Европейските държави с ниски данъци се готвят за отпор на плана на САЩ

Споразумението в ОИСР би спестило на Брюксел усилията да наложи собственото си предложение в ЕС

Финансовият министър на САЩ Джанет Йелън предложи минимален глобален корпоративен данък.

Кирил Кирчев

Финансовият министър на САЩ Джанет Йелън предложи минимален глобален корпоративен данък. © Reuters

Европейските държави с ниски данъци реагираха положително на плановете на администрацията на Джо Байдън за радикална реформа на глобалното корпоративно данъчно облагане, въпреки че ще загубят от нея. В същото време те дават сигнали, че Вашингтон може да очаква борба за голяма част от детайлите.

Предложението, което се появи за първи път миналата седмица, се стреми да извади от задънената улица глобалните преговори, водени от Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР). Ако бъде прието, то би дало на държавите правомощието да обложат с данъци американските технологични гиганти и други големи мултинационални компании и да се въведе глобален минимален размер на корпоративния данък.

Това би било удар за Ирландия, Нидерландия, Люксембург, Малта и Кипър - всички популярни страни за най-големите световни компании, които яростно защитиха правото си да определят самостоятелно корпоративния данък, пише Financial Times. Въпреки това Дъблин заяви, че е "в подкрепа на споразумение. ... това може да донесе стабилност на международната данъчна рамка", докато финансовият министър на Нидерландия Ханс Вийлброфи смята, че планът на Байдън е "огромна стъпка към намирането на глобални решения и разработването на ефективни правила".

Европейската игра

Лекотата, с която най-големите мултинационални компании в света могат да насочват печалбите си чрез тези юрисдикции, за да намалят общата си данъчна тежест, отдавна е причина за оплаквания сред големите европейски икономики, които губят от приходите, генерирани в техните страни. Но приемането на данъчни правила за целия ЕС изисква единодушното съгласие на всички 27 държави от съюза и тези, които защитават своите режими на облагане, могат да наложат вето.

В резултат финансовите министри на страните в ЕС от години се мъчат да постигнат съгласие за обща политика за премахване на избягването на данъци. През 2018 г. съюз от по-малки държави блокира плановете за европейски данък върху технологиите в полза на провеждането на международни преговори в ОИСР. А по-рано тази година страни, включително Ирландия, Малта и Люксембург, се противопоставиха на проектите на ЕС мултинационалните компании с годишен оборот над 750 млн. евро да дават информация колко печалба са реализирали и какъв данък са платили във всички държави от съюза. Предложението, което подлежи на окончателни преговори между евродепутатите и националните правителства, се смята като първа стъпка към документиране на мащаба на избягването на данъци в Европа.

Юридическите сблъсъци между Брюксел, правителствата и корпоративните гиганти доведоха до смесени резултати. Европейската комисия претърпя смущаващо поражение миналата година, когато нейното знаково решение да принуди Apple да изплати 14.3 млрд. евро неплатени данъци на ирландското правителство беше отменено от общия съд на ЕС. Комисията ще обжалва решението, но в момента усилията за използване на законодателството на ЕС за санкции срещу мултинационалните компании са затруднени. Тази ситуация помага да се обясни защо предложенията на САЩ бяха посрещнати относително топло: споразумението, за което се преговаря чрез ОИСР, ще обхване 135 държави и всички най-големи корпорации в света, като на практика решението на задачата няма да е отговорност на Брюксел.

"Мерките на ОИСР означават, че ЕС няма да се нуждае от собствен дигитален данък", казва дипломат от ЕС. Еврокомисарят за икономиката Паоло Джентилони приветства инициативата на САЩ и посочва, че новият набор от глобални правила за данъчно облагане на цифровите гиганти е "най-доброто решение".

"Второто най-добро решение е да има европейско предложение за цифрови данъци. Най-трудно е да имаме национални решения, което се случва и сега ", смята той. Въпреки това Джентилони отбелязва, че плановете на САЩ са "не са съвсем същите" като тези, които се разработват в Европа: "Критериите ще бъдат от решаващо значение, но мисля, че можем да намерим много силни общи решения".

Достатъчно място за спорове

Това оставя достатъчно място за спорове относно подробностите как ще бъде приложена схемата. Най-голямата битка вероятно ще бъде за нивото на глобалния минимален данък. САЩ предлагат 21% ефективен минимален корпоративен данък. Докато Нидерландия и Люксембург имат и по-високи от това ниво, корпоративният данък в Ирландия е 12.5%. Ирландското министерство на финансите подчертава, че глобалната минимална ставка все още не е договорена по принцип. "Малките държави, като Ирландия, трябва да могат да използват данъчната политика като легитимен лост, за да компенсират предимствата от мащаба, ресурсите и местоположението, които се ползват от по-големите страни", заявиха от финансовото министерство. "В същото време приемаме, че трябва да има граници, за да се гарантира, че всяка конкуренция е честна и устойчива".

Според Ферджал О'Рурк, управляващ партньор в PwC в Ирландия, на международния минимум за данъка ще се противопоставят Ирландия и страни като Унгария, която има ставка от 9%. Въпреки това, според него "няма паника" относно потенциалната ерозия на данъчното предимство на Ирландия.

Обхватът на американските предложения е спорен в някои части на Европа: държави като Франция и Италия отдавна искат да наложат международни данъци на технологичните гиганти, но Германия може да се опита да защити своите мощни автомобилни производители, които не са били обхванати от първоначалните предложения на ОИСР, но биха били засегнати от американския план. Дефиницията на това, което ще бъде облагано с данък, също може да бъде оспорена.

В крайна сметка преговорите във формата на ОИСР ще трябва да постигнат широк консенсус въпреки желанието на повечето правителства да генерират повече данъчни приходи.