🗞 Новият брой на Капитал е онлайн >>

Последният залп на САЩ срещу Huawei е срещу китайското производство на чипове

Решението може да изгони индустрията и от Америка

Бюлетин: Вечерни новини Вечерни новини

Всяка делнична вечер получавате трите най-четени статии от деня, заедно с още три, препоръчани от редакторите на "Капитал"

Америка отдавна се е прицелила в Huawei - и не само защото много от политиците в страната се страхуват от телекомуникационното оборудване на китайския гигант, което те смятат, че дава възможност на Пекин да шпионира. Фирмата, лидер сред футуристичните 5G телекоми, е и символ на технологичния и икономически възход на Китай. Президентът Доналд Тръмп никак не харесва това. Уилям Бар, неговият главен прокурор, вече предупреди, че Америка рискува да "даде доминантното си положение" на Китай, ако не "спре похода на Huawei" към 5G надмощие.

Предишният удар, който превърна в нелегална продажбата на американски компоненти на Huawei, включително и на високотехнологични чипове, на които китайската фирма разчита, не се оказа нокаутът, на който Белият дом се надяваше.

Производителите на чипове продължиха да продават полупроводници на Huawei чрез заводите си извън САЩ. Затова на 15 май администрацията на Тръмп разшири рестрикциите към инструментите, които ги правят, много от които идват от САЩ. Докато големи производители на микропроцесори като тайванската TSMC използват американско оборудване, те няма да могат да правят чипове за Huawei никъде по света.

На пресконференция на 18 май Huawei обяви, че новото правило поставя под риск оцеляването на компанията. Три дни по-късно президентът на Китай Си Цзинпин обеща да инвестира 1.4 трлн. долара до 2025 г., за да засили технологичната независимост на страната. Подобно на първоначалните американски рестрикции поредният изстрел във войната за чипове между Китай и САЩ може да не доведе до искания ефект.

Мръсни игри в чиста стая

Новото правило може напълно да пропусне целта си. Huawei плаща на производители да сглобяват телефоните и базовите станции на компанията. Чиповете, които TSMC прави, се изпращат на тези компании, а не на самата Huawei. Завършените продукти обичайно се пращат директно на клиентите на Huawei. Китайската компания може въобще да не пипа забранените чипове. Някои адвокати посочват, че новите рестрикции, изглежда, не се отнасят за трети части, пратени на трети страни, дори когато те са доставчици на Huawei.

Дори ако правните експерти грешат, правилото ще бъде трудно за вкарване в сила - чистите стаи на азиатските производители на чипове са трудни за наглеждане. Още по-важно е, че индустрията на полупроводниците, на стойност 412 млрд. долара, е толкова глобализирана, че дори дългата ръка на американския закон не може да достигне до нея. Най-вероятният ефект от новите опити за контрол на износа би бил американската индустрия да напусне страната.

Географски погледнатo, индустрията вече става все по-широка и все по-малко американска. Един от грубите показатели е да се погледне къде се намират физическите активи на фирмите, което може да се проследи от документацията на публичните компании. Най-големите глобални производители на полупроводници например вече държат само 20% от заводите си в САЩ. Производството на азиатските фирми като TSMC, SMIC и Samsung е предимно у дома. Американските компании обаче диверсифицират географски от години, казва Дан Хъчсън от консултантската агенция VLSI. Отчасти в търсене на евтина работна ръка и отчасти като защита от природни бедствия.

Да вземем за пример Intel, която прави чипове със собствен дизайн за клиенти, сред които и Huawei. През 2019 г. американският гигант държеше над 35% от своите 55 млрд. долара в активи извън страната. Около 8 млрд. долара в Израел и още 4 млрд. долара в Ирландия. Доклади от индустрията показват, че доставките към Китай и от двете места са скочили, след като започна войната срещу Huawei. Intel също така има активи за над 5 млрд. долара в Китай, който е най-големият пазар за фирмата. От общо 72 млрд. долара приходи за миналата година 20 млрд. идват от Китай.

Друг пример е Analog Devices, по-малка американска фирма, която прави радиочипове, които Huawei използва за сглобяване на базовите си телеком станции. Половината от активите на фирмата се намират във Филипините, Ирландия, Сингапур и Малайзия. Това вероятно ще направи по-лесно решението на компанията да прави своите чипове за Huawei извън САЩ.

