Завръща ли се COVID-19 в Европа?

Какво и защо се случва в Испания?

Макар коронавирусните инфекции да нарастват в голяма част от Европа, Испания се откроява. В отминалата седмица тя стана първата държава от ЕС, която регистрира повече от половин милион случаи от началото на епидемията. Заболеваемостта пък е почти два пъти по-висока от тази във Франция, следващата най-силно засегната държава на континента. Положителните проби в Испания достигат близо 10% - далеч над нивата във Франция (малко над 5%), Италия (около 2.5%), Великобритания (под 2%) и Германия (под 1%). Испания отново съобщава за до 10 000 нови случая на ден - както беше в пика на пандемията през март и април.

Но испанските здравни власти смятат, че данните не са сравними. "Начинът, по който пандемията се развива сега, няма нищо общо с това как се развиваше през март," заяви миналата седмица Мария Хесус Монтеро, говорител на испанското правителството, цитирана от FT. Според нея през март са регистрирали едва 1 на 10 заразени - само частица от реалната картина. Сега системата за тестване е укрепена, увеличена и много по-добре организирана, така че според нея сега се откриват между 70-90% от случаите.

Монтеро отбелязва, че приблизително половината от сегашните случаи са асимптоматични и че хоспитализациите и жертвите са далеч под нивата от преди. В болници са само около 5%, а едва 0.4% са починалите сред активните сега случаи.

И все пак въпросът защо инфекциите в Испания са толкова много остава актуален. Тук мерките далече не са така либерални както в други страни - маски се носят задължително дори на открито, баровете са с ограничено работно време, дори пушенето навън беше ограничено. Освен това мнозина са силно предпазливи заради пресния спомен от ужаса през пролетта.

Част от обяснението е универсално - пътувания, туризъм, младежки партита, умора и сваляне на гарда сред повече хора.

Но Испания има и индивидуалности, които подхранват пандемията. Сред тях са политическата поляризация на Испания и нейният децентрализиран модел на управление. Премиерът Педро Санчес настоява управлението на пандемията да е преди всичко отговорност на регионите, чийто колективен здравен бюджет е над 10 пъти по-голям от този на централната администрация. Регионите обаче искат лидерство на правителството за пандемията. В резултат постепенното премахване на мерките в различните региони не сработи добре. На места те просто паднаха рязко, преди местните здравни власти да се успели да се подготвят по-адекватно за ново покачване.

За някои неща обаче регионите не отстъпват самостоятелността си. В Каталуня например бяха заведени дела срещу опитите за частични блокади на тежко засегнати от повторна вълна населени места. Съдът свали карантините и това затрудни овладяването на местните огнища.

Редом с това социалните навици на испанците са противопоказни при пандемия - те общуват отблизо, прегръщат се и се целуват, говорят високо и мощно, често викат, пеят, смеят се... Гъстотата на населението, особено в градовете, е много голяма, а най-бедните и уязвими пластове на работническата класа живеят на гъсто в малки апартаменти. Младите хора живеят до късно с родителите си, а големите семейни сбирки са често явление. Животът и социализацията навън до малките часове е ежедневие за испанците, особено за младежите.

За момента Испания се въздържа да прибягва към значително по-тежки ограничения от поетапно наложените. Но, разбира се, това може да се промени.

Преглед на оригинала

Франция е на опашката

Изглежда по същия път е тръгнала и Франция - друга от най-засегнатите от пролетния пик на епидемията страни. Ситуацията със заразата в страната се влоши в началото на септември след масовото завръщане от почивки и началото на учебната година. В четвъртък страната също регистрира рекорд от почти 10 000 нови случая за 24 часа. През последната седмица са преброени почти 50 000 нови случая при близо 1 млн. теста, като делът на положителните тестове се е увеличил до 5.4%. Само за ден са преброени 71 нови огнища. Жертвите се движат по около 20-30 души на ден. Към края на седмицата Франция отчете 32 напълно затворени училища и 524 класа, изпратени вкъщи поради разпространението на вируса.

