Грешният залог на Ердоган
Не за пръв път между Анкара и Вашингтон прехвърчат искри, но усещането е, че този път турският президент не прецени добре докъде може да стигне
ЕС отблизо
Седмични новини за европейски регулации, бизнес и финансиране.
- Смразяването със САЩ отваря възможност за затопляне с ЕС.
Кризата в Турция беше нещо, което всички очакваха да се случи. И все пак, когато връхлетя, скоростта и силата ѝ дойдоха като шок. А най-поразителното е, че докато турската икономика лети към пропастта, президентът Реджеп Тайип Ердоган не само отказва да натисне спирачката, но и продължава да държи крака си на педала за газта.
Нужните решения са очевидни. Анкара трябва да направи три неща - да излезе със смислена програма за стабилизиране на прегряващата икономика, да пусне юздите на централната банка и да намери разрешение на спора със САЩ, който стана искрата, разпалила пожара. Вместо това Ердоган сипе тиради за международния заговор срещу страната му, призовава Аллах на помощ, обявява бойкот на айфоните и заплашва, че Турция ще си намери нови пазари и нови съюзници. С което само потапя още повече лирата, загубила една трета от стойността си спрямо долара в последните две седмици.
Когато става въпрос за ключова от геополитическа гледна точка държава като Турция, рисковете от кризата съвсем не са само икономически като възможна зараза към европейските банки или към развиващите се пазари. Макар разривът между дългогодишните съюзници в НАТО Анкара и Вашингтон да е сериозен, до драстично скъсване със Запада и трайно обръщане на Турция в друга посока едва ли ще стигне. Освен това смразяването със САЩ отваря възможност за затопляне с ЕС.
Когато Тайип се сблъска с Тръмп
Ердоган неведнъж е доказвал, че когато обстоятелствата го налагат, той може да отстъпва крачка назад в дипломатически схватки. Но сегашната за момента е изключение. "Този спор със САЩ е по-различен от кризите на Турция с Русия и Германия. И историята с пастор Андрю Брънсън изобщо не е причината, тя е просто една капка в чашата. САЩ и Турция имат много и сериозни проблеми помежду си", казва пред "Капитал" Бехлюл Йозкан, професор по международни отношения в Университета "Мармара" в Истанбул.
Списъкът с точките на раздор е дълъг - от разнопосочните интереси в Сирия и подкрепата на Вашингтон за кюрдските бойци през санкциите срещу Иран и вероятната огромна американска глоба срещу турската Halkbank за нарушаването им до желанието на Анкара да се сдобие с руска противоракетна система С-400, несъвместима със системите на НАТО. Освен всичко това го има и големия слон в стаята - отказът на САЩ да предадат на Турция живеещия в Пенсилвания проповедник Фетуллах Гюлен, сочен от Анкара като организатор на проваления опит за преврат преди две години. На този фон нежеланието на Ердоган да освободи пастор Брънсън, задържан от година и половина в Турция по обвинения за шпионаж и връзки с гюленистите, се оказа поводът, довел до изригването на цялото бълбукащо под повърхността напрежение между Анкара и Вашингтон.
Ситуацията се усложнява още повече от приликите между Ердоган и Тръмп - лидери със силов подход, нисък праг на дразнимост и склонност към рискови залози. Освен това и за двамата случаят носи силен политически заряд. Тръмп държи толкова на пастор Брънсън заради наближаващите избори за Конгрес през ноември и тежестта на евангелисткия вот. За Ердоган казусът също е важен за пред електоралната му база.
Не за пръв път между Турция и САЩ прехвърчат искри, но усещането е, че този път Ердоган не прецени добре докъде може да стигне, когато насреща си в Белия дом има президент, който използва санкциите като заместител на външната политика, дори когато това вреди на интересите на самата Америка и на нейни ключови съюзници. И колкото повече турският президент ескалира ситуацията, толкова по-трудно ще излезе от нея. "Проблемът е, че Тръмп не предлага запазващ достойнството изход от кризата. Ако Ердоган отстъпи едностранно, ще изглежда слаб, а той не може да понесе това", казва пред "Капитал" Йозгюр Юнлюхисарджикли, директор на бюрото на German Marshall Fund в Анкара.
