500 хил. тона проблеми

Заводът не спазва разрешителното си за количествата отпадъци, които и изпраща към депо "Долни Богров", което на свой ред не спазва своето разрешително за отпадъците, които може да приеме. Този порочен кръг е официализиран като една безкрайна "рекултивация" (това е обяснението защо там продължават да се изхвърлят отпадъци), която към момента решава, макар и неправилно, проблемите на София.

Нелепото е, че всичко това по никакъв начин не безпокои регионалната екоинспекция в София, която за пореден път не отговори на въпросите на "Капитал" дали има нарушения и имало ли е санкции към Столична община и предприятието ѝ. От РИОСВ - София, обясниха, че са били готови с отговорите още преди три месеца, но не са получили разрешение от Министерството на околната среда и водите да ги предоставят на медията.

Много отпадъци, малко RDF

"Интегрирана система от съоръжения за третиране на битовите отпадъци на Столична община - площадка "Садината", както е цялото име на завода за боклук и свързаните с него съоръжения, се управлява от Общинско предприятие "Столично предприятие за третиране на отпадъци".

То обаче не е търговско дружество и не публикува отчети, поради което е трудно да се разбере как точно работи. Но проблемите са видни от докладите, които то е длъжно да предоставя всяка година на Изпълнителната агенция по околна среда. Последните финансови данни за него пък станаха ясни след питане на общинския съветник Симеон Ставрев от обединението "Демократична България".

Най-общо заводът беше планиран да произвежда по 178 хил. тона RDF, който да се изгаря в инсинератор на "Топлофикация София". А само 75.6 хил. тона отпадъци да отиват на депо - и по-конкретно на депо "Садината", което е неразделна част от проекта за завод, финансиран от Брюксел.

Това, което се получава в действителност през всичките тези години обаче, е, че заводът произвежда с по 100 хил. тона по-малко RDF на година - или само между 50 и 60 хил. тона. А въпросният отпадък, който не се превръща на RDF (отпадък с код 19 12 12), се кара на депо. За да не се надвишат разрешените количества на "Садината" обаче, боклукът отива към депо "Долни Богров", където се карат по над 100 хил. тона годишно отпадъци, излезли от завода с код 19 12 12. Обяснението на Столична община е, че с въпросните отпадъци тя рекултивира депото "Долни Богров" - процес, който трябваше да е приключил много отдавна, още с откриването на завода за боклук на София през 2015-а.

Автор : Капитал Преглед на оригинала

Другите са виновни

Проблемът всъщност беше заложен още при избора на технология на завода, когато общината реши, че ще прави RDF и ще построи инсинератор за изгарянето му към "Топлофикация София". Това се случи въпреки критиките, че така ще се пренебрегне йерархията при управлението на отпадъците, според която с приоритет е рециклирането им и че един "всеяден" завод ще е стимул да се неглижира системата за разделно събиране. Отделно екоорганизации предупредиха многократно, че инсталацията за горене на RDF ще доведе до съпътстващи отпадъци като дънна пепел и др., които трябва да е заравят в депа за опасни отпадъци.

В крайна сметка това, което се получи през всичките тези години, е завод, който не успява да реализира основния си продукт (RDF) на пазара.

"Няма капацитет на инсталациите в България кой да го взема", заяви преди няколко месеца Стефан Ботев, директорът на предприятието за управление на отпадъци. Той не отговори защо два от три циментови завода не желаят да горят RDF-а на София дори срещу заплащане и поиска да попитаме тях. Неофициално циментовите заводи са коментирали във времето, че качеството на софийския RDF не е добро - калоричността му е малка и не може да се постигне температура от 1400 градуса, нужна за производството на цимент. Имал и по-висока влажност, както и тежки негорими примеси като метал, стъкло и т.н., които могат и да повредят съоръженията за обработка на RDF преди горене. Това, което се вижда от данните на Столична община е, че през годините калоричността на RDF-a леко пада, като през 2016 г. тя е била 15.57 MJ/kg, а през 2020 г. е 13.73 MJ/kg.

От общината продължават да твърдят, че към тях няма забележки. "Столична община не е получавала откази за приемане на RDF, произведен от завода, свързан с характеристики на произведеното гориво. Причината за неучастие в процедурите по оползотворяване са по-високите цени, които се предлагат за оползотворяване на други отпадъци, основно внос от чужбина", пише в отговора.

Ковачки в помощ на завода

За първата година от работата на завода (2016 г.) и трите големи циментови заводи в страната купуват столичен RDF. През 2017 г. "Златна Панега" не купува. А през 2018 г. и "Девня Цимент" не взима количества. Единственият завод, който купува всяка година, и то сериозно количество RDF, e "Холсим".

През 2020 г. в помощ на завода се включи и Христо Ковачки с "ТЕЦ Бобов дол" и "Топлофикация Сливен", където се гори софийски RDF. Количествата са малки, като това е струвало на общинското предприятие 89 хил. лв. за изгарянето им.

Изгарянето на отпадъци в инсталациите, свързани с бизнесмена Христо Ковачки, е спорно и от гледна точка на това, че няма направени инвестиции в тях, които да осигурят протичането на този процес и спазването на екологичните норми. Сдруженията "Гринпийс" и "За Земята" преди седмици разпространиха писмата, с които Министерството на околната среда и водите първоначално е отказвало, а след това е позволило на ТЕЦ "Бобов дол" да изгаря до 500 хил. тона отпадъци на година с "експериментална цел", като финалното разрешение е дадено на 14 август 2018 г. от зам.-министъра на околната среда Красимир Живков. Преди година след серия от протести на Перник, Бобов дол и Гълъбово ДАНС установи, че е налице заплаха за екологичната сигурност на страната от подобна дейност.

Абсурдът сега е, че явно Столична община разчита на въпросните инсталации за решаване на екобомбата, която тя сама пък е заложила. Другото решение е в инсинератора към "Топлофикация София", което обаче означава, че това, което другите сега не използват, ще се изгаря в центъра на столицата.