли бариерата от 10% за влизане в парламента. За момента единствената формация с ясен кандидат за президент е новата "Добра партия" (IYI) на определяната като турската "желязна лейди" Мерал Акшенер. Тя бе основана миналата година от отцепници от националистическата Партия на националното движение (MHP), която е в съюз с Ердоган. "Имам съмнения, че Акшенер и нейната партия са сериозни претенденти. Тя се отдели от MHP, която успя да получи 12% на последните избори през 2015 г. Ако има късмет, IYI може да получи половината от тези 12%. А за момента не съм виждал данни да привлича привърженици от базата на АКР и Ердоган", казва Саймън Уолдмън.

Може ли да се объркат сметките

Всичко сочи, че Ердоган влиза в изборите с летящ старт и при възможно най-благоприятните за него условия - с цялата държавна машина, впрегната в негова полза, при продължаващо извънредно положение, с нов изборен закон, който според опозицията повдига въпроси за честното провеждане на вота и с медии, контролирани от близки до правителството компании и бизнесмени.

Най-голямото предизвикателство за Ердоган ще бъде спечелването на президентските избори на първия тур. Той ще се стреми да избегне балотаж, който теоретично би могъл да го изправи срещу кандидат, който на принципа "всички срещу Ердоган" да успее да мобилизира всички противници на президента. На практика обаче такъв трудно ще се намери. "Опозицията просто няма фигура със същата харизма, плам и способност да докосва емоционални струни в електората. Ердоган и екипът му несъмнено се надяват, че ще успеят да прехвърлят 50-те процента по време на кампанията. Но да не забравяме, че подкрепата за Ердоган винаги е гравитирала около 50%, понякога малко отгоре, понякога малко отдолу", посочва Саймън Уолдмън. Това се видя и на референдума миналата година, спечелен грозно и измъчено само с процент преднина и със загуба в трите най-големи града.

Докато за Ердоган въпросът е дали този път ще успее да надхвърли леко тавана си, задачата на опонентите му е сложна до невъзможност - да обединят разнородни групи, вариращи от кюрди до националисти. Това е основната пречка пред Мерал Акшенер, на която мнозина залагат надежди. "Нейната звезда е във възход, но заради националистическия й бекграунд тя трудно може да привлече кюрдски гласове, което е задължително условие за всеки, който иска да победи Ердоган", казва пред "Капитал" Йозгюр Юнлюхисарджикли, директор на бюрото на German Marshall Fund в Анкара. И добавя, че за да има шанс, "противникът трябва да консолидира целия опозиционен вот, както и да привлече част от гласоподавателите на Ердоган. Няма много фигури, които могат да направят това. Една от тях е бившият президент Абдуллах Гюл". Името на някогашния съюзник на Ердоган, който се раздели с него без публични нападки, но с намеци, че не е съгласен с амбициите му за абсолютна власт, вече се завъртя в пространството, без обаче още да е ясно дали и от кого ще бъде издигнат като кандидат.

Ако нещата се развият по плана на Ердоган, Турция няма да се озове в розовия сценарий, който той й чертае. Обещанията му, че концентрирането на властта в ръцете му ще реши външните проблеми, ще свали вътрешното напрежение и ще направи чудеса за икономиката, няма как да бъдат изпълнени. "Турция е в процес на превключване от дефектна парламентарна демокрация към авторитарна президентска система", казва Саймън Уолдмън. Премиерският пост ще бъде премахнат, президентът, който може да бъде и лидер на партия, ще назначава министри и висши съдии и ще издава изпълнителни декрети. И всичко това под надзора единствено на силно отслабен парламент, който президентът ще може да разпуска. "Това ще е почти като сегашното извънредно положение, само че за постоянно", обобщава изследователят от King's College. Резултатът от новата система от типа "победителят взима всичко" ще бъде, че "турската политика ще стане още по-напрегната", прогнозира Йозгюр Юнлюхисарджикли. Което не звучи като рецепта за светло бъдеще.

Мерал Акшенер е новата звезда на турската политика, но трудно ще застраши Ердоган Източник: Reuters