Същото важи по отношение на останалите мерки, нужни за спасяване на икономиката. И те вкарват Ердоган в капана на тежка дилема, защото ако не вдигне лихвите и не се обърне за помощ към МВФ като краен вариант, Турция е заплашена от финансов хаос, ликвидна криза и дълбока рецесия. Но за президента би било трудно да преглътне огъване под пазарния натиск и приемане на условията на МВФ. "Той ще промени икономическия си подход едва когато политическата цена на икономическата криза стане по-висока от политическата цена на необходимите реформи", прогнозира Йозгюр Юнлюхисарджикли. Прагматизмът на Ердоган накрая отново ще вземе връх, въпросът е колко големи щети ще бъдат нанесени междувременно.
Дори да не се обичаме
От години Ердоган се опитва да играе геополитически покер. Блъфовете, че ще се преориентира към Русия или Китай, ще прекрати отбранителното сътрудничество със САЩ и НАТО или ще пусне няколко милиона бежанци през границата, досега обикновено са му помагали да получи каквото иска. Въпросът е дали сега разривът не е станал неспасяем.
"Отношенията между САЩ и Турция не са стигнали точката, отвъд която няма как да бъдат поправени, но ситуацията е много тревожна. Тези развития може потенциално да отключат динамика, която с времето да доведе до откъсването на Турция от Запада", предупреждава анализаторът от German Marshall Fund. Но това ще бъде нежелан инцидент, а не умишлена стратегия.
Колкото и да намеква, че ще се обърне към Русия, Китай или Катар за подкрепа, Ердоган едва ли се заблуждава, че те имат желанието и финансовата мощ да спасяват Турция. Русия си има собствени проблеми с американски и европейски санкции заради Крим и по-скоро е склонна да притиска Турция да й сътрудничи в Сирия, отколкото да й прави подаръци. Приоритетът на Китай е да прекрати търговската война, обявена му от Тръмп. Катар си има грижи с наложената му от Саудитска Арабия блокада и едва ли иска да рискува отношенията си със САЩ. "Няма реалистична алтернатива на САЩ и ЕС за Турция нито от гледна точка на сигурността, нито на икономиката", обобщава Йозгюр Юнлюхисарджикли. И изявленията на Ердоган за геополитическа преориентация са основно за вътрешна употреба. "Той е съвсем наясно с факта, че Турция има нужда от Запада. Но иска да обяви, че Западът също има нужда от Турция", посочва Бехлюл Йозкан.
Новото е, че докато със САЩ има обтягане, с Европа има разведряване. На 20 юли бяха възстановени дипломатическите отношения между Холандия и Турция, прекратени миналата година след отказа на Хага да позволи на турски министри да правят предизборна агитация на нейна територия. Ден по-късно Германия обяви, че вдига икономическите ограничения срещу Турция и смекчава съветите за пътуване на германски граждани в страната. През септември Ердоган ще бъде на визита в Германия и ще се срещне с канцлера Ангела Меркел. "Можем да очакваме затоплянето между Турция и ЕС да продължи. Турско-американската криза вероятно ще стимулира още повече сближаването", смята Бехлюл Йозкан. Стига Ердоган да не обърка отново залозите.
14 коментара
Лош преразказ от " Дойче веле" , падането на курса на лирата не означава срив на икономиката, а по голям износ, продажби на залежала продукция. Така значи, долара падна с 20% спрямо еврото и кой знае защо САЩ не колабрираха. В момента Турция строи най-голямото и модерно летище в СВЕТА, в резултат на жестоката криза и защо на китаеца вече не му трябва летище Крумово, след като една селска пръчка е тръгнала да го рекетира, така ще е като си нямаме един по малък китайски площад...
