Второто пришествие на Доналд Тръмп

Много от представителите на дясното обичат бившия си лидер повече от демокрацията

Ексклузивно съдържание от The Economist

Ексклузивно съдържание от Вашингтон

2 автори

В търсене на спасител © Shutterstock

ЕС отблизо

Седмични новини за европейски регулации, бизнес и финансиране.

Обичайната рутина за бившите президенти е да минат на заден план, благородно да откажат да критикуват наследника си и да планират направата на библиотека. Но Доналд Тръмп не обича задния план, нито благородството или книгите. По време на събития, интервюта, речи и дори сватбени тържества в имението му във Флорида "Мар-а-Лаго" Тръмп хули Джо Байдън, медиите и малкото на брой републиканци, които отказаха да признаят, че той загуби през 2020 г. Тръмп няколко пъти намеква за възможно завръщане, а през 2022 г. това изглежда почти неминуемо.

Вече изглежда, че само криза със здравето му може да спре Тръмп от втори опит за президентството, което той така силно иска. Повечето републикански гласоподаватели искат той да се кандидатира отново. Набрал е вече над 100 млн. долара само с намеци, че ще го направи. Мажоретки на Тръмп като сенатор Линдзи Греъм започнаха да го умоляват да си върне контрола над партията в момента, в който напусна кабинета си. Единствените сериозни претенденти за номинацията на партията като губернатора на Флорида Рон Десантис и бившия държавен секретар Майк Помпео са негови имитатори. Всичко сочи, че републиканците предпочитат оригинала.

Тръмп, изглежда, вече е аранжирал връщането си в политиката чрез твърдението си, че корумпираният естаблишмънт е отнел победата му срещу Джо Байдън. Около 80% от републиканските гласоподаватели вярват в тази лъжа. Това обяснява и защо републиканските конгресмени и сенатори отказаха да проведат сериозно разследване на бунта срещу Капитолия от 6 януари, както и защо малкото републиканци, които оспорваха партийната линия, като Лиз Чейни бяха натикани в ъгъла. Републиканските законодатели и кандидати на всяко ниво бият алармата по отношение на "честността на изборите". Импликацията е, че в много щати с републикански контрол демократите не могат да спечелят честно и съответно са нужни специални мерки, за да бъдат спрени въобще от победа.

Поне 18 щатски законодателни органа, контролирани от републиканците, приеха закони, които правят гласуването по-трудно. Много от тях се прицелват в афроамериканците и други традиционни демографски групи за демократите. Вероятно още по-лош е фактът, че тръмпфицираните институции са поели контрол и върху организирането на избори във въпросните щати.

Това е особено притеснително предвид колко концентриран се оказа опитът на Тръмп да открадне изборите през 2020 г. Ако няколко щата се бяха поддали на натиска му, това щеше да доведе до още повече хаос или дори до успех на опита му за кражба. Бройката на преградите вече е по-малка. Брад Рафънспъргър, републиканският щатски секретар на Джорджия, от когото Тръмп поиска да "намери 11 780 гласа", вече не може отново да защити демокрацията. Републиканските законодателни органи отнеха тази власт на кабинета му.

Републиканските първични избори, които ще се случат основно в първата половина на 2022 г., ще покажат доколко партията се е предала на екстремизма. От общо 212 републикански конгресмени десетима гласуваха за импийчмънта на Доналд Тръмп след 6 януари. От тях двама вече обявиха, че няма да се кандидатират за следващите избори. Останалите осем, сред които и Лиз Чейни, ще се сблъскат с подкрепени от Тръмп съперници. Ако повечето от тях загубят, което изглежда много вероятно, Тръмп ще затвърди контрола си върху партията, която ще приеме още по-силно скептицизма срещу изборния процес като стратегия.

Междинните избори през ноември 2022 г. ще бъдат по-важен измерител. Те ще покажат дали изборните конспирации на тръмпистките републиканци могат да бъдат продадени на широкия електорат. Лидерската роля, която Тръмп ще поеме в кампанията, ще ги окуражи. Големият въпрос е дали достатъчно център-десни избиратели ще намерят тази стратегия за отблъскваща, така че тя да стане и губеща.

Ако това се случи, би било удар по перспективите на Тръмп да си върне президентството. Но надеждите и шансовете това да се случи са малки. Впечатляващо малко от близо 75-те млн. избиратели, гласували за Тръмп през 2020 г., са отблъснати от неговото отрицание на изборните резултати или насилието на Капитолия. Ако те не споделят авторитарните му инстинкти, явно не ги вземат насериозно. Америка може да съжалява за това.