Но и тук ситуацията не е като през пролетта. Половината от новите случаи са асимптоматични и много са сред млади хора между 20 и 39 г., които развиват по-леки симптоми. Починалите и приетите в реанимация са далеч от старите високи стойности, но длъжностните лица са все по-загрижени. Има опасност от "много бърз, експоненциален ръст на вируса на някои места", отбеляза правителствен експерт, визирайки Френската ривиера и Прованс.

В петък правителството се събра да обсъди следващите си стъпки, но засега се въздържа от налагане на строги мерки спрямо социалния, културния и икономическия живот, както и в образованието. Френският премиер Жан Кастекс се обърна към французите с молба за отговорно поведение.

Мерки ще бъдат взети обаче за създаване на по-ефективен капацитет и по-добра организация за тестване и проследяване в страната. Времето за карантина пък ще се намали от 14 на 7 дни, тъй като мнозина не спазват изцяло самоизолацията заради дългия период. В същото време според учените седмица е достатъчна, за да се премине през заразната фаза. Маските отскоро пък за задължителни в някои големи градове.

Очаква се все пак по-строги мерки на местно ниво да бъдат взети в Марсилия, Бордо и в Гваделупа, където хоспитализациите нарастват. Все пак това едва ли ще е достатъчно. Ръководителят на френския научен съвет Жан-Франсоа Делфрайси заяви, цитиран от "Евронюз", че "правителството ще трябва да вземе определен брой трудни решения през следващите 8-10 дни".

Франция със сигурност обаче няма да бърза да прибягва към локдаун на национално ниво, тъй като икономическата криза може да е и по-лоша от здравната. Това обаче не означава, че барове и ресторанти няма да бъдат затваряни на местно ниво - подобен подход вече е прилаган неколкократно във френски населени места.

Преглед на оригинала

Без позитивна тенденция на Балканите

На Балканите, където страните най-бързо и рязко се завърнаха към "нормалност", а популизмът по темата за епидемията преобладава, заболеваемостта започна да расте още в началото на юни. Към момента в много от държавите от региона тя остава висока - Румъния и повечето страни от Западните Балкани в момента са в топ 10 на европейските страни с най-голяма заболеваемост. Редом с това балканските страни са лидери и по жертви на глава от населението.

Преглед на оригинала

България, където заболеваемостта рязко спадна в средата на август, е втора в ЕС по смъртност (виж графиките), при това с тенденция за растеж. Но други на Балканите са с дори още по-лоши показатели по отношение на починалите.

Преглед на оригинала

За съжаление и Гърция, единствената страна в региона, която успяваше доскоро да се размине с голям ръст на случаите, въпреки че посреща много туристи, в четвъртък регистрира най-големия си дневен ръст за цялата пандемия - с 372 случая. Гърция пазеше добре сухопътната си граница, изисквайки негативни PCR тестове от българските и румънски туристи, но не се справи така добре с контрола над западните купонджии, пристигащи с чартъри на парти островите като Миконос, Санторини, Парос и Атинската ривиера.

И това не е всичко. Епидемията е видимо в подем и в страните от Централна Европа като Полша, Чехия, Унгария, които отчитат рязък ръст на случаите в последните седмици, и то до нива, които не са достигани през пролетта. Макар и с по-бавни темпове, инфекциите растат и в Австрия, Германия, Дания, дори в най-предпазливата в цяла Европа държава - Италия. Разбира се, увеличеният капацитет за тестване е една от причините за повечето случаи, но чисто обективни показатели като процентът положителни проби сред тестовете показват еднозначно, че ръст има.

Всичко това дава повод на анализаторите да говорят за старт на "втората вълна" в Европа, която няма как да не се задълбочи с настъпването на по-студеното време.

Какво ще последва обаче е твърде труден въпрос. Повечето правителства в Европа поне засега не предвиждат налагане на нови национални локдауни - никой не желае да тръгне пак по така болезнения за икономиките път.

Що се отнася за здравната част от епидемията, то развитието е трудно да се прецени. Студените месеци водят до по-добри условия за самия вирус, а също така хората прекарват повече време вътре, където заразата се предава по-лесно. Но от друга страна много по-голяма част от хората ще избягват публичните места на закрито и ще бъдат по-предпазливи, след като вече са наясно с опасността.