Новата амбиция на Китай – двигател на пазара на суровини

Пекин освобождава метали от резерва в опит да осигури нужните количества и да спре ръста на цените

Ако цените на металите се повишат рязко, ръстът в икономиката на Китай ще се забави.
Ако цените на металите се повишат рязко, ръстът в икономиката на Китай ще се забави.
Ако цените на металите се повишат рязко, ръстът в икономиката на Китай ще се забави.    ©  Shutterstock
Ако цените на металите се повишат рязко, ръстът в икономиката на Китай ще се забави.    ©  Shutterstock

Китай се стреми към все по-голямо световно влияние и не може да се отрече, че в сферата на икономиката в голяма степен започва да го постига. Страната първа понесе удара от пандемията от коронавирус и първа излезе от кризата, от която вече се отърсва и развитият свят. Възстановяването на глобалната икономика обаче доведе до прегряване на пазарите на някои суровини поради драстичния ръст в поръчките. В резултат на огромното търсене цените на основни метали и на петрола се повишиха значително. Това оказа благоприятен ефект за страните, чиито икономики зависят основно от износа на суровини, но не може да се каже същото и за зависещите от вноса им. За Китай, който е основен купувач на редица основни суровини, поскъпването им може да се окаже пагубно за растежа на икономиката в близко бъдеще.

Защо Пекин се намесва на пазарите

Това е една от причините Пекин да предприеме действия и за първи път от десетилетие пусна на вътрешния пазар метали от резерва. Националната администрация за хранителни и стратегически резерви продаде на търг общо 100 хил. тона цветни метали (мед, алуминий и цинк) в началото на юли, а в края на същия месец обяви нови количества. Целта на китайското правителство е да ограничи поскъпването на металите и да подсигури доставки на нужните суровини за производството в страната.

Според икономистите обаче интервенцията на пазарите няма да е достатъчно голяма, за да укроти или установи контрол над нарастващите цени на суровините. Експертите на американската Citigroup смятат, че усилията на Китай са съсредоточени основно върху ограничението на "повишаването на цените на суровините чрез управление на пазарните очаквания и възпиране на спекулантите, отколкото върху разрешаване на какъвто и да е физически недостиг".

Самият обем на планираните търгове на цветни метали не е с внушителни обеми засега, но това е първият подобен ход за последното десетилетие и е показателно за намеренията на Пекин за директна намеса на пазара, ако цените на суровините се повишат драстично. Над 200 производители на цветни метали участваха в наддаването в началото на юли, като цените на сделките бяха с 3 до 9% по-ниски от пазарните през този ден.

"Пазарът има силно желание да купува. Компаниите, спечелили наддаването, със сигурност биха имали полза", казва пред Reuters Хе Сяохуй, анализатор от държавната компания Antaike. Той очаква освобождаването на метали от резерва да продължи до края на годината.

Амбицията на Китай има своето логично обяснение - въпреки че не е страната с на най-големите световни запаси на метали, е водещият производител на олово, калай и цинк, както и вторият по големина на боксит, показват данните на Световната банка. Добивът на метални руди е с най-бързи темпове в света, като Пекин вече осигурява между 20 и 50% от световното производство на бокситни, оловни, калаени и цинкови руди.

Рафинирането на неблагородни метали също е силно концентрирано, като Китай държи между 35% и 55% от световното производство. Страната е лидер при алуминия с 55%, въпреки че има само 3% от резервите на боксит и едва 20% от производството на бокситни руди. При никела този процент е "само" 35%.

Този апетит към природните ресурси се движи от бързата индустриализация и възхода на Китай като глобална икономическа сила през последните 30 години. Така се превърна в най-големия потребител в света на рафиниран алуминий, мед, никел, стомана и цинк. През 1980 г., когато политиката на реформи в Китай едва започваше, делът на страната в световното потребление на цветни метали варираше между 3 и 4%. Днес китайското потребление е равно на 40% от световното търсене на олово и никел и 50% на алуминий, мед и цинк според данни на Световната банка.

Апетит и за борсов център

Участието на Китай на пазара на метали не се ограничава само до реалното потребление на икономиката. Фючърсните борси в страната също се развиха през годините и след поредица от регулаторни промени се превърнаха в едни от най-големите пазари за търговия на суровини в света за многобройни индустриални метали.

Проучване на Futures Industry Association (FIA) показва, че 7 от 10-те най-търгувани фючърсни договори за индустриални метали стават на китайски борси. Освен това според данните на FIA фючърсният договор за стоманени арматури на Shanghai Futures Exchange (SHFE) е най-търгуваният контракт за суровини в света по обем. Днес търговията с фючърси на суровини в Китай се извършва на пет борси.

Въпреки факта, че те продължават да бъдат сравнително затворени за чуждестранни инвеститори, които обикновено трябва да разчитат на местни посредници, които да извършват сделки от тяхно име, много китайски фючърсни договори вече задминават западните борси по обема на търговията.

Според анализатори и икономисти обаче въпреки високите обеми на търговия с метали в страната Китай все още не е лидер на пазара. Такива продължават да бъдат западните борси, например борсата в Лондон (въпреки че проучвания показват, че и Индия също изглежда важен предавател на ценови сигнали).

Може ли да стане крайъгълен камък

Проучване на германски професори от пролетта на 2021 г. хвърля светлина върху глобалното влияние на Китай на пазара на суровини. Според Мартин Стефан и Клаудия Уеленройтър Китай продължава да бъде в ролята на "получател" на цените.

Според проучването, за да засили лидерската си роля на пазара за суровините, ще трябва да предприеме допълнителни стъпки като увеличаване на прозрачността и отваряне на търговията за чуждестранни инвеститори.

Най-важното е, че китайските пазари трябва да станат по-достъпни за чуждестранните инвеститори, смятат авторите. Първа стъпка в тази посока e отварянето на фючърсния договор за желязна руда за чуждестранни инвеститори през май 2018 г. В началото на 2020 г. Китай разреши и търговията с петрол за чуждестранни инвеститори, като преди няколко месеца позволи и тази с опции върху суровините за чужденци. Страната може да се превърне в определящ фактор за глобалните цени на някои суровини и по-специално на индустриалните метали, но за целта трябва да подобри прозрачността на пазарите и да улесни достъпа до борсите от чуждестранни инвеститори и институции.

Накъде отиват цените

През 2021 г. цените на суровините отбелязаха рязко покачване, като много от тях сега надхвърлиха нивата си от преди пандемиятa. Цените на петрола се повишиха значително, доближавайки 80 долара за барел. Цените на неблагородните метали се увеличиха рязко тази година, подкрепени от продължаващото силно търсене от Китай, както и възстановяването от кризата в останалата част на света. Световната банка ревизира прогнозата си за цените на металите през 2021 г. рязко нагоре и сега се очаква цените да бъдат средно с 36% по-високи в сравнение с миналата година, преди да паднат обратно през 2022 г., тъй като някои ограничения във веригите на доставки ще отпаднат. Цените на селскостопанските суровини също се покачиха значително, а опасенията за несигурността в доставките на храна продължават да съществуват в някои страни, особено засегнатите от военни конфликти или преживяващи неблагоприятни метеорологични явления. Докато повечето световни селскостопански стокови пазари остават добре снабдени, растежът на производството на основните култури е под тенденцията през последните няколко години според Световната банка. Очаква се цените в селското стопанство да нараснат с 16% през 2021 г.
1 коментар
  • Най-харесваните
  • Най-новите
  • Най-старите
Нов коментар