Сега най-същественият враг на президента на Република Турция е Турската централна банка, която работи без защита срещу щетите от липсата на пълна икономическа стойност на турската лира.
При запазването на посочената държавна грешка Президентът на Република Турция няма полезен ход за спасение от катастрофална криза. Президентът на Република Турция само може да приеме някои мерки, с които да отложи ескалацията на кризата, ала за сметка на завишени бъдещи щети.
Възможностите за Република Турция са:
Първа: При запазването на неправилната дейност на Турската централна банка – щетите за Република Турция се увеличават със съпътствуващ провал за президента.
Втора: Със защита срещу щетите от липсата на пълна икономическа стойност на турската лира е прекратен водещият причинител за сегашните щети в Република Турция.
Вие пък кои сте че да казвате какво да прави ердоган много взехте да разбирате варете дайте малко акъл на бойко че ограби цяла българия смешници
Признавам си, че не разбрах кой точно залог на Ердоган е грешен, макар да ми беше любопитно да науча. Да не би че се опъна на Тръмп? Но това предположение би било верно само, ако републиканецът Тръмп беше демократа Обама: глобалист, който опитва да крепи неолибералното статукво. Докато той – напротив – иска да го срине час по-скоро и да постави върху останките му на първо място интересите на Америка, а не на „приятелската“ глутница около нея.
И къде тогава е грешката на Ердоган?
За петнайсетте си години във властта Ердоган направи нещо невероятно в съвременната политическа история: изгради огромната си популярност върху два неотклонно следвани фактора: силен икономически растеж и големи инфраструктурни проекти, с което промени страната. Той е твърд и последователен привърженик на растежа на всяка цена, дори с цената на тежко задлъжняване. Философията му е, че понижаването на лихвените проценти намалява инфлацията, което довежда до потрес повечето западни икономисти. Но в Турция този удивително нелогичен подход работи прекрасно и дава направо двуцифрен азиатски реъст! Затова и турската централна банка, въпреки учебникарската логика и днес продължава да задържа лихвените проценти и да обръща най-сериозно внимание на осигуряването ликвидност на банките.
В Гърция преди 10 г. именно липсата на банкова ликвидност мултиплицира процесите на разпад и създаденият гаранционен фонд всъщност наливаше западните милиардни траншове в четирите гръцки банки докато ги изправи на крака. В Турция проблем с банките няма. Там драмата е в огромната задлъжнялост – както на държавата, така и на компаниите. Но в Турция явно са й намерили чалъм.
После: в политиката аритметическото правило „минус по минус е равно на плюс“ или както ни го преподаваха, за да го запомним по-лесно: „врагът на моя враг е мой приятел“ не работи. В този смисъл абсурдно безпочвено е очакването, че след като и Турция, и ФРГ имат своите конфликти със САЩ, това е достатъчно условие да оформят антиамериканска фронда. Нищо подобно няма да стане. Пък и днес германският министър на външните работи Хайко си каза, че в спора между Вашингтон и Анкара Берлин застава на американска страна. Каквото и да означава това.
И друго: казусът с евангелисткия пастор Брънсън взе да се изтъква като Джомолунгма-та на турско-американските отношения. Размяна „поп за поп“, т.е. Брънсън срещу Фетхуллах Гюлен е излъскано от употреба пропагандно клише. Ако Турция имаше достатъчно доказателства за причастността на Гюлен в метежа, отдавна да са се чули.
Приключи и идентичният пропаганден трилър: че Анкара иска да менка двамата арестувани преди почти половин година гръцки граничари срещу осмината офицери, които в деня след метежа кацнаха в Гърция и поискаха убежище. Вчера Одринският съд освободи гърците и те се прибраха у дома. Осмината остават в Гърция.
