Свят

Г-7, Г-20 и още 120 страни по пътя на глобална данъчната промяна

Най-развитите икономики в света се договориха мултинационалните компании да плащат по-високи данъци, а минималният корпоративен данък в света да е 15%

Кирил Кирчев

Reuters © Reuters

ЕС отблизо

Седмични новини за европейски регулации, бизнес и финансиране.

Развитите икономики от Г-7 постигнаха споразумение за по-голямо данъчно облагане на мултинационални компании в опит да дадат тласък за договаряне на глобална сделка. САЩ, Япония, Германия, Франция, Великобритания, Италия и Канада ще се постараят да спрат компаниите да пренасочват печалби към юрисдикции с ниски данъци и да гарантират, че най-големите мултинационални компании плащат повече данъци там, където работят, а не където са регистрирани.

В момента корпорациите могат легално да регистрират клонове в страни с относително ниски данъци и да декларират печалбите си там. Така те се облагат само според местното законодателство, въпреки че приходите им идват основно от продажби, направени на други територии. Economist цитира проучване, според което през 2018 г. около 40% от печалбите на мултинационалните компании в чужбина са изкуствено преместени в страни с ниски данъци.

Сделката, обявена на срещата на финансовите министри на организацията в края на миналата седмица в Лондон, бележи значителна стъпка напред в преговорите, започнали през 2013 г. Това дава надежди за постигане на по-широко споразумение във формата Г-20, в който се включват Китай и Русия. Най-оптимистичните очаквания са то да се постигне още на срещата през юли, което ще стимулира останалите около 120 държави и територии, участващи в преговорите, да се съобразят с него.

Британският финансов министър Риши Сунак отбеляза, че са постигнали историческо споразумение за глобалната данъчна реформа, което изисква най-големите мултинационални технологични гиганти да плащат справедливия си дял от данъка в Обединеното кралство. Приоритетът на Лондон в преговорите е да се съберат повече приходи от компании като Apple, Google и Facebook. Ентусиазмът на Сунак беше споделен и от други министри на финансите на Г-7. Американският финансов министър Джанет Йелън заяви, че споразумението е "значителен, безпрецедентен ангажимент" за минимален глобален корпоративен данък от най-малко 15%, което ще увеличи значително приходите от корпоративен данък в САЩ.

Това е нивото, с което държави като Ирландия облагат своя бизнес, но е много под най-ниските ставки в Г-7. В България корпоративният данък е 10%, което означава, че няма да е от страната на печелившите.

Олаф Шолц, германският финансов министър, определя сделката като "много добра новина за данъчната справедливост и солидарност и лоша новина за данъчните убежища по целия свят". Френският му колега Бруно льо Мер заяви, че сделката проправя пътя за глобално споразумение на срещата на Г-20 във Венеция през юли.

Какво е договорено

Детайлите на първата част от споразумението, което е значителна отстъпка от страна на САЩ (защото американските компании ще пострадат най-много), показват, че "най-големите световни компании" с марж на печалба от поне 10% в бъдеще ще трябва да разпределят 20% от своите глобални печалби за страни, в които правят продажбите си. Ако се въведе това правило, ще бъде отменено един век международно корпоративно данъчно облагане, при което печалбите се облагат само там, където компаниите имат физическо присъствие.

Google, Amazon и Facebook заявиха, че приветстват решението на Г-7. "Искаме процесът на международна данъчна реформа да успее и признаваме, че това може да означава, че Facebook ще плаща повече данъци, и то на различни места", каза Ник Клег, вицепрезидент по глобалните въпроси във Facebook.

Все още предстои да се изглади определението за най-големите световни компании. Тази част от сделката ще изисква глобално споразумение по-късно тази година. В замяна на тази отстъпка САЩ са постигнали съгласие от останалите страни в Г-7 да се наложи минимален глобален корпоративния данък от поне 15%. Това ще намали стимула за големите компании да декларират печалби в данъчни убежища или юрисдикции с ниски данъци като Ирландия, тъй като държавата, в която е централата на компанията, ще може да допълва плащанията на корпоративен данък до глобалното минимално ефективно ниво.

Очаква се САЩ да бъдат най-големият печеливш по този втори стълб на сделката. До късно преди края на срещата на финансовите министри се води спор дали дали в споразумението да се запише глобален минимум от 15% или "поне" 15%, като Франция наред с други призовава за потенциално по-висок процент в опит да събере повече приходи от най-големите компании. Един от най-спорните въпроси е било искането на САЩ към Франция, Великобритания и Италия да отменят новите си дигитални данъци в замяна на придобиването на данъчни права в тази сделка, съобщава Financial Times.

Джанет Йелън искаше това да стане незабавно, докато европейските страни настояват да премахнат тези данъци, след като глобалното споразумение бъде прието и ратифицирано. Съобщението след срещата на финансовите министри показва, че тази част от сделката все още трябва да бъде обвързана с конкретни ангажименти. "Ще осигурим подходяща координация между прилагането на новите международни данъчни правила и премахването на всички данъци върху цифровите услуги и други съответни подобни мерки за всички компании", се казва в него.

Все пак това е сигнал за желание да се разреши трансатлантическият спор за данъчното облагане на (предимно на американски) цифрови гиганти.

Внимание към климата

Финансовите министри от Г-7 също така подкрепят да бъде въведено задължително изискване компаниите да дават информация за рисковете в своите дейности, свързани с климата. В петък президентът на Европейската централна банка Кристин Лагард призова политиците да определят ясни правила за това кои компании и как да разкриват своите рискове, свързани с климата.

Финансовите министри се ангажираха да увеличат вноските си за финансиране на мерките срещу климатичните промени до 2025 г., въпреки че не уточниха с колко. Развитите страни поеха ангажимент да мобилизират 100 млрд. долара годишно до 2025 г., за да помогнат на развиващите се страни да се справят с изменението на климата, но целта остава неизпълнена.