В тихото пристанище, на 20 километра от фронта
Страх, парализа и църква или как Украйна влиза в кампанията за президентските избори през март
ЕС отблизо
Седмични новини за европейски регулации, бизнес и финансиране.
- Украйна продължава да бъде заложница на Путин, който с един ход може да ескалира напрежението и да превземе дневния ред в страната, където на 31 март има избори за президент.
- На фона на войната и църквата на втори план остават теми като корупцията, влошаването на жизнения стандарт и буксуващата икономика
- Икономическата парализа обяснява защо Мариупол се страхува от тишината сега не по-малко, отколкото от свистенето на снарядите през 2015 г.
В мъгливия декемврийски ден силуетът на недовършен и все още безименен кораб се очертава призрачно на кея пред Азовския кораборемонтен завод. Корпусът му леко се полюшва, а във водата около него плават късове лед. На двайсетина метра оттам близо до дока стоят подредени елементите на отдавна изработената надстройка за палубата. "Всичко е готово от три месеца, но собственикът на този нефтен танкер, хърватска компания, не може да си го прибере. И, изглежда, корабът ще трябва да зимува тук. Това е проблем и за собствениците му, и за нас," казва Олег Турский, директор на кораборемонтния завод в Мариупол.
Причината е фактическата руска блокада на украинските пристанища на Азовско море Мариупол и Бердянск. Тя се затяга постепенно след откриването през май миналата година на Кримския мост, свързващ Русия с анексирания украински полуостров. Ситуацията се изостри в края на ноември, когато руската брегова охрана обстреля и плени три украински кораба и техните екипажи в Керченския проток. "Сега застрахователните компании искат големи премии. И хърватският собственик не може да намери съд, който да дойде и да прибере танкера, защото или е скъпо, или се страхуват, че е опасно", посочва Турский.
Плененият от обстоятелствата кораб в Мариупол е като метафора на Украйна. Инцидентът в Керченския проток показа, че "замразеният конфликт" с големия съсед от Изток във всеки един момент отново може да влезе в гореща фаза. И Украйна продължава да бъде заложница на руския президент Владимир Путин, който с един ход може да ескалира напрежението и пак да превземе дневния ред в страната, в която на 31 март предстоят избори за президент, а през октомври - и за парламент.
В примката на блокадата...
"Естествено, че инцидентът в Керченския проток ни повлия. Сега имаме само три кораба в дока, а е имало периоди, когато са били по 15 едновременно", казва директорът на Азовския кораборемонтен завод. Бизнесът е страдал още преди това. От началото на войната преди повече от четири години поръчките са спаднали в пъти. "През 2014 г. беше мъртва зона, никой не искаше да идва. Трябваше да положим много усилия да убедим корабособствениците, че тук е безопасно и да спасим завода", спомня си Олег Турский. На следващата година задачата им става още по-трудна, след като Мариупол се озовава в епицентъра на бойните действия и е подложен на тежък обстрел от проруските сепаратисти. Оттогава в града е спокойно и фронтовата линия е отдалечена на повече от 20 километри, но както отбелязва Турский с горчива ирония, "хората не знаят добре география. Дори украинците си мислят, че тук навсякъде има танкове и се разхождат мечки, които ядат хора."
От няколко месеца към страховете се прибавя и реално препятствие - мостът над Керченския проток. Той пречи на придвижването на големи кораби през Азовско море към Мариупол и Бердянск. Най-високата част на арката на съоръжението е 33 метра и около 150 кораба, които преди са ходели до двете пристанища, ключови за украинския износ на зърно и стомана, сега не могат да стигнат до тях. Постоянните проверки от руската брегова охрана и забавянията на корабите още повече утежняват нещата.
А сблъсъкът в Керченския проток, който бележи първия път от началото на конфликта, когато Русия напада по-малкия си съсед открито, със сили под руски флаг, превръща намаляването на бизнеса в срив. "Имахме поръчка за 300 хил. долара от кипърска компания. Но заради риска клиентите се отказаха, не знаеха дали ще могат да влязат и да излязат от Мариупол. Казаха ни: "Извинявайте, партньори сме, но се боим и не можем да си позволим да губим 20-30 дни в бавене, това са сериозни пари за нас", разказва Олег Турский. Резултатът е, че от началото на 2019 г. 80-те души персонал на Азовския кораборемонтен завод минават на намалена работна седмица.