И накрая, защото взе да става по-дълго от статията горе: да, Русия няма да плати дълговете на Турция, но ще осигури стратегическата й енергийна независимост с Аккую и Турски поток. Катар? Шейхът Ат Тани вчера обяви, че може да кредитира „приятеля Ердоган“ с 15 млрд долара. Аятолласите? 1/3 от внасяния от Турция петрол е от Иран, а Иран е в топ 4 на най-големите вносители на турска продукция. И нещо изключително важно в сегашната ситуация: разплащанията с Русия и Иран е в _н а ц и о н а л н и _ в а л у т и !!!!
И да не забравяме Сирия. Макар отношенията в триумвирата Турция-Русия-Иран да са на моменти трънливи, те работят. Участието на Анкара в Астатинския формат я легитимира като сериозен геополитически играч, за което тя не можеше и да мечтае докато беше (и ако се върне) на каишка у Вашингтон. Да не би на другите НАТО-вски съюзници от ЕС да ии се чува гласа в Близкия изток? А на Турция се чува.
Всъщност Турция няма и как да се върне на синджира, просто защото Вашингтон не е същият...
Не можеш да се изкъпеш два пъти в една и съща река...
Западът има предостатъчно места за изнасяне на производства. Турция къде ще намери нови пазари с платежоспособни клиенти?
До коментар [#3] от "ejf55574905":
Те дават акъл, ама тези дето не могат да вържат две изречения с препинателни знаци продължават да гласуват за него и за БСП.
"Там драмата е в огромната задлъжнялост – както на държавата, така и на компаниите. Но в Турция явно са й намерили чалъм. "
Турция проблеми с държавните дългове няма. А това как ръста трябва да се следва на всяка цена водят директно до положението на Гърция. Мащаба може и да е различен, но при 10% инфлация нито растежа помага, нито ниските лихви. Пък учебниците да си казват каквото си искат. Ердоган спори със здравата логика.
За нулев реален растеж и за някаква си гордост вкарва държавата в проблеми, които не са й нужни.
Не съм забелязал някой да споменава за съюз между Европа и Турция освен вас.
Националните валути на Турция, Русия и Иран не са резервни, така че все се котират - дали по долара, еврото, юана или по-стабилни валути резултата пак е обезценяване на лирата.
До коментар [#7] от "fzs59565042":
[quote#7:"fzs59565042"]Не съм забелязал някой да споменава за съюз между Европа и Турция освен вас.
[/quote]
Ето, за да забележите, финала на статията:
"Той е съвсем наясно с факта, че Турция има нужда от Запада. Но иска да обяви, че Западът също има нужда от Турция", посочва Бехлюл Йозкан.
Новото е, че докато със САЩ има обтягане, с Европа има разведряване. На 20 юли бяха възстановени дипломатическите отношения между Холандия и Турция, прекратени миналата година след отказа на Хага да позволи на турски министри да правят предизборна агитация на нейна територия. Ден по-късно Германия обяви, че вдига икономическите ограничения срещу Турция и смекчава съветите за пътуване на германски граждани в страната. През септември Ердоган ще бъде на визита в Германия и ще се срещне с канцлера Ангела Меркел. "Можем да очакваме затоплянето между Турция и ЕС да продължи. Турско-американската криза вероятно ще стимулира още повече сближаването", смята Бехлюл Йозкан.
Грешен залог? В Турция по нищо не личи да е така.
Търговците прибраха айфоните и в Истанбул вече не можеш да намериш айфон, дори да предлагаш двойна цена в долари - не продават.
В ресторантчето на ъгъла сложиха табела, че предлагат безплатна вечеря на всеки, който покаже бордеро за продадени долари.
Американският натиск обедини турците около Ердоган, колкото и невероятно да изглежда.
"Вместо това Ердоган сипе тиради за международния заговор срещу страната му, призовава Аллах на помощ, обявява бойкот на айфоните и заплашва, че Турция ще си намери нови пазари и нови съюзници."
Което показва, че от геврекчия султан не става.
Нов коментар
За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.