Корона от тръни за Китай

Заразата удари сериозно Европа и САЩ, като създава предпоставки за тежко противопоставяне между Вашингтон и Пекин, в което ЕС няма капацитета да е самостоятелен играч заради собствените си проблеми.

През последните две години отношенията между САЩ и Китай стигнаха най-ниската си точка. Двете водещи световни сили досега успяваха да предотвратят по-тежък сблъсък, но все по-трудните отношения между тях вече се оприличават на нова студена война. Разликата е, че връзките между двете страни са доста по-обхватни в сравнение с тези между САЩ и СССР през миналия век. Конфликтът между Вашингтон и Пекин през последните няколко години беше заради икономиката и военните амбиции на азиатската страна, а не идеологически. А обширната мрежа от търговски и инвестиционни връзки затвърди китайско-американските отношения, което балансира търкането в други области.

До скоро служители в администрацията на американския президент Доналд Тръмп бяха склонни да изключат възможността обтегнатите отношения между САЩ и Китай да се разраснат до мащабна конфронтация. Сега обаче нарастват признаците, че раздорът между тях започва да има идеологически оттенък.

Отговорността на Пекин

Гневът от големия брой смъртни случаи в САЩ от коронавирус все повече се насочва към Китайската комунистическа партия (ККП). Вашингтон (и водещи страни в Европа) смята, че Пекин трябва да понесе отговорност за световната здравна криза. Застъпниците на тази позиция считат, че опитите на Китай да скрие опасността от вируса са довели до смъртта на десетки хиляди американци, а все по-голям брой политици отвъд Океана демонизират ККП като основна причина за "проблема с Китай". Тази кампания изглежда все повече като идеологическа война и атака срещу самата природа на управляващата партия в Китай, а не само срещу нейните действия.

Лидерът на тази битка е държавният секретар на САЩ Майк Помпео, който твърди, че епидемията тръгва от лаборатория за вируси в Ухан. "Приносът на Китай в борбата срещу пандемията е незначителен в сравнение с цената, която светът плати заради тях", коментира Помпео. "Тази цена включва 90 хил. американски живота, повече от 36 млн. американци, които са загубили работата си от март, и 300 хил. смъртни случая по света. Приносът на Китай трябва да бъде повече от 9 трлн. долара според нашите оценки." Той обвини няколко пъти китайските власти, че възпрепятстват независимо разследване на причините за пандемията на територията на Китай.

Помпео вярва, че на режима на ККП никога не може да се вярва, според бивш висш служител на администрацията на Тръмп. Но далеч не само той изпитва дълбоко недоверие към Пекин. Въпреки че тази позиция все още не е официалната на правителството на САЩ, тя може да надделее сред американските политици, посочват източници във Вашингтон, цитирани от Nikkei Asian Review.

От своя страна китайските държавни медии изобилстват от новини, в които се твърди, че комунистическият режим превъзхожда западната демокрация и големите държави на Запад все още се борят да контролират епидемията дълго след като Китай успя да го направи. А външният министър Ван И определя като мечтатели тези, които искат Китай да плати компенсации заради вируса.

Някои високопоставени служители на ККП вярват, че САЩ планират да отслабят Китай, като се възползват от продемократичните протести в Хонконг - те могат отново да се възобновят заради плана на Пекин да приеме закон за сигурността на полуавтономната територия, и кризата заради коронавируса.

Това са тревожни признаци на бъдещ опасен конфликт между Вашингтон и Пекин. Експерти са на мнение, че мащабна нова студена война може да бъде предотвратена, ако американските и китайските общества останат обвързани както от притегателните сили на икономическата глобализация, така и от преплетената мрежа от двустранни икономически отношения. Но предупреждават, че пандемията прави по-трудно тези две условия да се изпълняват в бъдеще.

Какво подготвятСАЩ

Дори преди разпространението на коронавируса търговското примирие между САЩ и Китай беше в най-добрия случай крехко. За няколко месеца обаче ситуацията драстично се промени и сега Белият дом обмисля мерки за намаляване на зависимостта от китайски доставки от всякакъв вид. Администрацията на Тръмп планира да използва данъчни облекчения и държавни субсидии, за да стимулира американските компании да преместят операциите си извън Китай. Япония вече прие подобна програма.

Непосредственият приоритет се дава на медицинските и здравните услуги, където САЩ са в голяма степен зависими за повечето материали от Китай. Но секторите ще бъдат разширени, като ще влязат продукти, свързани с енергетиката, телекомуникациите, информационните технологии и транспорта. САЩ вече забраниха основните китайски производители на телекомуникационно оборудване, включително Huawei Technologies, да участват в изграждането на безжични мрежи от пето поколение в страната.