Икономическата парализа обяснява защо Мариупол се страхува от тишината сега не по-малко, отколкото от свистенето на снарядите през 2015 г. Всъщност оптимистичната гледна точка е, че градът дори е спечелил от войната. "В Мариупол има много преселници, дошли тук след началото на войната. Сред тях има примерно опитни администратори от Донецк, бизнесмени, активни хора. Може да се каже, че ни е провървяло с това. Опитваме се да намерим доброто в лошото", казва Елена Калайтан, главен редактор на местния вестник "Приазовский рабочий". Но инцидентът в Керченския проток буди притеснения, че може би идва още лошо. "Той е поредното проявление на руската хибридна война срещу Украйна. И има две цели: едната е да блокира Азовско море и да удари по износа на страната; другата е да повлияе на идващите президентски избори, защото пристанището и кораборемонтният завод са от "градообразуващите" предприятия и може да се създаде социално недоволство, ако не се изплащат заплати и хората изгубят работата си", смята Сергей Петрович, ръководител на Международния център за балтийско-черноморски изследвания към Университета в Мариупол.
...и в мръсната битка на кампанията
Всъщност, както отбелязва журналистът от независимата "Хромадске ТВ" Яна Седова, президентът Петро Порошенко "така или иначе няма да има много гласове от Източна Украйна". И очевидно стратегията му е да мобилизира "патриотичния" вот, в каквато посока сочи и предизборният му лозунг "Армия, език, вяра". Порошенко събра остри критики, че се опитва да натрупа политически точки от азовската криза и с въвеждането на военното положение (приключило в края на декември) цели да отложи изборите, които към онзи момент не изглеждаше да има шанс да спечели, тъй като се движеше на четвърто-пето място в проучванията. Според последните социологически изследвания обаче президентът вече е на второ място след бившия премиер Юлия Тимошенко. И изглежда, че припламването на войната, позволило му да влезе в ролята на защитник на нацията, както и обявяването на независима украинска църква в средата на декември са изиграли роля в негова полза.
"Особеност на сегашната кампания е отсъствието на явен фаворит, както е било винаги досега на всеки вот от 1991 г. насам", посочва Сергей Рахманин, зам. главен редактор и основен политически наблюдател на седмичника "Зеркало недели". И добавя, че в момента поне пет-шест политици имат реален шанс да се класират на втори тур, а четирима от тях - и да станат президент. Анализаторът от киевския аналитичен център "Дом демократии" Анатоли Октосюк добавя пред AFP още една характеристика на кампанията: "Тези избори ще бъдат много мръсни и много сложни. Залозите са страшно високи."
Основният коз на Тимошенко, която залага на лявата социална риторика, са силната партийна структура на нейната формация "Баткивщина" и популистките обещания. "Обяснението за популярността й е просто - много от избирателите в Украйна са възрастни хора и ако им кажеш, че ще намалиш два пъти цената на газа, те са твои", казва Сергей Рахманин. Докато Порошенко играе на патриотичната струна и образа си на лидер, който не се бои да се опълчи срещу Русия. Някак на втори план остават теми като повсеместната и разяждаща корупция, влошаването на жизнения стандарт, буксуващата икономика.
Следващият президент и неговото правителство ще трябва да изпълняват болезнените условия по второто споразумение с МВФ за 3.9 млрд. долара, сключено в края на октомври, след като Киев най-после се съгласи да вдигне изкуствено ниските цени на газа с една четвърт - ключово изискване на фонда. И още по-трудното е, че ще трябва да търси отговор на въпроса как да сложи край на войната с Русия. "Никой от кандидатите няма отговор. И всъщност никой не знае как тази война може да приключи по нормален и законен начин. Дори и Путин, който я започна," обобщава Рахманин.
9 коментара
Неубедително. Президентските избори в Украйна са битка на олигарсите, стоящи зад кандидатите. Одиозният Коломойски финансира Тимошенко, Порошенко - сам себе си, а Ринат Ахмедов залага на разнобоя помежду им... После - Тимошенко в антируската си реторика в пъти надскача Порошенко. За изборите са регистрирани повече от 50 кандидата! Хаосът е космически! И ако Юлия обещава да намали цената на газа за населението само два пъти, то кандидатът Сергей Каплинин се ангажира да я свали до една четвърт от сегашната...
