Турция на три континента

Този вакуум се отваря от намаляващия интерес на САЩ към "близката чужбина" на Турция. На теория това би могло да направи ЕС по-влиятелен играч в региона, но на практика удавянето на общата европейска външна политика в кризата в Източното Средиземноморие и агонизиращата неспособност на Брюксел в продължение на седмици да излезе със санкции срещу Беларус показват защо това няма как да се случи. Което дава шанс на Анкара да се намести в отворилата се стратегическа ниша. И резултатът е, че "увереността на Турция да проектира сила се увеличи неимоверно в последните няколко години", казва пред "Капитал" Хауърд Айзенщат, специалист по Турция от St. Lawrence University.

И преди е имало дрънкане на оръжия в Нагорни Карабах, но Анкара никога досега не се е намесвала толкова активно в конфликта в Кавказ (за останалите интервенции на Турция навън вижте допълнителния текст). Твърдата позиция на Анкара не се повлия и от призива на генералния секретар на НАТО Йенс Столтенберг "Турция да използва значимото си влияние, за да успокои напрежението".

Така кризата в Нагорни Карабах е последната от поредицата от конфликти, които напоследък обтягат почти до скъсване отношенията между Анкара и съюзниците й в НАТО. Миналата седмица например Канада обяви, че прекратява част от сделките си с Турция за продажба на оръжие - след разкрития, че канадско оборудване е било използвано от азербайджанските сили. Турското външно министерство контрира с обвинения към Канада в "двойни стандарти" заради това, че продължава да изнася оръжия към държави, въвлечени във войната в Йемен.

Славата няма цена

Йозгюр Юнлюхисарджикли, директор на бюрото на German Marshall Fund в Анкара, посочва две причини защо Ердоган ще продължава да налага агресивно ролята на Турция като значим регионален актьор. "Първата е, че това засега работи. С тази политика Турция успява да разбута статуквото и да попречи на развития, които са против нейните интереси. И втората е, че всичко това се отразява много добре на имиджа на Ердоган вътре в страната в момент, когато президентът има неприятности заради пандемията и икономиката", казва Юнлюхисарджикли пред "Капитал".

Въпросът е дали Анкара може да си позволи размаха на велика регионална сила на фона на потъването на турската лира, свиването на БВП с 200 млрд. долара (колкото е приблизително БВП на Гърция) за последните шест години и надвисналата рецесия заради пандемията и хаотичната икономическа линия на Ердоган. "Всъщност турските интервенции засега са относително нискоразходни, а и някои от тях се отплащат с ползи, например чрез енергийни и бизнес договори в Либия", посочва Йозгюр Юнлюхисарджикли. Освен това, както отбелязва Аманда Пол, "стратегическите императиви надделяват над икономическите разноски. Макар турската икономика да не е в най-добрата си форма, засега това не е спирачка за активната външна политика на Ердоган. Докато турците продължават да имат усещането, че са под обсада от зли чужди сили, националната сигурност ще взима превес над икономическото благосъстояние".

Което оставя пред ЕС и НАТО дилемата какво да правят с Турция, водена от един все по-войнствен президент и с обществено мнение, все по-скептично към Запада. "Очевидно е, че отношенията с ЕС и НАТО са важни за Турция. Доколко са важни за Ердоган е по-съмнително", констатира Юнлюхисарджикли.

Също толкова съмнително е доколко ЕС има идея как да се отнася с големия си съсед, с когото повече не може да си играе на разширяване, но все още трябва да си говори по куп теми от бежанци до икономика. "Токсичният, замразен процес на присъединяване към ЕС е в ядрото на проблема със загубата на доверие и липсата на разбиране между Анкара и Брюксел. Използването на "голяма тояга" срещу Турция, като например налагане на санкции, само ще влоши нещата и едва ли ще повлияе на турската политика", смята Аманда Пол. Така остават морковите, малките тояги и диалога. "ЕС трябва да започне да мисли за Турция по начина, по който мисли за Русия - като за нестабилен и дестабилизиращ играч, който не може нито да третира нито партньор, нито изцяло да отпише. Това е труден баланс, но няма друг избор", заключава Хауърд Айзенщат.