Докато Ердоган спечели

Игра ва банк

Още когато АКР отказа да признае шокиралата я победа на Имамоглу - макар и с минимална разлика от едва 13 000 гласа, беше ясно, че Ердоган трудно ще се раздели с Истанбул, макар да преглътна поражения в столицата Анкара и в други важни градове като Измир, Мерсин и Адана. В дните след 31 март близките до властта медии започнаха да разпространяват конспиративни теории как опозицията е влязла в заговор с терористи, за да открадне изборите, а президентът обяви, че са разкрити безспорни доказателства за "организирани престъпления" в секциите за гласуване.

При подобно подгряване решението на Висшия изборен съвет за касиране на вота не беше неочаквано. Аргументът на теоретично независимата институция бе, че секционните избирателни комисии са били незаконно конституирани, тъй като не е било изпълнено изискването всички техни членове да са държавни служители. Но анулиран беше само изборът на кмет на Истанбул, а проведените при същите условия избори за районни кметове и администрации в града бяха отчетени за редовни.

Решението беше атакувано от турската опозиция и от международни наблюдатели като смъртна присъда за демокрацията в страната и опасен прецедент, който оттук нататък може да се повтаря. "От близо 70 години в Турция има консенсус, че властта се сменя с избори. Сега на този консенсус е сложен край", обобщава Сьонер Кагаптай от Washington Institute, цитиран от сп. Economist.

Анулирането на вота беше последвано и от нов спад на турската лира, която миналата година се срина с 30% спрямо долара, а от началото на 2019 г. е изгубила нови близо 15% от стойността си. Още преди изборите на 31 март Ердоган използваше държавния бюджет, централната банка и контролираните от държавата банки, за да закрепи лирата, да предотврати ликвидна криза и дори да плати за сергии за плодове и зеленчуци на субсидирани цени - с надеждата да привлече подкрепа от избирателите. Всъщност точно състоянието на изпадналата за първи път от десетилетие в рецесия турска икономика бе основната причина АКР да изгуби в Истанбул и други големи градове. Само за един месец - от февруари до март, интервенциите в подкрепа на лирата са довели до стопяване на 5% от валутните резерви на турската централна банка.

Обявяването на новите избори на 23 юни само удължава агонията. "Турция ипотекира бъдещето си", казва Дурмуш Йълмъз, работил 32 години в централната банка и съосновател на опозиционната "Добра партия" (IYI), цитиран от в. New York Times.

Залогът Истанбул

Масираната атака срещу Екрем Имамоглу може да се върне като бумеранг към Ердоган, тъй като помага за превръщането на доскоро слабо познатия кмет на един от истанбулските райони в политик от национална величина. Той може да се окаже ярката обединяваща фигура, която доскоро липсваше на турската опозиция. И вече е виждан като опонента, който може да застраши поста на Ердоган.

Същевременно анулирането на вота предизвиква недоволство и сред привърженици и членове на АКР и прави пукнатините в партията по-видими. Бившият президент и един от основателите на АКР Абдуллах Гюл бе сред първите, които публично разкритикуваха решението и лично Ердоган. Засилват се и спекулациите, че Гюл подготвя формирането на нова партия. "Ако това се случи, ще е доста значимо, тъй като Гюл е популярна фигура и има автентична подкрепа сред избирателите. Но от години се говори, че ще прави партия, а досега няма нищо, само слухове", казва пред "Капитал" Саймън Уолдмън от Факултета по близкоизточни изследвания на лондонския King's College.

На фона на всички тези потенциални рискове въпросът е защо Ердоган реши да играе ва банк с новите избори. "Залогът е голям, Ердоган може да изгуби много, ако Истанбул му се изплъзне. Градът е източник на огромен капитал и е ключов за финансовата мрежа, която крепи властта на Ердоган. Освен това президентът има нужда да демонстрира пред привържениците и членовете на АКР, че никога няма да се предаде", обяснява Саймън Уолдмън. Действително освен символното значение - точно от кметския пост в града тръгва походът на Ердоган към върха и той твърди "който изгуби Истанбул, губи Турция", в случая става въпрос и за много пари.

Истанбул е не само културният, но и икономическият център на страната, който създава почти една трета от нейния БВП. Политици от опозицията наричат бюджета на града, надхвърлящ 10 млрд. долара годишно, "централната банка на АКР". Имамоглу обвинява партията, която от 25 години управлява града, в злоупотреба с публични средства и обещава да й сложи край. Според данни от различни разследвания от милиардите на Истанбул се облагодетелстват роднини на Ердоган, близки до него бизнесмени и религиозни фондации. Ако контролът върху този бюджет премине в ръцете на опозицията, АКР ще бъде сериозно отслабена.

Какво ще определи изхода на 23 юни

Седмица преди повторния вот турските избиратели имаха възможност да станат свидетели на нещо, което не бяха виждали от 17 години - тв дебат на живо между водещи кандидати. В него Екрем Имамоглу се изправи срещу Бинали Йълдъръм. Откакто Ердоган дойде на власт през 2002 г., той неизменно бойкотира подобни изяви.

Автор : Капитал Преглед на оригинала

Едно от обясненията за това събитие е, че Ердоган, който преди 31 март лично водеше кампанията, сега се опитва да се дистанцира от евентуална нова загуба на Йълдъръм - според проучванията продължава да изостава с малко от Имамоглу. "Ако Йълдъръм загуби, загубата ще бъде негова. Ако спечели - печели Ердоган," посочва пред "Капитал" Димитър Бечев, старши сътрудник в Atlantic Council.

При толкова оспорвана надпревара, няколко са факторите, които ще определят изхода на 23 юни: накъде ще отиде подкрепата на малките партии и независимите кандидати, участвали в първия вот; мобилизацията на гласоподавателите, които не са пуснали бюлетина предишния път (избирателната активност в Истанбул през март беше 83% при 88% на парламентарните избори през юни 2018 г.); и кюрдският вот.

"Решаваща ще бъде степента, в която АКР ще успее да мобилизира консервативните кюрдски гласоподаватели. Първите избори бяха спечелени от Имамоглу, защото прокюрдската Партия на националистическото действие (МHP) не издигна кандидат и призова привържениците си да гласуват за него. Сега АКР се опитва да обърне вота с привличане на кюрдските гласове", посочва Саймън Уолдмън. В последните седмици Йълдъръм смекчи публичните си изявления по отношение на кюрдите, а намиращият се от дълго време в затвора кюрдски лидер Абдула Йоджалан за първи път от години получи позволение да бъде посетен от своите адвокати.

Ако Имамоглу спечели, Ердоган ще направи всичко възможно да ограничи щетите и да опровергае теориите, че повторната загуба ще е началото на края му. "Да не забравяме, че все пак президентът не е кандидат в тези избори. Неговата власт е централизирана и сигурна. Приказките за предстоящата му политическа смърт са в най-добрия случай преждевременни", обобщава Уолдмън.