Как над 71 млн. гласа за Тръмп се оказаха недостатъчни
Изгубилият изборите президент е повишил подкрепата си с близо 10 млн. гласа
ЕС отблизо
Седмични новини за европейски регулации, бизнес и финансиране.
Доналд Тръмп загуби изборите в САЩ и освен ако не се случи чудо при повторното броене на бюлетини и съпътстващите го съдебни драми, през януари ще напусне Белия дом, където ще влезе демократът Джо Байдън. В текущата ситуация има голяма ирония: Тръмп стана президент със значително по-ниска подкрепа, отколкото получава четири години по-късно. Той е подобрил резултата си с близо 10 млн. гласа, но те се оказват недостатъчни.
При 95% преброени бюлетини Доналд Тръмп събира 71.2 млн. гласа, в сравнение с 62.9 млн. гласа през 2016 г. Този резултат ще се покачи допълнително заради останалите 5% непреброени бюлетини, макар да е малко вероятно скокът да достигне или надвиши 10 млн. гласа. Внушителният брой гласове е много по-голям, отколкото за всеки друг кандидат до този момент - с изключение на Джо Байдън, който поставя абсолютен рекорд с над 75 млн. гласа. И двамата с лекота преминават досегашния рекорд на Барак Обама от 2008 г., когато събра подкрепата на 69.5 млн. души.
Което може би донякъде обяснява защо Тръмп не смята за логично да напуска Белия дом. Идеите му, както и самият той като личност, всъщност се оказват много по-популярни, отколкото при миналите избори. Разликата е, че тогава той бе победител, а не губещ.
Не точно свиваща се база
Само две седмици преди изборите New York Times излиза със заглавие "Безмилостно свиващата се база на Тръмп". Изданието се позовава на социологическите проучвания в САЩ. Те обаче, подобно на 2016 г., отново се оказаха грешни. Добрата новина за тях е, че крайният резултат все пак бе предсказан правилно и Джо Байдън победи, но вместо с 60% на 40%, каквато според социолозите бе националната подкрепа за демократа, крайният резултат е 52% на 48% в негова полза. Числата са в сериозен разрез и със социологическите проучвания за позитивните оценки за Тръмп по време на президентството му - в рамките на четири години средните резултати сред социологическите данни неминуемо варираха между 38% и 42%, с някои скокове и спадове при по-ключови събития. Изборите, които са най-важното и точно социологическо проучване, показват значително по-висока подкрепа.
Разликите между резултатите двамата кандидати в отделни щати при средните измервания на нагласите са дори по-големи, отколкото през 2016 г., в процентно отношение. Проблемът на "невидимия избирател" иронично може да остане незабелязан заради правилно посочения краен победител, дори и неговата победа да се дължи на едва няколко десетки хиляди гласа в ключови щати на фона на рекордната 150-милионна избирателна активност.
Също заради разликата между процентна подкрепа и абсолютен брой гласове изглежда сякаш Тръмп губи позиции сред някои демографски групи, което в известна степен е подвеждаща статистика. Така например спрямо 2016 г. в процентно отношение Тръмп има по-малка подкрепа сред жени, бели и над 65-годишна възраст, но реалният им брой е значително по-висок през 2020 г. благодарение на високата активност. Съответно вдигането на броя гласоподаватели като процент сред латиносите, кубино-американците и чернокожите е още по-голямо в абсолютно изражение.
Същата картина се показва и при ключови щати в страната. Демократите например имаха амбиции да обърнат Тексас тази година, като много социологически проучвания показваха, че целта е възможна. Крайният резултат обаче е над 1.2 млн. повече гласоподаватели за Тръмп, включително и в окръзи близо до границата с Мексико, където вотът на латиносите доминира. Отиващият си президент увеличава подкрепата си като абсолютен брой със стотици хиляди гласоподаватели и в либерални крепости като Калифорния и Ню Йорк. Една от причините Флорида да стане червен за втори поредни избори пък са над 1 млн. души допълнителна подкрепа спрямо 2016 г.
Грешната картина
Ако либералите и голяма част от медиите смятат идеите на Тръмп за по-опасни от самия него, то победата на Джо Байдън не би трябвало да ги успокоява, защото "тръмпизмът" се оказва по-популярен от всякога. Новият обитател на Белия дом ще се срещне още от първия си ден с най-голямото разделение в САЩ от над век насам, а една голяма част от населението няма да го смята за легитимен президент.
Половината от населението на САЩ, изглежда, няма проблем да гласува за Тръмп дори след четири години на крайно негативно медийно отразяване, отношение извън нормите на самия президент не само към журналистите, но и към повечето институции, изострена реторика, редица разследвания, импийчмънт, твърда имиграционна политика, коронавируса и цялостна трансформация на поведението на САЩ като страна във външната политика и на Белия дом като вътрешна институция. Към този списък могат да бъдат добавени и победите на Тръмп - законодателни, във външната политика и при номинациите за съдии, но те също се отразяваха предимно негативно в повечето традиционни медии.
Допълнителни лоши новини биха могли да дойдат при следващите избори - междинни за Конгрес през 2022 г. и за президент през 2024 г. Ако републиканците успеят да задържат дори част от активността си, а демократите - не, което е обичайно за печелившата партия на предишните избори, властта във Вашингтон може бързо отново да смени позициите си.
Големият въпрос, на който няма отговор към момента, е каква част от подкрепата за Тръмп е повече за самия него, отколкото за партията му или идеите, които представлява. Данните за гласоподавателите на изборите дават картина по отношение на демография, образование, възраст и т.н., но не и подобни нюанси, които в бъдеще може да се окажат по-важни. От отговора на въпроса зависи колко е вероятно нивото на подкрепа да се задържи.
