Какво ще стане с кюрдите след изтеглянето на САЩ от Сирия
Кюрдските съюзници на Америка не са единствените, които ще пострадат от зигзагообразните ходове на Тръмп
ЕС отблизо
Седмични новини за европейски регулации, бизнес и финансиране.
Обявеното от президента на САЩ Доналд Тръмп изтегляне на американските войски от Сирия с аргумента, че ИДИЛ е победена, вече дава резултати, дори преди още да е ясно кога и как точно ще се случи. То доведе до оставките на американския министър на отбраната Джеймс Матис и на специалния пратеник на Вашингтон в международната коалиция за борба с ИДИЛ Брет Макгърк. Шокира съюзниците на САЩ, разбърка целия геополитически пасианс в Близкия изток и навлече на президента куп критики у дома. Освен това накара сирийските кюрди да се чувстват изоставени, уязвими и разтревожени, че Турция ще предприеме офанзива, за да изтласка кюрдските сили YPG от границата. Турският президент Реджеп Тайип Ердоган вероятно също трудно се ориентира в посланията, идващи от Белия дом.
Първо, американският президент заплаши Турция с "икономическо унищожение", ако тя атакува кюрдите, когато войските на САЩ се изтеглят. После внезапно Тръмп призова за "зона за сигурност" за кюрдите в Сирия по границата с Турция - нещо, за което Анкара отдавна настоява. Ердоган заяви, че е реагирал "позитивно" на идеята на Тръмп, и поне привидно напрежението поспадна. Нищо, че всички замесени страни очевидно имат различни разбирания какво би представлявала тази "зона за сигурност", кой ще бъде гарант за съществуването й и кои кюрди би покривала тя. Например бойците от YPG са ключов американски съюзник във войната с джихадистите от ИДИЛ, но Турция ги смята за терористична организация.
За да бъде какофонията пълна, засега се знае единствено, че първата фаза на американското напускане на Сирия включва прехвърляне на оборудване. Но Вашингтон изпраща разнопосочни сигнали относно това колко бързо войниците ще се приберат у дома. За сметка на това е ясно, че оттеглянето на САЩ ще е подарък за сирийския президент Башар ал Асад, ще засили руското влияние в региона и ще е триумф за Иран, който ще печели от създалия се вакуум.
Заплаха за "икономическо унищожение"
Кюрдите контролират над 400 км от турско-сирийската граница, но от 2016 г. насам Анкара проведе две операции, за да парира YPG. В неделя Тръмп предупреди в Twitter: "Ще унищожим Турция икономически, ако нападне кюрдите. Създайте зона за сигурност. Също така не искаме кюрдите да провокират Турция." Държавният секретар Майк Помпео уточни, че целта на президента е "да се увери, че хората, които се биеха с нас за падането на ИДИЛ, имат сигурност и също така че терористите, действащи в Сирия, няма да могат да атакуват Турция". През уикенда Помпео посочи, че е оптимист, че може да се постигне споразумение, удовлетворяващо и двете страни.
Ердоган първоначално отговори, че е "натъжен от някои послания, идващи от акаунта на Тръмп в социалните медии". Но допълни: "Незабавно действахме и обсъдихме тези въпроси с него по телефона. Беше положителен разговор." По-късно турският президент потвърди готовност да се създаде зона за сигурност и каза, че е постигнал "историческо разбирателство с Тръмп". По думите му, ако САЩ осигурят логистична подкрепа, Анкара "ще реши въпроса с тази зона и ще защитава сигурността на хората там". Но отхвърли идеята, че YPG могат да бъдат включени в такъв план: "Те са терористи. Можем ли да оставим зоната за сигурност на терористи?" AFP пък цитира висш представител на сирийските кюрди, който отхвърля зона за сигурност под контрола на Турция, тъй като страната не е неутрална и не може да бъде в ролята на гарант.
Намушкване в гърба
Само седмица по-рано Ердоган настояваше, че Анкара ще направи каквото е необходимо, за да унищожи терористите, като подчерта, че скоро ще се проведе операция в контролираната от кюрдите област в Северна Сирия. В отговор висши представители на сирийските кюрди заявиха, че тече подготовка за "противопоставяне на турските заплахи чрез съпротива".
"В известен смисъл американското изтегляне може да се разглежда като намушкване в гърба от съюзник, но това не е съвсем изненадващо, тъй като кюрдите бяха наясно, че има риск ангажиментите на САЩ да не продължат до безкрай. Сега те вероятно ще обмислят други опции, например да опитат да постигнат някакво съгласуване с Асад или да развият връзките с Русия", казва пред "Капитал" Дейвид Бътър от британския аналитичен институт Chatham House.