Тези намерения показват стремежа на Америка да премахне китайското присъствие в редица области в страната, а подобно действие ще има далеч по-големи глобални последици. Дори ако бившият вицепрезидент Джо Байдън спечели президентските избори през есента, този конфликт с високи залози няма да се разреши, защото основната му причина е политическата програма на китайския президент Си Цзинпин.

На конгреса на ККП през октомври 2017 г. Си заяви, че Китай ще се превърне в глобална суперсила, съперничаща на САЩ, до 2050 г. Той разработи стратегия за постигане на тази цел чрез мащабни държавни разходи за военни и високи технологии. Двустранните отношения започнаха да се обтягат още в края на администрацията на Барак Обама, а Тръмп само ускори тази тенденция. Бивш служител на администрацията на Обама, който съветва Байдън относно външната политика, подчертава пред Nikkei Asian Review, че процесът няма да се обърне при смяна в Белия дом.

Китайотвръща на удара

Китай добре осъзнава заплахата, пред която е изправен, и показва мускули. Докато със САЩ си разменя предупреждения за взаимни санкции, Пекин предприе показни мерки срещу Австралия, която настоя за независимо проучване на огнището на вируса в Ухан.

Външният министър Ван И твърди, че китайското правителство подкрепя международно и безпристрастно разследване на обстоятелствата около произхода на новия коронавирус и причините за пандемията на базата на научния подход и Световната здравна организация. Срещу Австралия обаче Китай действа показно, което може да се приеме като предупреждение към света - въведе мита срещу австралийския ечемик и спря вноса на месо, което може да струва на Канбера 500 млн. долара годишно.

ККП очевидно иска да предупреди други лидери, които обмислят да се изправят срещу Пекин. За европейски страни като Германия, Нидерландия и Италия, които изнасят стоки за милиарди всяка година, това трябва да послужи като събуждане за това какво означава да сме зависими от китайската търговия, пише в анализ за сп. Politico Крис Дънст от мозъчния тръст LSE Ideas, част от London School of Economics.

Европа също се превърна в твърде зависима от Китай и вече се чуват гласове да преразгледа икономическата си политика с азиатската страна. Брюксел вече се готви да ограничи преките инвестиции от Китай в ЕС. В ситуацията на все по-тежка конфронтация между САЩ и Китай най-добрият избор за ЕС е да бъде на страната на Вашингтон.

Главният изпълнителен директор на Siemens Джо Кезер предупреждава, че пандемията може да нанесе щети върху европейската конкурентоспобност, като ускори икономическата доминация на САЩ и Китай. ЕС се нуждае от обща икономическа политика, ако не иска да бъде притиснат от двата гиганта, коментира Кезер пред Reuters. Той смята, че Европа все още може да бъде третият основен играч заедно с двата гиганта, но ще трябва радикално да се фокусира върху иновациите.

Вярно е, че държави като Германия и Италия може да са уязвими, защото имат сериозен износ за Китай, и твърдата позиция на Пекин трябва да ги тревожи. Но именно заради тази опасност е добре ЕС да има единна икономическа политика, включваща например и мита.

"Подобен отговор обаче изисква европейските лидери да се събудят от мечтата си за либерален интернационализъм, да признаят реалността на китайския авторитаризъм и да преоценят отношенията на своите държави с Китай", смята Крис Дънст. Той отбелязва, че търговията с Китай е дълбоко преплетена с изграждането от Пекин на нелиберален световен ред и Европа вече не може да си затваря очите за това.

Първият дипломат на ЕС Жозеп Борел призовава Брюксел да възприеме "по-активна стратегия" спрямо Китай на фона на засилващите се признаци, че Азия измества САЩ като център на глобалната мощ. Според него сегашната пандемия може да се разглежда като повратна точка в преместването на влиянието от Запад на Изток и ЕС е "под нарастващ натиск да избере на чия страна да застане", но подчертава, че съюзът "трябва да следва собствените си интереси и ценности и да избегне да бъде използван от едната или от другата страна". Борел смята, че предстоящата среща на върха ЕС-Китай наесен може да бъде възможност за единна европейска позиция. "Нуждаем се от по-активна стратегия за Китай, която изисква и по-добри отношения с другите демократични страни в Азия", подчертава Борел, цитиран от AP.

Най-добрият вариант за демокрациите в Европа и Азия е основните съюзници на САЩ - ЕС, Япония, Южна Корея и Австралия, да работят заедно, за да оказват натиск върху Китай да действа по-отговорно. Защото последните месеци са доказателство колко опасно е за света Китай да продължава както досега.