Другият голям въпрос е дали обръщането на резултата от президентските избори чрез бюлетини по пощата и изразените от Тръмп опасения за фалшифициране на изборите ще резонират сред републиканските гласоподаватели. Отсега е ясно, че много от тях се чувстват измамени, въпросът е колко голяма е тази част.
Президентът най-вероятно ще има роля в междинните избори след две години, дори тя да е символична с опити да ентусиазира републиканските гласоподаватели. По-интересно е дали дори да приеме резултатите от тези избори, Тръмп би търсил номинацията на партията през 2024 г., когато ще бъде на 78-годишна възраст.
Ако подкрепата е повече за идеите на Тръмп, отколкото за самия него, републиканците трябва да насочат силите си в търсене на някого, който да ги защитава, но без да излъчва толкова крайна поляризация, колкото настоящия президент. Доналд Тръмп може да напусне Белия дом, но MAGA доктрината се оказва дълбоко вкоренена в Америка.
6 коментара
Сбъдна се лозунга на Тръмп. Америка отново стана велика... като го изхвърлиха от управлението като мръсно коте.
В прекрасния си коментар Йоан очаквано не е стигнал по-далеко от споменаването на доктрината Тръмп.
Защото иначе неминуемо щеше да опре до Лениновата теория за ролята на личността в историята. А на този етап още не бива.
Дали доктрината Тръмп е концепция на самия Доналд или е партиен продукт, ще се види много скоро от реакцията на републиканските конгресмени и сенатори, когато демократите започнат методично да я демонтират. Допускам, че няма да им пречат много...
В доктрината Тръмп става въпрос за нещо, което са ни накарали да повярваме, че след краха на комунизма си е отишло – ИДЕОЛОГИЯТА. А тя продължава да съществува. И винаги има една господстваща. В момента това е идеологията на неолибералния глобализъм, едно от капилярчетата на която е и обичният ми Капитал.
Много по-лесно ми е да обясня накратко какво е неолибералния глобализъм, за да се разбере що за негов антипод е доктрината Тръмп.
Неолибералният глобализъм за едно десетилетие след краха на СССР преобърна борбата на прогресистите и на класическия буржоазен либерализъм за повече социална справедливост и лична свобода в неолиберален джихад срещу инакомислието, християнските ценности и властта на мнозинството, инфилтрирайки се в международни организации, световни медии, университети, НПО. Реално всички световни организации: Световната търговска, здравна, МВФ, СБанка, структурите на ЕС, Американската психиатрична асоциация са властови структури на глабалния елит.
На човечеството беше натрапен един глобалистки проект, в който националните държави трябваше да се подчинят на наднационална власт, контролирана от космополитен елит и неговите транснационални корпорации и финансови структури.
В мандата си Тръмп започна демонтажа на икономическия и геополитическия модел на неолибералния глобализъм. И макар да е трудно за обикновения потребител да отдели през годините на неговото президентство актовете му срещу глобализма, вътрешнополитическите действия, естествената му реакция на нескончаемите атаки от противниците му на всякакви нива, както и откровените глупости, които правеше, водеща линия и във външната, и във вътрешната политика на президента Тръмп бе изолационизма на Америка и съсредоточаване вниманието върху вътрешните й проблеми – колосалният външен дълг, дефицитът във външната търговия, активирането на добива на въглеводороди, което направи САЩ №1 в добива на нефт и втечнен газ в света, намвесата им във всевъзможни военни конфликти навсякъде по света, които се плащаха от американците и пр, и пр.
Ако Тръмп не бе демонтирал наследения социалкапиталистически здравен модел, известен като Обамакеър, вероятно жертвите на к-кризата щяха да са много повече, защото застрахователният модел на здравеопазването нямаше как да покрие разходите за милионите бедни.
Тръмп промени облика и на американската съдебна система, назначи почти 300 федерални съдии и трима членове на Върховния съд, които ще правораздават през следващите десетилетия. Данъчните облекчения, митническите тарифи на конкурентния внос и намаляването на бюрократичните регулации свиха безработицата до исторически ниски нива, особено сред жените, чернокожите и латиносите. Американската икономика скоростно се възстанови от коронакризата през третото тримесечие с 33,1% растеж на БВП.
Доктрината Тръмп отприщи промяна и в геополитическата архитектура. Отмяната на неолибералните споразумения за свободна търговия на Обама е израз на икономически национализъм и защита на работните места и националната икономика.
В този смисъл резултатите от битката на Тръмп срещу неолибералния глобализъм далеч надхвърля пределите на партийната политика на РП. И на неолибералното крило на партията му ще й е трудно да ги демонтира.
И накрая – доктрината Тръмп не е перхидроленият скалп и дългата до чатала червена вратовръзка, с които президентът присъства постоянно в карикатурите, а всичко описано по-горе.
И последно - признателен съм на Капитал – колкото и неолиберална трибуна да е, - че ми дава възможност да развивам и различна от неговата гл.т.
Високата избирателна активност е само заради залога на тези избори и контраста на кандидатите. Тя не е оценка за кандидатите - добра или лоша.
В последните 20-на години е имало избор между втръснали на хората партийци, които не са кой знае каква алтернатива на досегашните политики и един на друг.
Истински резките политики на Тръмп бързо прекратиха това безвремие и се наложи обществото светкавично да се политизира. Това не бяха избори, това беше референдум, а анти-Тръмп лагерът спечели.
Авторът е пропуснал да спомене факта, че републиканците запазват мнозинството си в Сената и увеличават броя на конгресмените си. Няма никаква синя вълна. Хората просто гласуваха против Тръмп и го свалиха защото той само вреди на Америка. Той е един простак, който направи страната изолирана и смешна, а не велика.
Нов коментар
За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.