До коментар [#1] от "ahj21578679":
Опонирате на гола прапаганда, която няма за цел да информира, а само да инспирира омраза и разделение.
Авторката абсолютно голословно твърди, че: "Според последните социологически изследвания обаче президентът вече е на второ място."
Това е лъжа!
Вчера украинският център Социален мониторинг съвместно с Украинския институт за социални изследвания публикуваха резултатите от изследване,
https://smc.org.ua/news/politychna-sytuatsiya-ta-e
според което рейтингът на президента Порошенко, който след лекото повишаване след "томоса" и военното положение, отново е рухнал и е пети с няма и 8%. Да, на украински език е, но се разбира без проблем, че например 52% от заявяващите, че ще участват на изборите, категорично няма да гласуват за Порошенко.
Хиперскандалната тема за завладяната от олигархията Украйна е смущаващо прескочена горе!
Няма уважаващ себе си журналист, който, говорейки за изборите през март, да не засегна темата, че след тях одиозният олигарх Игор Коломойски ще е единственият милиардер в света, който ще си има държава!
Защото Коломойски не финансира само зад Тимошенко, а и шоумена Зеленский, които са двамата най-сигурни кандидати за балотажа и един от тях ще е следващият президент на Украйна.
Коломойски стои не само зад Баткивщина на Тимошенко, но и зад партията Слуга на народа на Зеленский. Социолозите отчитат, че тези две партии ще вкарат в Радата около 170-190 депутати. Т.е. Коломойски ще контролира не само президента, но и управляващото мнозинство в украинския парламент и излъченото от него правителство!!
Да отидеш в Украйна и да не видиш това?!...
Но пък е видяла, че не плува корабче... Пак е нещо.
За тези, които не смеят да отварят случайни линкове, копирам частта от изследването за президентските избори:
Президентські вибори – 2019
77,8% опитаних заявили, що готові під час виборів Президента прийти на виборчі дільниці. Вважають, що точно не голосуватимуть, 17,8% респондентів, 4,9% не визначились чи голосуватимуть або ухилились від відповіді.
Якби вибори Президента відбулись наступного тижня рівень підтримки першої п’ятірки кандидатів був би таким: Юлія Тимошенко – 13,4% серед всіх (18,6% від тих, хто визначився та голосуватиме), Володимир Зеленський – 10,8% (15%), Бойко – 8,5% (11,8%), Анатолій Гриценко – 8,1% (11,2%), Петро Порошенко – 7,7% (10,7%). Тобто э явний лідер та чотири кандидати, які виборюватимуть шанс пройти до другого туру.
Найбільший антирейтинг сьогодні мають Порошенко П. (ніколи б не проголосували за нього 51,9%), Тимошенко Ю. (28,9%), Бойко Ю. (24,8%) та Ляшко О. (22,8%).
Найбільший потенціал до зростання рейтингу (називають другим можливим кандидатом за якого можуть проголосувати) мають А. Гриценко 7,6%, В. Зеленський (6,5%) та Ю. Тимошенко (5,5%).
Основні риси, якими має володіти наступний Президент: спроможність зупинити війну (55,9%), відстоювати інтереси простих людей (44,5%), компетентність в економіці (44,1%), нетерпимість до корупції (44%), вміння керувати країною (40,1%).
До коментар [#2] от "D-r D":
Само не ми е ясно защо Капитал така се хвърлят за Порошенко. С отреденото му второ място счупиха всички рекорди за измама, защото колкото и да е удобен едновременно за САЩ и Русия, той е просто мразен в Украйна и е сочен от мнозинството за виновник за сегашното състояние на страната и няма никакви шансове да продължи. Надеждата му е да вкара себе си поне в Радата чрез партията си. Единствено.
Глупости! За каква независима украинска църква, пишете? Новата Светейша църква на Украйна е феодално зависима! Вартоломей от две неканонични групи си направи куче на синджир.
Загубили сте мярката!
