Българската балканиада

Истината е, че с доза късмет и добро изиграване на картите България може да си припише по-голям успех, отколкото всъщност постигна, в което няма нищо лошо. Много преди българското председателство ЕС беше усетил, че не може да си позволи да остави на Балканите вакуум, който бълва несигурност и отваря поле за играчи като Русия, Китай и Турция. Опакованите в анекса проекти не са нови и макар числото 30 млрд. евро да звучи добре, сумите са малки в сравнение с тези, отпускани на страните в ЕС. През февруари Европейската комисия публикува стратегия, която предвиждаше след 2020 г. помощта за страните кандидатки да достигне нивата, които биха получавали като членки. В софийската декларация подобен ангажимент няма да присъства, защото, както посочва източник от Външно министерство, "ако ние сложим дискусия за парите сега, това означава да блокираме всичко, защото възниква въпросът откъде да ги вземем". И за България всъщност най-важното е след шумотевицата около срещата в София темата "Западни Балкани" да не заглъхне нито в ЕС, нито в коридорите на родната администрация.

Нашето голямо балканско парти

Дипломати признават, че когато миналата година България включи този приоритет в програмата на председателството, първоначалната реакция на европейските им колеги е била неразбиране, недоверие и скептицизъм. Отпушването с Македония помогна за преодоляването им. Сега дори фактът, че испанският премиер Мариано Рахой отказа да присъства на срещата със Западните Балкани заради поканата към Косово, което Мадрид не признава заради проблема си с Каталуния, не развали партито на Борисов. Останалите четири страни от ЕС, които също не признават Косово, седнаха на масата, както и Сърбия, която в един момент също заплашваше да не дойде. Със сложно дипломатическо танго ситуацията около бившата сръбска провинция беше преодоляна, като на 17 май все пак имаше представител на Испания, а за да бъдат убедени всички да подпишат, в документа шестте от Западните Балкани са наречени "партньори" вместо "държави".

Другият момент е, че в текста на Софийската декларация се говори не за членство, а за "европейска перспектива". Което е доста по-слабо послание в сравнение с декларацията от последната среща в такъв формат в Солун през 2003 г. Но оттогава мина много време. "Това е най-добрата възможна декларация според ситуацията, в която сме. Сега имаме съвсем друг ЕС, отколкото преди 15 години, не може да искаме той ентусиазирано да декларира, че чака Западните Балкани с отворени обятия", казва пред "Капитал" Весела Чернева от софийския офис на Европейския съвет по външна политика.

Още повече когато само 47% от гражданите на ЕС подкрепят разширяването, а балканската шесторка не помага особено процентът да се качи. Евентуалната дата 2025 г. за влизане не изглежда напълно невъзможна за Черна гора, но за Сърбия тя е съмнителна, преди да си реши проблема с Косово и да покаже, че има не само способност, но и изобщо желание за бързи реформи. Надеждата е, че и Македония може да бъде "закачена" към тази дата, стига да направи пробив в спора за името с Гърция, който я блокира за ЕС и НАТО. Това ще помогне и за отрезвяването на Сърбия, която ще се стресне, че някоя друга страна може бързо да я настигне. Що се отнася до Албания, тя първо трябва да убеди страни като Франция и Холандия, че може да се справи с организираната престъпност, преди да получи покана за преговори. В случаите на Босна и Херцеговина и Косово оптимизмът е труден. "Оттук до 2025 г. е моментът, в който шестте държави имат шанс да направят нещо, ако искат членство. След 2025 г. не изключвам възможността на онези, които не са успели да се придвижат много напред, да им се каже "има украински модел, британски модел, турски модел на партньорство", казва Весела Чернева.

И после - на работа

Хубавото е, че срещата в София няма да бъде последната в такъв формат. Хърватия вече е обещала, че по време на нейното председателство през 2020 г. отново ще има форум ЕС - Западни Балкани, което е някаква гаранция, че топката няма да бъде изпусната.

За България също е важно случващото се в последните месеци да не се окаже краткотраен импулс във връзките ни със съседите. "В международните отношения основите се изграждат с упоритост и постоянство, а не инцидентно и докато ни огряват прожекторите. Това ще ни се отплати в бъдеще", казва пред "Капитал" бившият външен министър Ивайло Калфин. Както посочва източник от Външно министерство, един от плюсовете от председателството е, че "в двустранен план всяка от държавите от региона започна да преоткрива България. Нашите ведомства също започнаха да мислят в контекста на Западните Балкани. Преди нашата администрация свършваше на границата като мислене". И ако сега има някаква заявка на високо ниво, въпросът е тя да премине в съдържание и конкретика, като например инфраструктурни проекти, активизиране на бизнеса, образователни програми за обмен и т.н. Иначе дълго след края на политическата балканиада България ще продължава да е все така откъсната от съседите си от Запад.