Ердоган осъзна икономическата реалност
На турския президент ще му липсва приятелят му в Белия дом
ЕС отблизо
Седмични новини за европейски регулации, бизнес и финансиране.
Каква разлика правят семейните раздори. Само преди няколко седмици турската лира се сриваше от едно на друго рекордно ниско ниво, тъй като централната банка не правеше нищо, докато чужденците се освобождаваха от турските акции, а финансовият министър на страната Берат Албайрак твърдеше, че валутният курс няма значение. Днес турската лира се радва на голям възход, фондовият пазар се покачва и служителите говорят за необходимостта от реформи и поддържането на инфлацията под контрол.
Повече от две години автократичният президент на Турция Реджеп Тайип Ердоган разчиташе на Албайрак, неговия зет, да управлява икономиката. Албайрак едва не я срина. Тъй като банките отпускаха кредити при лихви под инфлацията, за да съживят растежа на икономиката, лирата потъна с над 40% спрямо долара, което стопи спестяванията на милиони турци. Централната банка и държавните банки пропиляха най-малко 100 млрд. долара в ценни чуждестранни резерви в неуспешен опит да спасят валутата.
Ердоган накрая натисна спирачките. На 7 ноември той уволни управителя на централната банка и го замени с един от съперниците на Албайрак. Ден по-късно, възмутен, Албайрак, който някога беше смятан за бъдещ наследник на тъста си, се оттегли. Оттогава насам лирата отговоря с най-доброто си седмично представяне (скок от 10%) в продължение на две десетилетия.
Правилни сигнали
Промяната в тона е забележителна. Новият управител на централната банка Наджи Агбал и новият финансов министър Лютфи Елван издават всички правилни сигнали за стабилизиране на валутата и намаляване на инфлацията до едноцифрени цифри. Министърът на правосъдието, който през 2017 г. председателства репресивните действия срещу опонентите на правителството след опита за преврат, откри страстта си към върховенството на закона, като поиска от съдиите да се съобразят с решенията на Конституционния съд и да помогнат за подобряване на климата за чуждестранните инвеститори. Чуждестранните инвеститори са необходими на Турция: в следствие на пандемията, икономиката се сви с близо 10% през второто тримесечие.
Дори Ердоган, който е заклет враг на високите лихвени проценти, сега казва, че Турция може да се наложи да изпие "горчиво хапче", което означава доза строгост. На 19 ноември централната банка надлежно наложи грандиозно покачване на лихвения процент от 475 базисни пункта.
Ердоган трябваше да се предаде на натиска на пазара и да уволни Албайрак. "Имаше реален шанс ситуацията да излезе извън контрол и да се стигне до пълен валутен срив", освен ако лидерът на Турция не беше променил курса си, казва Пол Макнамара от GAM Investments. Друг вариант би бил да се потърси помощ от МВФ, нещо, което Ердоган преди това изключваше. Ердоган ще трябва да плати и политическа цена. Смята се, че група от 30 до 40 парламентаристи от управляващата партия е заплашила да избяга към опозицията, освен ако Албайрак не подаде оставка. Основният ремонт на икономическия екип на Ердоган му е купил поне малко време, смята турският икономист Угур Гурсес.
Това също може да помогне на турския лидер да се справи със загубата на добър приятел във Вашингтон. През последните четири години Ердоган можеше да разчита на Доналд Тръмп да погледне встрани, когато Турция изгони американски войски от части от Североизточна Сирия, сблъска се с европейски съюзници в Средиземно море, разположи сирийски наемници в Либия и Азербайджан и заключи хиляди хора в измислени обвинения в терор. Тръмп също защити Турция от санкции след закупуването на система за противовъздушна отбрана С-400 от Русия и може да се е опитал да спре разследване над турска държавна банка, обвинена в пране на ирански пари.
По времето на Джо Байдън, който по-рано тази година посочи Ердоган като "автократ", който "трябва да плати цена", нещата ще станат по-трудни. САЩ ще очертае червени линии и ще ги наложи по-уверено, казва Лизел Хинтц от университета Джон Хопкинс. Ердоган ще има по-малко място за преговори при сключването на сделки с Белия дом. Санкциите за С-400 ще бъдат по-трудни за заобикаляне, особено след като Турция тества системата през октомври.
"Анкара вече няма да има защитата, осигурена от Тръмп, и трябва да се наложи политически и икономически ред", смята Асли Айдинтасбас от Европейския съвет за външни отношения. "Може да няма пряка причинно-следствена връзка, но няма съмнение, че оставката на Албайрак е свързана с това, че Турция трябва да бъде по-подготвена за бъдещите предизвикателства."
С такива приятели
И все пак има ограничение докъде е готов да стигне Ердоган, за да спаси лирата и да се хареса на новата американска администрация. Въпреки всички неотдавнашни разговори за реформи, той няма намерение да разхлаби хватката си над националните институции, да се откаже от растежа или да спре да измъчва противниците си. Неговите прокурори наскоро започнаха разследване срещу Екрем Имамоглу, опозиционния кмет на Истанбул, за критиката над един от любимите проекти на президента, канала между Черно и Мраморно море. Дали централната банка прави правилните стъпки, все още зависи повече от Ердоган, отколкото от нейния управител. Албайрак може да е полезна изкупителна жертва, но той не е истинският проблем в Турция.
Дори ако Ердоган е искрен по отношение на демократичните реформи и необходимостта да поправи проблемите със западните си партньори, коалицията, която той подпечата с крайните националисти в страната, които го подкрепят в парламента и в силите за сигурност, ще затрудни правилните стъпки. "Той се е заключил в този път", определя Озгур Унлухисарчикли от Германския фонд "Маршал". "Не виждам как може да направи съществени промени, без да разруши структурата на алианса, който е създал."
Ердоган трябва да се надява, че началото на президентството на Байдън е по-добро от края на президентството на Тръмп. На 16 ноември държавният секретар на Тръмп Майк Помпео заяви пред френски вестник, че САЩ и Европа трябва да се справят с "агресивните действия" на Турция през последните няколко месеца. Ден по-късно Помпео пристигна в Истанбул, където се появи на посещението на Вселенския патриарх, за да обсъди религиозните свободи в Турция (вероятно да адресира оплакване към Ердоган относно превръщането на древната християнска църква "Света София" в джамия). Не се срещна с нито един турски чиновник.
2020, The Economist Newspaper Limited. All rights reserved
1 коментар
Нов коментар
За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.