Истанбулската грешка на Ердоган
Убедителната повторна победа на Екрем Имамоглу извади нова звезда на турската сцена, а това ще го направи обект на атака от централната власт
ЕС отблизо
Седмични новини за европейски регулации, бизнес и финансиране.
"Победителят в тези избори не е един човек, партия, група или сегмент от обществото. Печелят цял Истанбул и цяла Турция", обяви победителят в повторните избори за кмет на Истанбул Екрем Имамоглу. Кандидатът на опозиционната партия спечели убедително, след като много по-близката му и оспорвана победа през март беше отменена под натиск на президента Ердоган.
Ходът на Ердоган се оказа лошо преценен - повторните избори превърнаха до този момент почти непознатия извън Истанбул Имамоглу в алтернативен образ на президента на национално ниво и дадоха нов живот на опозицията, във и извън парламента, смята например в. Financial Times.
Колко е важен Истанбул
След като Партията на развитието (AKP) изгуби изборите в редица важни метрополитни градове през март, Ердоган реши да оспори резултатите в най-важния от тях - Истанбул. Бившата столица на Османската империя не е просто най-населеният град и най-големият икономически център в страната, отговарящ за 31% от турската икономика. Истанбул е и важен символ лично за президента Реджеп Тайип Ердоган и поддръжниците му. Главоломната политическа кариера на Ердоган започва преди 25 години с избирането му за кмет на Истанбул. Той често заявява, че не можеш да управляваш Турция, без да контролираш Истанбул.
"Изглежда, Анкара даде удобен политически трамплин на Имамоглу и CHP за бъдещото им участие в избори на национално ниво", обобщава пред Капитал Марк Пиерини, експерт по турска политика в тинк-танка Carnegie Europe. Отмяната на мартенските изборни резултати, в които 49-годишният кандидат на републиканската опозиция Екрем Имамоглу спечели с едва 13 000 гласа, се оказа изключително погрешна сметка за турската власт. Ако идеята им е била, че на новите избори тези 13 хил ще бъдат стопени, то те бяха в драматична грешка.
Имамоглу спечели повторно с почти 800 000 гласа преднина. Гражданите на Истанбул доказаха, че не харесват методите на централната власт. Така Ердоган подари силен политически наратив на опозицията си и издигна кандидата ѝ до национална слава и подкрепа.
"Това е най-лошата загуба за Ердоган в политическата му кариера. Тя ще вдъхне нови сили на републиканската CHP и на парламентарната опозиция - те контролират всички важни градски центрове в Турция", заявява председателят на истанбулския тинк-танк Edam Синан Улген пред FT.
Възможните ходове на Ердоган
Кандидатът на Ердоган Бинали Йълдъръм и самият президент поздравиха Имамоглу за победата му бързо и този път не я оспорват. Загубата в Истанбул не изглежда като непосредствена заплаха за властта: следващите избори в страната са чак през 2023 г. - дотогава властта на Ердоган си остава почти неограничена.
Това обаче не значи, че Ердоган, който е на власт в една или друга форма в последните 25 години и си изгради почти абсолютна власт в Турция, няма и други по-незабавни планове за действие спрямо Имамоглу.
Откакто стана ясно, че отмяната на изборния резултат рязко увеличи подкрепата за Имамоглу в обществото, публично се обсъждат мерки за регулиране на властта на кмета на Истанбул. Така Имамоглу може да се окаже без бюджет, необходим за ефективното му управление или без властта сериозно да промени дългогодишните схеми на управляваща партия с раздаването на обществени поръчки в Истанбул. "Напълно възможно е да се започнат и съдебни производства срещу Имамоглу", добавя Пиерини пред "Капитал".
В победната си реч новият кмет призова Ердоган да си съдействат в разрешаването на разнообразните проблеми на града и жителите му. Остава под въпрос обаче дали властта наистина ще позволи на опозиционния кмет да има истинска автономия.
Продължаващи проблеми за Ердоган
Президентът Ердоган обаче може и да не може изцяло да ограничи влиянието на Имамоглу, а и досегашните му опити само правят опозиционния политик още по-популярен. На хартия Ердоган държи изпълнителната, законодателната и съдебната власт в ръцете си. Позициите на Ердоган са малко парадоксални в този момент - той е "едновременно слаб и недосегаем", както го описва в статия на сайта на тинк-танка си експертът по турска политика на CFR Стивън Кук.
"Голяма част от устойчивостта на AKP може да бъде обяснена с успешното създаване и поддръжка на широка мрежа от привилегии и зависимост", обяснява пред FT Есра Джевикер Гуракяр - автор на книга за модела на обществените поръчки на управлението на AKP. Със загубата в Истанбул партията на Ердоган губи общински бюджет от около 4 млрд. долара, без който поддръжката на досегашните схеми на влияние може да се окаже по-трудна. Това увеличава и очакванията на западните анализатори, че правителството ще ограничи бюджетната власт на кмета на Истанбул.
Отслабването на схемите на влиянието вече обаче е налице. Загубата на AKP във всички големи икономически центрове е осъждане от страна на бизнеса, който традиционно подкрепа партията "на развитието". Дълговата криза, слабостта на лирата, икономическата рецесия и инфлацията от близо 20% разбиха изградения до този момент имидж AKP като партията на увеличаващ се просперитет и работни места. В същото време обществената подкрепа за самата личност на Ердоган търпи поражения.
