Претърсването на Мар-а-Лаго може да разклати основите на САЩ

Но ако е така, то решимостта на Министерството на правосъдието да поддържа справедливостта всъщност играе в полза на човек, за когото справедливостта не означава нищо. Силата на г-н Тръмп да изкривява реалността е толкова голяма, че прилагането на закона срещу него всъщност може да помогне за разрушаването на републиката. След като устоя на опитите му да открадне изборите, американската съдебна система може да бъде изправена пред свирепо нападение.

Има много малко факти за това разследване, на които да разчитаме; голяма част от това, което се знае, идва от г-н Тръмп. Тази статия ще бъде спекулативна, вероятно досадно такава. В този случай обаче спекулирането колко лоши могат да станат нещата е отговорно, а не несериозно. Г-н Тръмп отново и отново нарушава границите на американското политическо въображение.

Вече се очакваше Тръмп да се кандидатира за втори президентски мандат. Сега изглежда сигурно, че ще го направи. Представете си, че претърсването даде доказателства за престъпления, което да доведе до повдигане на обвинения срещу него. Нищо в историята на бившия президент не предполага, че от някакво чувство за приличие, да не говорим за срам, той ще спре кампанията си. Вместо това той би имал още по-голямо основание да подклажда недоверие и дори омраза към американската правна система, както и към администрацията на президента Джо Байдън.

Дори един бърз процес и присъда e по-вероятно да се окажат начало на още съдебни спорове, отколкото да попречат на кандидатурата на Тръмп. В конституцията, която посочва изискванията за заемане на длъжността президент, не се споменава въпросът за криминалното досие. Това е хипотетичен сценарий, но не и пресилен: Америка е изправена пред възможността обвинен или осъден кандидат да спечели президентски избори, докато води кампания срещу върховенството на закона. Или, може би по-лошо, да загуби тези избори. Не е нужно да разчитате на спекулации, за да си представите как би изглеждало това.

И все пак може би претърсването ще даде толкова осъдителни доказателства, че дори републиканските законодатели, които заплашват да разследват г-н Гарланд, вместо това най-накрая ще отхвърлят г-н Тръмп. Или може би една от многото други линии на разследване на действията на г-н Тръмп или тяхната кумулативна тежест ще има този ефект. Тръмп е разследван в Джорджия и Ню Йорк. Обискът, изглежда, произтича от разследване на това как той е боравил с класифицирана информация; Министерството на правосъдието провежда отделно разследване на опитите му да се задържи на поста.

Недейте обаче да таите големи очаквания. Законодателите, които пропълзяха обратно при г-н Тръмп след нападението в Капитолия на 6 януари, едва ли ще го изоставят заради престъпление като измъкването на секретни документи, особено предвид огромните правомощия на президента да разсекретява информация. И г-н Тръмп, който се е учил от безмилостния адвокат Рой Кон, вече е демонстрирал колко хлъзгав може да бъде. Майкъл Коен, друг бивш адвокат на г-н Тръмп, свидетелства пред Конгреса, че той е действал "като мафиот", като не е давал директни заповеди, които биха могли да го замесят, а е говорел "кодирано". Президентът, който имаше предвидливостта да забрани присъствието на фотографа на Белия дом на 6 януари и да не остави следа от телефонни разговори този ден, изглежда малко вероятно да е оставил уличаващи доказателства, намиращи се около Мар-а-Лаго. За човек, толкова ревностен в преследване на личния си интерес, това би било удивителна грешка.

Г-н Тръмп вечеря навън

В една топла вечер през 1999 г. Доналд Тръмп излиза от известен ресторант, Sylvia's, на булевард Malcolm X в Харлем. Мълвата разпространява, че известният бизнесмен се храни там и голяма, развълнувана тълпа се събира да го поздрави. Цяла вечер е заобиколен от телевизионни звезди, финансисти и бивши футболисти. Залозите изглеждат по-ниски тогава, във времето преди атаките на 11 септември 2001 г., а хвалбите и лъжите му са по-скоро смешни, дори измамно очарователни.

Докато вашият Lexington колумнист, в онези дни автор в друго издание, следва г-н Тръмп в тълпата и към лимузината му, той извиква въпроса, който е в ума му цяла нощ: какво е нещото в г-н Тръмп, което така привлича хората към него? "Не мисля за това, отговаря той през рамо с усмивка. Каквото и да е, това е."

Всички тези години по-късно отговорът е очевиден. Силата е собствената отчаяна нужда на г-н Тръмп, неговият невероятен нарцисизъм. Сега това е най-могъщата сила в обществения живот на Америка, черната дупка в центъра на нейната политика. Той изкриви принципите на Републиканската партия, извади от равновесие Демократическата партия и съсипа репутацията на някога уважавани мъже и жени. Той разкъсва управляващите институции на Америка. Обискът в Мар-а-Лаго може да е било необходим, за да служи на справедливостта. В крайна сметка може да се окаже, че е необходимо и съдебно преследване. Надеждата е, че върховенството на закона има достатъчно тежест, за да оцелее в надпреварата.

2022, The Economist Newspaper Limited. All rights reserved