До цензуриращият:
Триенето на коментарите ми само заради това, че изразяват мнение различно от браненото от Икономедия, е самоуправство и не намира опола нито в Общите ви условия, нито в Правилата за участие във форума.
Протестирам срещу цензурирането, защото изтритият ми коментар не съдържа нищо от изброеното: "...вулгарни, нецензурни квалификации, лични нападки, обиди на расова, сексуална, етническа или верска основа или призиви към насилие.."
И тъй като с нищо не съм убеден, че съм нарушител на правилата, копирам коментара си отново:
защо Капитал така се хвърлят за Порошенко
- цитат на коментар #4 от “ahj21578679”
Обяснението е просто: Порошенко се тика в очите ни като единственият антируски фактор. Което не е истина. В реториката на Тимошенко се чуват доста по-истерични вопли в това отношение.
Защо? Защото антирусизмът в Украйна е национална политика и от пет години на украинците се обяснява, че единствено Русия е виновник за всичките им беди. Помните ли кой беше първият закон, гласуван от новосформираната Рада след майдана? За забрана за използване на руския език на територията на Украйна! И това в страна с 40% компактно рускоезично население и при тъжната истина, че около половината от украинските граждани – само по-младите - владеят майчиния си език не само говоримо и при това предпочитат да се разбират и пишат на руски. На руски език е и писмото от затвора, което един от арестуваните при Керченския инцидент украински моряк пише на приятелката си, чието факсемиле се появи в мрежата.
Темата Порошенко/президентски избори и текущите политически борби е колосална и няма как да се разгледа в един материал. В този смисъл не упреквам авторката, че не се е справила – тя просто е имала друга задача: да претопли антируските опорки. Макар аз лично да не схващам защо се прави това.
Ако тази пропаганда се списва единствено за русомразците, тя с нищо не ги насъсква повече – за да изпаднат в нирвана на тях им трябва едно изречение: „Москва е виновна за всичко!“ и една кошница да лайкват. Но ако Капитал смята, че все още има и интелигентна публика, която иска да научи нещо повече, не това е подходът, защото като не дочете Светломирините излияния, тя ще бръкне тук-там из мрежата и ще прочете всичко, каквото пожелае.
Така и аз, като не повярвах, че някакво чудо е избутало тотално катастрофиралия Порошенко на втора позиция, бързо-бързо открих изследването на официалния украински социологически институт.
Всъщност Порошенко има един-единствен вариант да остане втори мандат президент: ако рускоезичните бъдат убедени от Москва да гласуват за него. Колкото и парадоксално да звучи, сред всичките кандидати той е най-удачният за Москва:
- контролируем е, защото е затънал в забележителни далавери, които се знаят;
- недолюбван е от сегашната администрация във Вашингтон, защото е прекалено обвързан с демократите;
- стряска европейските лидери с възраждането на неофашизма в Украйна;
- алтернативата му е Украйна да се превърне в латифундия на Коломойски.
Нали сте чувал за избора на по-малкото зло?
И какво: Капитал работи за кандидата на Москва?!...
Докторе, направи си блог, дай инфо за профил или каквото и да е, за да не те търсим все в капитала. А нивото на Икономедията е ясно. Дори да не си чувал какво е Украйна, все ще включиш формалната логика да ти обясни как градообразуващо предприятие на град колкото Пловдив е с персонал от 80 човека.
До коментар [#8] от "George Stefanov":
Г-н Стефанов, върнах се тук случайно, за да прочета нещо и видях поста ви.
Благодаря за единомислието и подкрепата.
Блогърството е професия и ако го правиш сериозно, а аз сериозно се отнасям към ангажиментите си, иска цялото ти време. Нямам нагласа да жертвам своятя професия и да се връщам към журналистиката, която зарязах преди десетилетия.
Пиша в Капитап по две причини:
- този вестник беше явление и преди четвърт век ми даде надежда;
- опитвам да покажа, че достатъчно интелигентна част от читателите имат различни от грантовата им линия виждания и ако Капитал искат да задържат вниманието им (а не да влизат в сайта, само за да търсят опозиционера Д-р Д), а не да се превърне в психосборище като Дневник, трябва да направят нещо.
Платеният достъп до информация е цинизъм и нарушение на права.
Нов коментар
За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.