Според анализ на британската ВВС решението на Тръмп от миналия месец преобръща дълго репетираните официални позиции както на Пентагона, така и на Държавния департамент и застрашава кюрдските партньори. Пред сп. Economist Филип Гордън от Council on Foreign Relations коментира: "Наблюдава се известна приемственост между Тръмп и Обама – САЩ нямат отговор за сложните проблеми в Близкия изток и не са склонни да водят голяма война в опит да ги разрешат." Но експертът допълва, че прибързаният и необмислен подход на американския президент ще причини щети.
"Хаотична" е единственото безспорно определение на политиката на Тръмп в Сирия. И той продължава да го затвърждава със зигзагообразни ходове без ясна посока. Кюрдските съюзници на САЩ не са единствените, които ще пострадат от това.
6 коментара
И какво толкова има да им се случва на кюрдите?
И после – трябва ясно да се каже, че не става въпрос за кюрдиТЕ като етническа група в Сирия, а единствено за Отрядите за народна самоотбрана (YPG), които са военното крило на най-значимата местна кюрдска партия Демократичен съюз (PYD) и най-дейната част на американските проксита от т.н. Сирийски демократични сили (SDF).
Анкара смята YPG за терористична организация, която поддържа тесни връзки с Кюрдската работническа партия, на която се приписват терористични актове в Турция и с това оправдава военните си акции в суверенна Сирия.
И като сме почнали да говорим ясно, трябва да кажем, че внушението, че след като добрите американци си отидат, ще дойдат лошите турци и жална им майка на кюрдиТЕ е елементарна пропагандаабсурдно неразбиране на проблема, защото и американците, и турците са агресори в Сирия по всички международни правила.
С изтеглянето на американците смисълът от съществуването на SDF отпада. Кюрдски отряди освен на север, по волята на САЩ в момента се намират и в югоизточната провинция Дейр ез Зор, която е много далеч от кюрдските ареали и са враждебно посрещани там от местното арабско неселение. Причината да са там е окупацията на един от основните сирийски нефтодобивни райони и грижата той да не бъде завзет от сирийската армия.
С изтеглянето си от Сирия завършва плачевно още един от опитите за САЩ за игра с кюрдската карта. Американските опити за разбунване на иранските кюрди при размириците през 2018 г. завършиха без резултат. Още по-зле завърши опитът за окъсването на Иракски Кюрдистан от Багдад чрез референдума за независимост през есента на 2017 г. Тогава американските "съюзници" отдалеч само наблюдаваха как проиранските шиитски милиции за два дена безмилостно смазаха създадените и въоръжавани от тях кюрдски отряди.
В Сирия видимо няма как да се случи нищо по-различно от пореден провал. Въпреки заплахите, САЩ няма да проливат кръв за някакви си кюрди. Кюрдите са пушечно месо, на което се обещава някаква химерична автономия, до която никога няма да стигнат, защото САЩ вече не са в състояние да направят второ Косово.
И какво, все пак, ще се случи с кюрдиТЕ?
Ами техни представители вече преговарят и в Дамаск, и в Москва по пет точки за разширена автономия в северна Сирия.
PYD е изправена пред несложен избор:
- или за предаде на сирийската армия отбраняваните от отрядите й територии и да продължи преговорите с правителството;
- или да воюва с турската армия, която рано или късно ще се изтегли от окупираните територии.
Кюрдите са силни и уважавани войни, но абсолютно изоставени от САЩ, те нямаат никакъв шанс срещу турската армия.
Всъщност дълбокият американски замисъл е да конфронтират Турция и Русия по въпроса за кюрдите.
Мисля, че няма да им се получи.
Хаотична му била политиката... Тръмп не е самодържец като Иван Грозни, за да определя сам политиката на САЩ. Той е изразител на интересите на мощен конгломерат от американски индустриални, финансови, военни и т.н. лобита, които надделяха над също толкова мощен кръг лобита около Хилъри. Те нямат интерес да пилеят сили и пари по целия свят за тоя що духа и концентрират вниманието си върху генералното сражение с Китай, което неминуемо предстои.
Постоянството в антитръмповата фронда на Капитал е умилително, но почива на голи пристрастия, а не на факти и тенденции.
А Америка винаги е изоставяла на милостта на победителите прокситата си, когато стане напечено: Хондурас, Никарагуа, Виетнам. В Сирия просто увиват предателството си в целофан.
