Съд в колелото на ЕС

По заповед на Карлсруе

През 2015 г. 1750 германски ищци - основно евроскептични икономисти и адвокати - започват дело в Карлсруе срещу законността на програмата на ЕЦБ с аргумента, че т.нар. количествени облекчения представляват монетарно финансиране на суверенни държави, което е забранено от правилата на ЕС. Случаят е отнесен към Съда на ЕС в Люксембург, който през 2018 се произнася, че PSPP е законна. Сега германските конституционни съдии оспорват това решение, което означава, че германските политици е трябвало да се противопоставят на печатането на пари от ЕЦБ.

Шокът от Карлсруе няма незабавни последствия за политиката на ЕЦБ, което обяснява защо реакцията на пазарите беше относително спокойна. Франкфурт може да продължава както досега поне в следващите три месеца, в които адвокатите й трябва да мотивират изкупуването на дълг, както искат висшите германски съдии. Освен това решението им не касае пряко Програмата за покупка на облигации по време на пандемията (Pandemic Emergency Purchase Programme - PEPP) в размер на 750 млрд. евро - ключов елемент от отговора на ЕС на причинената от коронавируса катастрофа. Всеки бъдещ иск срещу PEPP ще отнеме поне 18 месеца, преди да стигне до решение, като дотогава програмата ще е изпълнила предназначението си - да подкрепи облигациите на тежко ударени от COVID-19 държави като Италия.

А подобни искове вероятно ще има, тъй като с цел да увеличи максимално полето за действие на ЕЦБ Лагард резервира за пандемичната схема правото за облекчаване на някои от критериите кои облигации могат да бъдат изкупувани. Което в светлината на решението от Карлсруе прави програмата уязвима за атаки. И дори в краткосрочен план да няма реални спънки, в дългосрочен план германското решение поставя под въпрос независимостта на ЕЦБ. Което може да доведе до това банката да изгуби доверието на пазарите, които в някой момент да започнат да се съмняват дали ЕЦБ ще бъде способна да действа със същата решителност, както досега.

Всъщност при най-лошия сценарий, който за момента не изглежда най-вероятен, ако Франкфурт откаже да се аргументира пред Карлсруе или ако аргументите бъдат отхвърлени, след три месеца Бундесбанк може да се окаже принудена да се оттегли от програмите на ЕЦБ и да разпродаде облигациите на стойност над 500 млрд. евро, които е изкупила досега. На теория останалите централни банки в еврозоната биха могли да покрият отворилата се липса. На практика обаче това би изпратило ужасен сигнал и би разрушило доверието в еврото.

Залозите са по-големи

За момента сигналите от Франкфурт са, че банката няма намерение да отговаря директно на Карлсруе, за да не изглежда, че може да бъде командвана от национален съд. Подобна е нагласата и на останалите институции на ЕС. След решението Европейската комисия заяви очевидното - че законодателството на ЕС "има върховенство над националното и, разбира се, решенията на Съда на ЕС са задължителни за всички национални съдилища".

Пълното игнориране на случилото се обаче би било опасно, тъй като би поставило под натиск немското правителство и би подхранило евроскептицизма в Германия. Възможен компромис е Бундесбанк - като едновременно европейска и германска институция - да предостави на Карлсруе исканата аргументация. Което би поставило гуверньора на Бундесбанк Йенс Вайдеман в неудобната позиция да защитава политика, срещу която е гласувал през 2015 г., но би спестило по-сериозен хаос.

"Всичко това изпуска множество големи, грозни духове от бутилката. Цялата конституционна основа на ролята на Германия в европейската интеграция трябва да бъде преразгледана в светлината на случилото се", посочва Дейвид Марш, президент на Official Monetary and Financial Institutions Forum и автор на история на Бундесбанк, цитиран от в. Daily Telegraph. Нещо повече, неприятната изненада от Карлсруе може да изкуши и други да предизвикат ЕС и съда в Люксембург. Най-очевидните кандидати са Полша и Унгария, които от години водят спорове за върховенството на закона с Брюксел. Не е съвпадение, че полският премиер Матеуш Моравецки приветства решението на германските конституционни съдии като най-важното в историята на ЕС. И както отбелязва в Twitter Матиас Голдман, професор по право от "Гьоте университет" във Франкфурт, Карлсруе "поставя под въпрос авторитета на Съда на ЕС точно когато автократични правителства се опитват да подкопаят върховенството на правото на ЕС".

Точно за да изпрати сигнал към всички, които предизвикват ЕС, Европейската комисия може да се почувства длъжна да започне наказателна процедура срещу Германия. Председателят на ЕК Урсула фон дер Лайен вече даде подобна заявка. Но това би означавало Брюксел да поведе битка срещу германското правителство, което не само няма нищо общо с решението на независимия Конституционен съд, но и не може да го промени, първо, защото няма право, и второ, защото то е окончателно.

Всъщност, ако има нещо положително в цялата история, то е, че може да концентрира умовете и усилията на лидерите в ЕС. "Не може целият кризисен мениджмънт да бъде изграден върху очакването ЕЦБ да върши тежката работа. Това е моментът политиците да излязат на сцената", отбелязва Лукас Гунтенберг от Центъра "Жак Делор". ЕЦБ вече се доказа като единствената институция в ЕС, която може да действа бързо и решително по време на криза. И от години самата тя призовава правителствата да балансират нейната монетарна мощ с мерки на фискалното поле и с вечно обещавани, но никога неслучващи се реформи. Както пише в свой текст за в. El Pais Жан Пизани-Фери от Bruegel, "това, което съдиите от Карлсруе казват на европейските лидери по свой изкривен начин, е, че решения, за които те трябва да носят отговорност, не могат да бъдат прехвърляни на неизбираем орган. Това е неудобна истина. Но е време ЕС и страните членки да се изправят пред нея".