В името на името
Правителството на Зоран Заев започна офанзива за разблокиране на преговорите с ЕС и ускорено влизане на Македония в НАТО
ЕС отблизо
Седмични новини за европейски регулации, бизнес и финансиране.
- Вероятността за пробив по дългогодишния спор с името не е голяма, но ще бъде жалко, ако още един шанс бъде пропилян.
През 2008 г. на Македония й се случват две неприятни неща - открехнатата врата за влизане в НАТО се затръшва под носа й в последния момент, а Никола Груевски печели втори мандат и започва да затяга хватката си над властта. След девет мрачни години, кулминирали в опасна политическа безтегловност, сега Скопие се надява на поправителен.
Първата смяна на управлението за последното десетилетие идва с надежда. Правителството начело с лидера на СДСМ Зоран Заев още на втората си седмица започва офанзива за разблокиране на преговорите с ЕС и ускорено влизане в НАТО. Това обаче минава през уреждане на 27-годишния спор за името с Гърция. А тя за момента се отнася резервирано към предложението на Скопие страната да получи зелена светлина за НАТО и ЕС с временното название Бивша югославска република Македония (БЮРМ), като окончателното решение за името бъде отложено за по-нататък.
Изходните позиции на двете страни в спора всъщност не са се променили. Това, което е различно и дава някакъв оптимизъм, че сега може да има развързване на възела, е по-скоро външната ситуация. Скопие се опитва да използва подновеното внимание на ЕС и САЩ към клокочещите Западни Балкани и тревогите за руска намеса в региона. Атина на свой ред, затънала в собствената си криза, се притеснява, че точещата се разпра с Македония намалява влиянието й на Балканите. Освен това вече не може да се крие зад извинението, че грозният националистически режим на Груевски прави компромиса невъзможен.
Активността на Скопие поставя на изпитание не само гръцката, но и българската дипломация. Ако има раздвижване, София ще трябва да е готова със стратегия какво иска и как може да го постигне отвъд вторачването в договора за добросъседство, поставен като условие за започване на преговори между Македония и ЕС. А също и да приложи умела тристранна дипломация с Атина и Скопие.
Посещението на Заев в София следващата седмица е удобен момент за това. "България трябва да подкрепи правителството на Заев. Но трябва и да помисли какво иска от Македония дългосрочно. Фиксацията върху проектодоговора и съвместните чествания може да е контрапродуктивна. Това е чисто на ниво символика. А какво искаме по същество - например инвестиция в магистралата към София остава на заден план", посочва пред "Капитал" Димитър Бечев, старши сътрудник в Atlantic Council.
Нова надежда....
Идеята, че новата власт в Скопие, която декларира желание за реформи, демонтиране на режима на Груевски и скъсване с национализма, може да се възползва от благоприятните геополитически обстоятелства и да търси бърза писта за НАТО, се завъртя в македонските медии веднага след съставянето на кабинета на СДСМ и албанските партии. Това съвпадна с публикуването във в. Guardian на изтекли архиви на македонските служби, описващи как руски офицери от Службата за външно разузнаване и Главното разузнавателно управление (ГРУ) съвместно със служителите на посолствата на Русия са влияели на вътрешната политика на Македония и на други балкански страни, за да не допуснат тяхното членство в НАТО. Любопитен детайл е, че според документите операциите в Македония са координирани от центрове на ГРУ в София и Белград.
Доколко Русия реално има капацитет за нещо повече от създаване на хаос на Балканите е друг въпрос. "В Македония няма почти никакво руско влияние, нито инвестиции, нито специални културно-исторически отношения. Основната идея за ускорено влизане в ЕС и НАТО е всъщност предпазване от руското влияние в Сърбия", посочва пред "Капитал" проф. Жидас Даскаловски от Центъра за изследване и създаване на политики. Той добавя, че влизането на Черна гора в НАТО означава, че Македония е последното домино пред "падането" на Сърбия. "Македония не е ценна сама по себе си, а като финалното звено в усилието да се изолира Белград и да се отблъсне руското влияние", смята Даскаловски.
Което не пречи на Скопие да използва руската карта. "Със сигурност македонците ще играят на тази струна. И ще се опитат да се прикачат към Черна гора по някакъв начин. Македония иска да спечели на своя страна европейските институции, може би и САЩ. Но дали Гърция ще поддаде е неизвестното в ситуацията", казва Димитър Бечев.
Демаршът на Заев започна още в понеделник, когато той заедно с външния министър Никола Димитров и военния министър Радмила Шекеринска бяха в Брюксел. Визитата включваше срещи с генералния секретар на НАТО Йенс Столтенберг, президента на Европейския съвет Доналд Туск и еврокомисаря по политиката за добросъседство Йоханес Хан. Посланието беше, че има "нов импулс" (по израза на Хан) и Македония може да разчита на подкрепа, но трябва и сама да си напише домашното както за това да заприлича на демокрация от европейски тип, така и за намирането на компромис с Гърция.
...но не твърде голяма
Два дни по-късно в Атина стана ясно, че надеждите за бърз пробив са твърде оптимистични. Въпреки подчертано демонстрираната добра воля от гръцкия външен министър Никос Коциас и неговия гост Никола Димитров Гърция не остави съмнения, че за момента не приема варианта "първо влизане и после решение". Което не означава, че това не може да се промени. "Гърция си има свои проблеми, заради които може да бъде поставена в позиция да няма много пространство за маневриране по този въпрос," отбелязва проф. Жидас Даскаловски. Присъствието в правителството на националистическата партия "Независими гърци" АНЕЛ обаче усложнява още повече уравнението. "Дори премиерът Алексис Ципрас да има добро желание, има опасност коалиционните му партньори да играят твърдо. Но поне ако македонците подадат ръка, а гърците се запънат, контрата е в Атина. И по този начин Македония, както през 90-те, ще влезе в ролята на малка страна-жертва, което помага в отношенията със Запада", посочва Димитър Бечев.
Само че македонският премиер също не разполага с безкрайно поле за действие. "Кабинетът на Заев има подкрепа от западните партньори, а ВМРО-ДПМНЕ е в един вид нокдаун. За момента тази поддръжка е достатъчна, но в бъдеще ключово ще бъде как правителството ще се справи с икономическите предизвикателства. Македонците също така ще внимават с евентуалните отстъпки относно увеличаването на влиянието и правата на албанците", казва проф. Даскаловски. Раните от режима на Груевски ще се усещат още поне известно време не само в пленените институции и буксуващата икономика, но и в настръхналото и разделено общество. За Заев ще е трудно да бъде гъвкав в спора с Гърция, след като мнозинството македонци са против промяна на името. Така опасността е още един шанс да бъде пропилян.
2 коментара
Добре че са гърците, че да спрат тази хипнотизирана маса към ЕС. Очевидно нямат никакво намерение да се съобразяват с историята и традициите на съседите си. Щом целия им мироглед е насочен навътре, нека останат сами със себе си.
Пак ли Русия бе, аман вече от тая нискобюджетна грантова пропаганда.
Нов коментар
За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.