Што бара Борисов во Скопје*

България не може да води разговора в ЕС за Западните Балкани, ако има двустранен проблем с една от страните в групата. Нито пък може да участва в други европейски инициативи за региона, като задвижения от Германия Берлински процес, част от който е и т.нар. план "Маршал" за Балканите (с официално име "Берлин плюс", предвиждащ общ пазар и митнически съюз между държавите, както и финансиране от ЕС за големи инфраструктурни проекти за около 200 млн. евро). Точно по тази линия са и обявените в Триест 70 млн. евро за една от отсечките на прословутия Коридор 8 за жп линия, свързваща Македония и България.

Договор все ни свързва, договор ни дели

Още когато Борисов и македонският премиер Зоран Заев обявиха на 20 юни в София подписването на договора на годишнината от символичното и за двете държави Илинденско-Преображенско въстание, беше ясно, че боят по Заев ще започне дори преди връщането му в Скопие. Близките до ВМРО-ДПМНЕ на бившия премиер Никола Груевски кръгове обявиха наследника му за предател и децибелите на истерията се засилват буквално с всеки ден, като се стигна до фалшиви информации, че Скопие се отказва от подписването. В София също се чуха крясъци, че договорът е антибългарски и предава националните ни интереси. За разлика от Скопие обаче, тук няма опасност антимакедонският хор да провали всичко.

"Македония има по-силен интерес да подпише, за да излезе от изолацията, в която я вкара Груевски. Ако не го направят, падат в капана му. Този договор е излишно натоварен с емоции. Това е обикновен международен договор и в него няма нищо унизително за Македония. Заев трябва да успее да го продаде на вътрешната публика и да покаже, че е различен от Груевски, че може да отвори вратата към НАТО и ЕС", казва бившият външен министър Ивайло Калфин. За София е шанс, че в момента в Скопие има правителство, което заявява, че не робува на комплекси и е готово да сложи край на точещата се пета година сага с договора. Което ще е стъпка напред към това България да има по-стабилен и приятелски настроен съсед. "За Заев това ще е доказателство, че може да се справи с въпроси от символично естество, като се започне от стиропорни паметници и се стигне до спора за името с Гърция, който я блокира за ЕС и НАТО", посочва Весела Чернева, директор на софийския офис на Европейския съвет по външна политика.

Извън цялото кресчендо около него, договорът всъщност повтаря почти изцяло съвместната декларация, подписана през 1999 г. от тогавашните премиери Иван Костов и Любчо Георгиевски, но я облича в задължаваща форма. Има и искане от България за механизъм, който да следи за изпълнението. И всъщност единственото ново нещо е вкарването на термина обща история. След последната среща на българския външен министър Екатерина Захариева и македонският й колега Никола Димитров през втория уикенд на юли това също е изчистено. "Македония се е съгласила с формулировката, че историята е обща и ще има работна група, съставена от историци, общественици и учени, които да разгледат спорните въпроси от миналото", казва Красимир Богданов от ВМРО, заместник-председател на комисията по външна политика в парламента.

За кожата на едно председателство

В средите на БСП се говори, че премиерът Борисов има и съвсем прагматична цел за затоплянето с Македония - задаващите се средства по балканския план "Маршал", като включително по време на посещението на Заев е ставало въпрос България да участва в македонски проекти. По-голямата цел обаче е включването на София в Берлинския процес (където от ЕС участват Германия, Франция, Австрия, Италия, Словения, Хърватия плюс западнобалканската шесторка). "Борисов отигра добре ситуацията и си осигури покана за Триест, използвайки идващото председателство. Но и Гърция успя веднъж да се самопокани на срещите и си остана с това. Въпросът е да си осигурим за постоянно място на масата, а не всичко да приключи догодина", казва бивш високопоставен дипломат.

