Рециклирането на пластмасови отпадъци в Европа е изправено пред проблем

Това ще затрудни износа на боклуци за рециклиране в Азия. Китай започна да затваря пазара си от 2016 г. и затегна стандартите за качество на материалите, внесени за рециклиране. В резултат на това европейският износ се измести към страни като Турция и Малайзия. Но с влизането в сила на изменението на конвенцията през януари тези пазари могат да "пресъхнат".

Загубата на китайския пазар и промяната на Базелската конвенция ще затрудни постигането на целите, които ЕС си е поставил. През 2018 г. той преразгледа директивата си за опаковки и отпадъците от опаковки и си постави за цел да рециклира 50% от пластмасовите опаковки до 2025 г. Днес процентът на оползотворяване на пластмаси в Европа е 41.

В сравнение с рециклирането на други материали като стъкло (73%), метал (76%) и картон (83%) числото за пластмасите до голяма степен се дължи на износ. Европейската сметна палата пише, че експортът на пластмасови опаковки извън ЕС представлява една трета от докладваната степен на рециклиране през 2017 г.

Риск от фиктивна обработка

Износът на боклук допринася за постигане на целите, които ЕС си е поставил. Въпреки това липсва контрол както при заминаването, така и при пристигането на товара в приемащата държава. Според европейските регулации отпадъкът, изнесен за рециклиране, трябва да бъде третиран в приемащата държава според стандартите на Европа. На практика обаче това правило не се спазва стриктно - отпадъкът може да бъде изоставен и да бъде изхвърлен в морето, ако попадне в мафиотски мрежи, които таксуват за фиктивно третиране.

Правителствата на европейските държави нямат правомощия за надзор в трети страни. В същото време бизнесът в Европа, който на теория е задължен да се ангажира с т.нар. разширена отговорност на производителя, рядко проверява съдбата на своите отпадъци. "В резултат на това гаранциите за рециклиране извън ЕС са ограничени и рискът от нелегални дейности е висок", пише още Европейската сметна палата и добавя, че "незаконното изхвърляне на отпадъци е един от най-печелившите незаконни пазари в света - наравно с трафика на хора, наркотрафика и незаконната търговия с огнестрелни оръжия, поради ниския риск от наказателно преследване и ниското ниво на глобите".

Проблемът с експорта не е единствената пречка за спазване новите цели на ЕС. Преразглеждането на директивата за отпадъците и отпадъци от опаковки наложи по-строги и хармонизирани счетоводни правила за страните членки от 2020 г. Досега всяка държава имаше голяма свобода на действие, което доведе до разлики в методите на изчисляване. Така например количествата пластмаса, декларирани като рециклирани, могат да бъдат преброени на различни етапи от процеса на събиране, сортиране и рециклиране. Освен това Сметната палата посочва, че качеството на процедурите за верификация е много различно и никой не поема риск за грешно предоставена информация. След като бъдат въведени новите правила, картината ще бъде по-реалистична. Но според специалистите това драстично ще намали процента на рециклиране - на европейско ниво той може да падне от 41% на 30%.

Нужда от действия

Постигането на целта от 50% в рамките на пет години ще бъде трудна задача заради по-строгите отчети и ограниченията за износ, особено за страните, които изостават. Ето защо ЕС трябва да увеличи капацитета си за преработка както чрез национални усилия, така и чрез солидарност между страните. Ако тези инвестиции не бъдат направени, незаконният трафик на боклук ще нарасне.

Въпреки това увеличаването на процента на рециклиране не е само въпрос на инвестиции във вериги на събиране, припомнят европейските магистрати. От решаващо значение е да се осигурят пазари за рециклиране на материали. Сега производственият капацитет за рециклирана пластмаса надвишава капацитета за използването й. По данни на организацията Plastic Europe през 2018 г. са събрани 29.1 млн. тона пластмасови отпадъци, от които 32% са рециклирани, 43% са използвани за енергия, а 25% - депонирани.

Рециклируемостта на пластмасовите опаковки също трябва да бъде подобрена. Според механизма "разширена отговорност на производителя" фирмите производители плащат такса за обработката на продуктите им в края на живота им на принципа "замърсителят плаща". Таксата, която индустрията внася, често се изчислява на база килограми, което поощрява компаниите да произвеждат по-леки опаковки, за да намалят разходите. Но според Сметната палата това е довело до модификации на пластмасата, както и до използването на различни материали, трудни за рециклиране.

Промяната в оползотворяването на отпадъци не трябва да затъмнява спешната нужда за намаляване продукцията и използване на пластмасови опаковки. Въпреки прогреса депонирането и изгарянето на пластмаса не намалява, а запазва нивата си от около 9.5 млн. тона на година. Далеч от намаляването на пластмасови опаковки, европейците използват все повече от тях.

Статията е публикувана в рамките на проекта EDJNET, в който "Капитал" е партньор.