Попадна ми новина, която намалява смисъла от критика на „хаотичната политика на Тръмп" за изтегляне от Сирия и Афганистан:
Американският рейнджър Камерън Мадок е бил смъртоносно ранен преди седмица при нападение от американски спецчасти на затвор на талибаните в провинция Багдис в Афганистан. От затвора американците са освободили и отвели със себе си 40 пленени от талибаните бойци на ДАЕШ...
Серж. Мадок е служил в 75-ти полк на рейнджърите, който провежда операции на територията на Афганистан и Сирия.
Американци се сражават, за да освобождават главорези от ИДИЛ? Интересно защо са им?...
Най-вероятно да ги превозят до Сирия...
D-r D ходи та лаже, beky ходи подир него та маже. Появи ли се коментар на D-r D, следва утвърдителен и одобрителен коментар от beky, която (или който) никога не се явява самостоятелно.
До коментар [#4] от "evpetra":
Пуста злобичка, лелче! И аз чета с удоволствие коментарите на Д.р Д. И ти, ако има какво да кажеш, буйрунус, но явно не затова кесиш тук.
Кюрдите никога досега не са се били срещу сирийската армия. И с, и без американците те нямат друг вариант, освен да гледат да изкопчат от Дамаск колкото се може повече права освен изучаване на местния кюрдски диалект в училище преди да сложат оръжие. Иначе сирийската армия просто ще изчака турците и туркоманските банди да ги поизбият преди да си върне териториите.
До коментар [#4] от "evpetra":
Уважаема evpetrа,
Не смятах да пиша повече по темата, но самотното ви хейтърство ме амбицира да ви оборя по най-класическия начин: с документи.
Разбира се, с тях без сизифовски усилия биха могли да разполагат и журналисти, когато подготвят текстове си по темата, но явно не са им нужни, защото скърпват предварително взети тези и нямат за цел да търсят обективност.
Политическата платформа на SDF, на базата на която се водят преговорите им с правителството в Дамаск за връщането на североизточна Сирия са публикувани тук:
http://www.hawarnews.com/tr/haber/ozerk-yonetimin-
и са:
1. Сирия запазва териториалната си цялост;
2. Сирия е демократична република и автономната кюрдска администрация е част от нея;
3. Кюрдската автономия има представителство в парламента на Сирия;
4. Флагът на кюрдската автономия се поставя на административните сгради редом с държавния;
5. Кюрдската автономия има право на дипломатически отношения в рамките на сирийската конституция в рамки, които не противоречат на интересите на сирийския народ;
6. Отрядите на YPG се вливат в Сирийската арабска армия и отговарят за отбраната на сирийско-турската граница;
7. В районите на кюрдската автономия местните съвети и силите за сигурност обезпечават подготовката за приемане на новата конституция;
8. Официалният език в Сирия е арабският, като в кюрдската автономия се запазва възможността за обучение на кюрдски език;
9. Историята, културата, езикът, литературата и образованието в университетите в кюрдската автономия трябва да са на езика на района;
10. Образованието в кюрдската автономия се обезпечава от експлоатацията на природните богатства на Сирия.
Това е програма максимум. Ако кюрдските представители са неотстъпчиви, Дамаск може да изчака и да остави на Ердоган зачистването на отрядите на YPG. Както вече се случи при предишната турска военна кампания в Африн и кюрдите го помнят.
По-вероятно е те да потърсят компромис и да се откажат от най-неприемливите искания, като самостоятелната външна политика, както и преформулиране на други, като финансиране на автономията от природните богатства на страната. Това е видима заемка от иракския вариант на кюрдска автономия, в резултат на който двата могъщи тамошни кюрдски клана – Талабани и Барзани – направиха стотици милиони „спестявания“ от кюрдската квота за добив и продажба на нефт. „Бизнесът“ ми бе прекратен след обявяването на независимост през септември 2017 г и армията, подпомогната от проирански милиции отне от автономията административно Киркук и областта с все петрола.
По аналогия сирийската кюрдска върхушка се мъчи да откопчи за себе си колкото се може по-голям процент от петрола на Сирия. Което едва ли ще стане.
Защото ако ал Асад приеме политическите условия на кюрдите преди да започне работа Конститунционната асамблея, той ще се изправи пред трудни преговори и с други етно-религиозни групи, които ще искат все по-широки пълномощия. Като победител във войната той е заинтересован да има максимална свобода при прекрояването на сирийската конституция без да поема задължения, които крият сериозни проблеми в бъдеще.
С Русия и Иран зад гърба си няма кой силово да му наложи условия.
Нов коментар
За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.