Бъдещето на опозицията
До този момент Екрем Имамоглу не е отговорил директно на въпросите дали би се кандидатирал за президент срещу Реджеп Тайип Ердоган, но новата му национална популярност и други негови изказвания не изключват това в бъдеще (все пак самият Ердоган тръгна оттам). Новият кмет на Истанбул описа победата си като "отговор и отчет за малката група хора, отговорни за огромната несправедливост причинена на страната",
Победата на Имамоглу обаче не е само резултат от лошо преценения ход на Ердоган. Тя е и резултат от цялостна промяна в стратегията на републиканската CHP. Републиканската партия е традиционно твърдо светска социал-демократическа партия с националистки корени.
Имамоглу обаче е обединяващ кандидат - той пости за Рамадан, рецитира от Корана и води обединяваща кампания от врата на врата в контраст с Ердоган, който е експерт в поляризирането на обществото на огромни ислямистки митинги. Републиканската партия успя да постигне съюз с други опозиционни партии и с кюрдската партия, която дори не излъчи свой кандидат на повторните избори в знак на подкрепа.
Или както обяснява пред FT бившият депутат на AKP и гостуващ учен в Оксфорд Суат Киникльоглу, "най-сетне има човек, който за пръв път от 17 години има капацитета да вземе част от консервативния вот. Това определено променя състоянието на играта".
5 коментара
Ето затова Бойко рязко реши да вземе американски самолети и да ги плати накуп. Падаш ли от благоволение, падаш от власт. По икономически или компроматни причини. Или и двете.
Свръхнахално е отявлен плагиат като Деян Димитров, който онзи ден преписа два репортажа от ройтерс и ги подписа като свои
https://www.capital.bg/politika_i_ikonomika/sviat/
отново с преразказани чужди мисли да се опитва да обяснява на публиката нещо, от което видимо не разбира!
Плагиатството е дефицит на възпитание, на култура, на собствено мислене, на знания, на идеи и връзки между всичко това. Плагиатството е плюене върху чуждия труд и съвсем целенасочено открадване на интелектуален продукт.
Толкова за преписвача ДД и неговите меценати!
Сега за продукта му, попреписан този път за разнообразие от файнейшъл таймс.
Неинтелегинтен човек няма откъде да знае, че пред март в Турция се проведоха не кметски избори, а избори за М Е С Т Н А В Л А С Т!!!
През март Ердогановата ПСР спечели мнозинство в Истанбулския общински съвет, но загуби кметското място. Затова с властови врътки оспори САМО избора на кмет и вчера го загуби за втори път, този път много по-внушително. Но ПСР доминира внушително в общинските съвети в Турция, които всъщност определят политиките по места. Както е и в БГ.
Изборите за кмет са мажоритарни, докато за листите на общинските съветници се гласува пророрционално. И в политическия вот на мартенските избори ПСР води. Дали това е добро или зло - не е моя грежа: да си го решават турските граждани.
Какво може да направи общинският съвет?
Ето пример: по време на 18-те си дни като кмет преди избирателната комисия да касира избора му, Имамоглу вкарва в общинския съвет за гласуване предложение за намаляване на ред общински такси за гражданите. Доминираният от ПСР общински съвет отхвърля предложението на кмета и още на следващия ден го вкарва като свое предложение и си го приема.
Отношенията на силите в местната власт е тема за размисъл на сериозен журналист. Но явно няма да четем в Капитал подобни разсъждания, защого преписалият и тези редове не е журналист, а безпомощен плагиат-рецидивист.
За мен е гнусно за чета подобни неграмотно преведени, сдъвкани и повърнати чужди текстове, подписани от крадец на интелектуална собственост.
И щом редакцията на Капитал продължава да нахалства, тикайки в очите на читателите си изливите на един крадец, значи стои зад него и неговата интелектуална клептомания.
Деяне, Деяне, да те ... кой те хване! А те хващат често...
Има резон в цитираните анализи. Икономиката, промяната в тактиката на СНР, харизмата на Имамоглу - важни са.
За мен в някаква степен изненадващо бе бързото признаване на резултатите и съответните "поздравления".
Това дори у нас, уж "европейци" е рядко явление.
Отдавна наблюдавам Ердоган, още от началото на възхода му, и си имам моя теория за факторите определящи поведението му.
Струва ми се, че е настъпил срив в най-близкия кръг от младата генерация в семейството му.
Той, като един "патриарх", разбра че не може да овладее лакомията на младите и всеки дърпа към своята черга във второто десетилетие на 21ви век визиятза устройството на света (лична и обществена) се срутва пред очите му.
А, бе история тип Гераците. Голяма част от турското общество в момента преживява подобни драми.
Осъзнал е също, че няма как да си нареди портрета до Ататюрк (единствения успешен революционер в света, според някои), защото неговото (на Ердоган) изглеждаше като "революция" но си беше с обратен знак.
Всичко от което беше мотивиран, работеше с жар и ентусиазъм се срутва пред очите му.
Остарял е, но все пак не съвсем изкукал като оня в Зимбабве, да разбере че Турция забуксува и тепърва я чакат няколко трудни години докато се възстанови и влезе в релсите отново.
Това си е лична житейска драма и от поведението му от тук нататък ще зависи как ще завърши живота му.
Със сигурност не е глупав човек и му пожелавам да намери най-добрите политически ходове за него лично, семейството му, Турция, близките съседи (тук сме ние) и изобщо в глобалния свят да се измъкне от ситуацията.
Бецветните автори в капитал могат само да преписват. И го правят ачик.
Нов коментар
За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.