Географските преплитания правят задачата на американското правителство да спре чиповете към Huawei трудна. Съответно новият фокус е върху инструментите за производство на чипове, които все още се правят в САЩ и са по-лесни за контролиране от страна на Вашингтон. Базираната в Калифорния Applied Materials, която произвежда оборудване за обработка на силиций, държи 90% от активите си в САЩ. Lam Research, американски производител на оборудване, който се ползва от TSMC и други компании, държи 88% от производството си за 1.1 млрд. долара у дома.

В търсене на пролуки

Една голяма въпросителна около новото правило за Huawei е дали според него оборудването, произведено от американски производители извън пределите на САЩ, се брои за американско. Ако да, заводите за чипове, които разчитат на такива инструменти, за да произвеждат високотехнологични процесори за Huawei, като например TSMC, ще имат нужда от алтернативни доставчици. Конкурентите на американските производители като японските Tokyo Electronи Hitachi High-Technologies изведнъж ще се окажат с новооткрито геополитическо предимство.

Друга мистерия е свързана с новина, която беше обявена паралелно с новите правила за Huawei. На 15 май TSMC потвърди, че ще изгради завод за чипове за 12 млрд. долара в Аризона, който трябва да е готов през 2024 г. Защо тайванската фирма, която получава 15% от приходите си от Huawei, би наляла милиарди в САЩ точно когато домакините спират достъпа до голям клиент? Ходът може да е опит да бъде смекчена позицията на администрацията най-малкото за да не бъдат насочени подобни рестрикции към други китайски клиенти. Някои сочат към друга гледна точка. TSMC може да прехвърли в завода си в Аризона американската техника от сегашните си фабрики, за да отвори пространство в Тайван за операции без американски инструменти, които свободно да обслужват китайски клиенти. TSMC не коментира пред The Economist.

Дори това да не е планът на TSMC, търсенето на заобиколни пътища със сигурност ще продължи. На 18 май шефът на Samsung Electronics посети завода за чипове на фабриката в Сиян, в Централен Китай. Южнокорейската фирма, чиито планове включват инвестиция за 115 млрд. долара в бизнеса с чипове през следващото десетилетие, вече показа, че няма да игнорира Китай. Американските опити за контрол на износа може да накарат фирмата да се насочи към други производители на инструменти, които не са в плен на геополитиката.

Източниците от индустрията казват, че част от оборудването за производство на чипове вече се брандира като "свободно от експертни административни регулации", като се имат предвид политиките на администрацията на Тръмп спрямо Huawei. Близък до американските производители на оборудване източник твърди, че някои от тях вече смятат да преместят патентите си извън границите на страната и да изградят нови операции от нулата, далеч от американското законодателство, за да избягат от сегашни и бъдещи антикитайски рестрикции. Опитите на Тръмп да премахне китайското влияние от индустрията на полупроводниците може вместо това да доведат до понижено американско влияние.

2020, The Economist Newspaper Limited. All rights reserved

2 коментара
  • Най-харесваните
  • Най-новите
  • Най-старите
  • 1
    svetlozar_savov avatar :-|
    SS
    • + 4

    Ако искат наистина да навредят на Китай , американците трябва да си сменят техния чип - консуматорския !

    Те тогава им замина бизнеса на китайците ...

    Нередност?
  • 2
    juliasavovauni avatar :-|
    Миша
    • + 2

    Huawei прави и 4G. Не най-доброто, но за цената ставаха. Тогава никой не се тревожеше. Но когато направиха много конкурентно 5G станаха неудобни.
    По проблема с чиповете мисля, че има неразбиране. Huawei много по-рано, отколкото Китай като цяло се стреми да е малко зависим от чужди производители (главно американски). Затова развива собствени Кirin, които вече станаха много конкурентни (меко казано) на Snapdragon и се доближиха до Apple. За китайците чипове прави дъщерната фирма на Huawei HiSilicon. Явно китайците се справят с архитектурата, но нямат технологии да ги произвеждат сами. Затова основно се произвеждат от TSMC (Taiwan Semiconductor Manufacturing Company), която владее 7 нм технология, прави пробно производство по 5 нм технология и развива 3 нм технология. Например Intel има големи проблеми с въвеждането на 10 нм технология.
    В Китай друга фирма започна започна много по-рано от очакваното, макар и в малко количество производство по 14 нм технология. Големите производители на чипове не искат зорлем да си създадат нов конкурент - Китай и затова се опъват на американските санкции.

    Нередност?
Нов коментар