Грешат ли МВФ и ОИСР, че растящото неравенство вреди на растежа

Изследвания на МВФ и ОИСР относно неравенството и растежа

МВФ и ОИСР изследват връзката между неравенството и растежа на база данни за различни страни в периодите от 1960 до 2010 г. Въпреки че страните от извадката се различават, констатациите за тях на МВФ и ОИСР са много сходни: колкото по-голямо е неравенството в доходите, толкова по-нисък е темпът на нарастване на БВП.

Тези резултати изглежда, че отхвърлят общото понятие в икономиката, че съществува компромис между преразпределението и растежа. И двете проучвания привлякоха голямо медийно внимание.

Разликите

Според ОИСР ръстът на неравенството в десетилетията преди 2008 г. продължава. Докато през 80-те години най-богатите 10% от обществото са имали доходи 7 пъти по-големи от най-бедните 10%, то през 2013 г. сред 34-те страни на ОИСР съотношението е нараснало до 9.6 пъти. В САЩ през 2014 г. съотношението се увеличава до 18.8 пъти от 15.1 пъти през 2007 г. По това ниво на неравенството най-голямата икономика в света е изпреварена единствено от Мексико.

По време на съставянето на трите си основни доклада за неравенството и неговото влияние ОИСР се убеждава все повече, че ръстът заплашва не само социалното сближаване, но и икономическия растеж, който в много големи икономики през последното десетилетие е необичайно слаб. Това е факт, който все повече тревожи и обърква икономистите и политиците. ОИСР изчислява, че ръстът на неравенството между 1985 г. и 2005 г. e орязал 4.7 проценти пункта от кумулативния растеж между 1990 г. и 2000 г.

"Неравенството в ОИСР е най-високото, откакто се събират данни", заявява генералният секретар на ОИСР Анхел Гурия. "Доказателствата сочат, че високото неравенство е лошо за растежа. Политическата реакция е толкова икономическа, колкото и социална. Но като не се борят срещу неравенството, правителствата забавят социалното развитие на страните си и потискат своя икономически растеж в дългосрочен план.

Препоръчителните мерки на ОИСР за справяне с ръста на неравенството са разнообразни - от облекчаване на пречките, които затрудняват майките да работят, до стимулиране на образованието и придобиването на умения сред децата на работещите в ниския клас на разпределение на доходите.

Създаването на по-добри работни места за голяма част от работната сила обаче ще бъде ключово за намаляването на неравенството, смятат от ОИСР.

"Фокусът трябва да бъде върху политиките за качество и количество на работните места, места, които могат да предложат възможности за инвестиции и кариерно израстване. Това трябва да са работни места с перспектива", гласи документът на организацията.

Преоценка на връзката между неравенството и растеж

ОИСР и МВФ предоставят обяснения, за да рационализират своите констатации. От една страна, се твърди, че високата степен на неравенство може да доведе до намаляване на човешки капитал, тъй като делът на хората с ниски доходи е по-голям. Това може да има отрицателно въздействие върху производствения капацитет, производителността на труда и по този начин върху икономическия растеж. От друга страна, високата степен на неравенство може да доведе до конфликти в обществото и да създаде заплаха за политическата стабилност, което на свой ред би намалило частните инвестиции.

Тези твърдения не са общовалидни. Те изглеждат приложими за по-слабо развитите страни, където политическата и икономическата среда е склонна да бъде променлива. В тези страни достъпът до образование е ограничен, а разделението между бедни и богати е голямо и често хората от първата група живеят в абсолютна бедност. Не е сигурно дали тези изводи са валидни за страните с високи доходи – те обикновено се характеризират със стабилна политическа и икономическа среда, достъп до образование и незначителни нива на абсолютна бедност.

EconPol прави преоценка на връзката между неравенство и развитие, като взима предвид ролята на етапа на развитие на съответната страна. Изследването обхваща 110 държави в годините 1970-2010. Най-зависимата променлива в уравнението е годишният растеж на БВП на човек от населението, измерван на всеки 5 години.

В изследването е използван коефициентът на Джини – статистическа характеристика на разпределението на благата в едно общество, т.е. на (паричната) разликата между благосъстоянието на бедните и богатите в едно общество. Добавени са и няколко контролни променливи към емпиричния модел.

Сравняват се две спецификации на емпиричния модел, които се различават в зависимост от контролните променливи. Първата спецификация са данните за БВП на човек от населението в началото на петгодишния период, частни инвестиции спрямо БВП, среден брой години завършено обучение, прираст на населението, както и стойността на вноса и износа спрямо БВП като показател за дефицита на страната, склонност към включване в международната търговия.

Във втората спецификация се добавят и публичните разходи спрямо БВП, както и променлива, която показва в скала от -10 до +10 дали политическият режим на страната е автократичен (-10) или демократичен (+10). За да се оцени важността на етапа на развитие на дадена страна по отношение на неравенството и растежа, се прави връзка между данните за БВП на човек от населението и коефициента на Джини. Това позволява да се оцени ефектът от неравенството върху растежа на различни етапи от развитието. Резултатите са показани в графиката. Плътната линия показва средновъзрастовия междинен ефект на неравенството като функция на БВП на човек от населението в дадена страна, а пунктираната линия - максималния прогнозен маргинален ефект. Отрицателна връзка между неравенство и растеж може да бъде наблюдавана само ако БВП на човек от населението възлиза на по-малко от 5000 долара, а според данни на Световната банка от 2016 г. само 49 държави са под този праг. МВФ и ОИСР твърдят, че намаляването на неравенството може да стимулира икономическия растеж, но в най-добрия случай това е валидно само за най-бедните страни. Веднага след като нивото на БВП на човек от населението надвиши прага от 5000 долара, отношението между неравенството и растежа става положително.

Разбира се, в нито един от случаите не е уместно да се твърди, че неравенството е причина за промени в растежа.

Изводите

За икономическата политика постигането на приобщаващ икономически растеж е важна цел. Икономическите политики, които увеличават растежа на цената на постоянно нарастващото неравенство, са неустойчиви също както и политиките на преразпределение, които подкопават растежа. Възможно е да има обстоятелства, чрез които добре разработени политически реформи, особено в областта на образованието и инвестициите в човешки капитал, могат да постигнат както по-висок икономически растеж, така и по-голямо равенство на доходите. Въпреки това твърдението, че има връзка между неравенството и растежа, няма нито теоретична основа, нито изследвания, които го доказват, и със сигурност не може да бъде насока за икономическа политика, смятат от ЕconPol.

Междинен ефект на неравенството върху растежа като функция на БВП на глава от населението Източник: EconPol Преглед на оригинала