"България беше като спящата красавица, заспахме за Западните Балкани през 2008 г., започнахме да гледаме другаде и нямаше никаква активност. Сега се събудихме и видяхме, че те са важни. Въпросът е докъде ще стигнем и дали няма да заспим пак след председателството", посочва Ивайло Калфин. Какво ще успее да постигне то, зависи донякъде и от изборите в Германия наесен. Меркел очевидно има план за региона и ако спечели нов мандат през септември, би могла да вложи политически капитал в него. А западнобалканската шесторка има нужда от това, защото във всяка от тези страни проблемите не се изчерпват с високата младежка безработица и още по-високата имиграция (една пета от македонското население живее в чужбина). Сърбия става все по-авторитарна и флиртува с Русия, в Македония правителството е крехко и уязвимо, Албания е определяна като наркодържава от кланов тип, Босна и Херцеговина на практика не функционира, Косово е недопризнато и нестабилно. Единствено Черна гора изглежда да има някакъв шанс да бъде побутната по европейската писта. Както казва сръбски дипломат, цитиран от BuzzFeed, "разширяването е като пиле с отрязана глава. То все още тича, но всъщност е мъртво".

В тази ситуация София би могла да работи за по-категоричен политически ангажимент на ЕС в момент, когато усещането на Балканите е, че докато те лъжат Брюксел, че се реформират, той ги лъже, че ще ги приеме. "Трябва да има силно препотвърждаване на европейската перспектива на региона. Всички знаят, че няма да е утре или вдругиден. Но трябва да е ясно, че няма друга алтернатива. Русия няма оферта към тези държави", посочва Ивайло Калфин.

И тъй като декларациите не са достатъчни, е нужна и конкретика. "За България по време на председателството е важно да се фокусира върху едно-две неща и да ги придвижи напред - дали ще е отпадане на роуминга, дали ще е митническият съюз или инфраструктурата. Ако се направи голям инфраструктурен фонд, България има шанс да сложи реперите му", казва Весела Чернева. Иначе колкото и Борисов да се ласкае, че "управлява ЕС", никой няма да го запомни.

-----------------

* От македонски - Какво търси Борисов в Скопие

Кристиан Вигенин

депутат от БСП и бивш външен министър

Ако искаме да постигнем напредък по отношение на общата ни история, това няма как да се случи само с подписването на един договор, нужна е дългосрочна и целенасочена политика. Освен това има множество практически и конкретни действия, които България може да предприеме, за да развие отношенията си с Република Македония, преди големите инфраструктурни проекти като жп линията София-Скопие да бъдат реализирани. Може да се оправят пътищата, свързващи двете страни, да се отвори договореният отдавна ГКПП Клепало (Струмяни - Берово), което ще скъси значително пътуването на македонци към българските зимни курорти. Това изисква малка инвестиция - 30 км асфалт, за да се свърже пунктът с АМ "Струма".

Може да се засилят културни инициативи, които символично да покажат волята ни за добросъседство, да се подпомогнат бизнес връзките между двете страни. Нужно е различните министерства да се координират по-добре помежду си, когато трябва да се работи по въпроси, свързани с Република Македония, а и с другите ни съседи в региона, за да имаме единна политика.

Ивайло Калфин

бивш външен министър

Би било политически успех ако по време на председателството България постигне ново издание на Солунския дневен ред (през 2003 г. в Солун ЕС заяви, че страните от Балканите ще станат членки на ЕС). Догодина стават 15 години оттогава и през тях няма достатъчно ясен и силен политически сигнал, че това е перспективата за тези страни. Няма да е утре или вдругиден, но това е. ЕС е единствената оферта в региона и трябва да води. Русия няма оферта към тези държави, може само да подклажда някакви противоречия.

Трябва да има конкретни инициативи като роуминг и митнически съюз, за да се покаже, че Западните Балкани започват да стават един регион в подготовка целият този регион да стане част от ЕС.

Юлиан Ангелов

депутат от Обединените патриоти (ВМРО) и член на комисията по външни работи

Прозира желанието на Сърбия и други страни да няма добри отношения между Македония и България. Определени икономически кръгове в Македония и Сърбия, които добре развиват бизнеса си, имат същата цел. Интересно е, че мотивите на БСП и ВМРО-ДПМНЕ против договора са еднакви. Това показва, че има синхронизация между тях.

Не виждам нищо притеснително в текстовете на споразумението, които съм чел. За мен най-важното е дали Македония ще направи решителна крачка в изпълнението на договора и разрешаването на създадените проблеми между страните през годините. По самите текстове и формираните теми нямаме никакво притеснение. Договорът ще бъде в полза на България и Македония. Ако той се изпълнява от двете страни, съм убеден, че за по-малко от 10 години в Македония ще има съвсем друго мислене за България, българската история и повече няма да се насажда омраза към българите. Нашите притеснения са дали ще продължи изпълнението на договора.