За да няма следващи пандемии
Европа остава ключова за увеличаване на глобалния капацитет от основни медицински консумативи
Ан Бушер и Гунтрам Волф
ЕС отблизо
Седмични новини за европейски регулации, бизнес и финансиране.
Краят на COVID-19 все още не се вижда на хоризонта. По-лошото е, че нови пандемии вероятно ще застрашават глобалното здраве и през следващите десетилетия. Предотвратяването на подобни всеобщи зарази се превърна в глобален обществен приоритет, също като смекчаването на измененията на климата: светът трябва да действа колективно, за да избегне бъдещи епизоди, подобни на COVID-19.
Инвестициите за превенция на пандемични ситуации, готовност и реакция трябва да се превърнат в приоритет на целия свят, както се твърди и в последния доклад на финансовите министри на Г-20. Подобно финансиране би запълнило големи пропуски в глобалната здравна сигурност, пише още в доклада. Фокусът му е основно върху нуждите от финансиране на глобални обществени блага, необходими за предотвратяване на пандемични ситуации. Според данни на Г-20, годишно ще са необходими 15 млрд. долара за подобряване на надзора върху разпространението на пандемии, за поддържане на достатъчно добро ниво на всички национални здравни системи и - изключително важно - за доставка на достатъчно медицински консумативи за противодействие. Разходите за превенция на пандемия осигуряват най-добрата възвръщаемост на всяка публична инвестиция. Международният валутен фонд изчислява, че по-бързото внедряване на ваксини в световен мащаб би могло да спести на света около 9 млрд. долара.
Все още уязвими
Пандемията показа колко важно е прилагането на навременни мерки за противодействие срещу заразата. Дори към днешна дата предлагането на ваксини срещу COVID-19 е крайно недостатъчно, тъй като милиарди хора все още не са ваксинирани. МВФ изчислява, че производството на ваксини може да достигне 6 млрд. дози до края на 2021 г., което ще позволи ваксинацията на едва 45% от световното население. Това ще остави най-големите региони на планетата уязвими към появата на нови зарази. В ранните фази на пандемията от COVID-19, през пролетта на 2020 г., личните предпазни средства и медицинското оборудване също бяха в недостиг. Тези липси гарантират по-тежки последици за човечеството, по-дълготрайни ограничения върху социалния ни живот и значителни загуби по отношение на глобалната икономическа активност.
Подобни ситуации изискват от човечеството смели глобални решения. Европа може да изиграе главна роля в осигуряването на ваксини за света както сега, така и за бъдещи пандемии. Европейските компании са на челните места по разработване и разпространение на ефективни ваксини срещу COVID-19. Европейските политици устояха на изкушението да използват продукцията предимно за вътрешния пазар и за разлика от много други части на света, около половината от ваксините, произведени в ЕС, бяха изнесени за трети страни. В интерес на Европа е възможно най-много хора да се ваксинират възможно най-бързо: никой не е в безопасност, докато всички не са в безопасност.
Три стъпки за глобална здравна сигурност
Първо, много страни все още имат ограничен достатъчен достъп до ваксините срещу COVID-19. Основаната от Световната здравна организация инициатива за глобален достъп до ваксини COVAX все още не успява да осигури необходимия брой ваксинационни дози. Обещанието на Г-7 от юни 2021 г. за увеличаване на предлагането на ваксини с 1 млрд. също не е достатъчно. Политиките на ЕС за подпомагане на развиващите се страни да получат достъп до ваксини трябва да продължат. Такава подкрепа може да бъде под формата на дарения или безвъзмездни средства, както и заеми при специални условия между ЕС и трети страни за закупуване на ваксини. Това може да се осъществи и чрез участие в дейността на COVAX. Въпросът обаче не е само в достъпа, но и в достъпността: ЕС трябва да помага на по-бедните страни да купуват ваксини при условия, сравними с вътрешните покупки на отделните държави.
Второ, както твърди докладът на Г-20, светът се нуждае от по-голям капацитет за снабдяване с ваксини и други лекарства, когато няма глобална пандемия. С потенциални икономически загуби от 500 млрд. долара на месец през 2021 г., ускореното производството на ваксини по време на пандемии носи огромни ползи. Изграждането на подобен обем от запаси в "мирно време" обаче би изисквало известна степен на субсидиране - частните фирми нямат достатъчно стимули да поддържат излишни производствени мощности. От друга страна, ЕС трябва да продължи да подкрепя веригите за доставка на ваксини, докато светът постепенно излиза от ковид кризата. ЕС разполага с едни от най-добрите световни изследователски центрове в тази област и следва допълнително да надгражда върху тях като увеличи разходите си за научни изследвания.
Трето, производството в различни региони би направило системата по-устойчива и ще доведе до по-справедливо глобално разпределение на оскъдните доставки. Френско-германската инициатива за засилване на производството на ваксини на BioNTech в Южна Африка е положителен пример за това.
Европа вече има значителен финансов принос за борбата срещу пандемията. Но е нужно той да се засили още в краткосрочен план чрез закупуване и разпространение на повече ваксини. Както посочва докладът на Г-20, подкрепата на ЕС за световната битка срещу пандемията ще осигури възможност на Съюза и за разширяване на важен индустриален сектор. Това е морален императив и огромна възможност за Европа да повиши усилията за борба с пандемиите.
Ан Бушер е асоцииран изследовател към Bruegel и бивш генерален директор за здравеопазване в Европейската комисия. Гунтрам Волф е директор на Bruegel. Текстът е предоставен на "Капитал" от Bruegel
1 коментар
Има лесно , я как бързо се справиха с чумата по свинете ! Всичко под ножа ...
Нов коментар
За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.