Без работа и без храна, или как пандемията застрашава все повече хора с гладна смърт

Особено мрачна е ситуацията в Африка, където случаите на заразени се повишават. През последните месеци организации за борба с бедствията изразиха тревога за Етиопия, страната с най-висок брой на гладуващи хора в световен план, както и за Южен Мадагаскар, където стотици хиляди са заплашени от глад вследствие на извънредно тежка суша.

С години гладът в глобален мащаб стабилно се увеличаваше, докато бедните страни се сблъскваха с различни кризи - от въоръжени конфликти до крайна бедност. В същото време сушата и наводненията станаха все по-чести, намалявайки възможността за реакция, преди ново бедствие да удари.

През последните две години икономическите шокове от пандемията ускориха кризата. Както в богати, така и в бедни страни опашки от хора, останали безработни, се вият пред хранителните банки.

В очакване на нова вълна на вируса, застрашаваща Африка, неформалната "предпазна мрежа" - помощ от роднини, приятели и съседи, която често замества липсващата държавна подкрепа, сега изглежда разкъсана. Гладът се е превърнал в отличителен белег на растящата бездна между богатите страни, които се връщат към нормалното, и бедните нации, затъващи все по-дълбоко в кризата.

Амер Дауди, старши оперативен директор на Световната програма по прехраната, твърди, че никога досега ситуацията с глада не е била толкова тежка. "Обикновено има три-четири катастрофи като конфликти и глад по едно и също време, но сега става въпрос за много повече кризи, случващи се едновременно по света", казва той.

Гладът в Южна Африка

Проблемът с глада се разпростира и в Южна Африка, традиционно една от относително сигурните страни на континента по отношение на изхранването. През последната година три опустошителни вълни на вируса погубиха десетки хиляди души, от които е зависела прехраната на семействата, оставяйки мнозина без възможност да си набавят храна. Затварянето на училищата в продължение на месеци лиши около 9 млн. ученици от безплатен обяд. Строг локдаун миналата година затвори неофициални търговски обекти в малки градове, принуждавайки някои от най-бедните жители на страната да пътуват далеч, за да си купят хранителни продукти, често от по-скъпи супермаркети.

Около 3 млн. южноафриканци са изгубили работата си, повишавайки безработицата до 32.6% - рекордно висока стойност от 2008 г. насам, когато започва да се води статистиката. В селските райони на страната продължителна суша убива добитъка, оставяйки фермерите без доходи.

Южноафриканското правителство опита да осигури известно облекчение миналата година, като започна да раздава по 24 долара месечна помощ, както и други социални плащания. Въпреки това до края на миналата година около 40% от жителите на Южна Африка са били засегнати от глада, сочи академично проучване.

В Дънкан вилидж, разрастващо се селище в провинция Източен Кейп, "спасителните въжета" за оцеляването на десетки хиляди жители са скъсани. Преди пандемията морето от метални бараки и бетонни къщи се е оживявало всяка сутрин, когато работниците се качвали на микробусите към близкия Източен Лондон. Индустриален хъб със заводи за автомобилни части, текстил и преработени храни, градът предлагал сигурни работни места и стабилни доходи.

В продължение на почти 40 години бащата на 32-годишната Анелиса Лангени е работил като машинен оператор в завода на Mercedes-Benz. До момента, в който се пенсионирал, успял да спести достатъчно, за да построи още две еднофамилни къщи в техния парцел с намерението да ги отдава под наем и да осигури финансова стабилност на децата си.

Пандемията провалила тези планове. В началото на първия локдаун наемателите изгубили работата си и не можели повече да си плащат наема. Когато г-жа Лангени била съкратена от позицията на сервитьорка, а сестра ѝ изгубила работата си в местната пицария, семейството можело да разчита само на месечната пенсия на бащата от 120 долара. Това продължило до юни, когато той починал.

Неспособна да намери работа, Анелиса разчитала на помощ на две свои съседки. Но когато нова вълна на вируса ударила провинцията през ноември, техните семейства изпаднали в същото положение.

Около 300 км на запад, в региона Кару, щетите от пандемията са подсилени от суша, продължаваща вече осма година. Пейзажът от буйни зелени храсти се е превърнал в скучно пепелявосив. Там 70-годишният Золиле Ханабе е собственик на 2400-акрова ферма, която е закупил през 2011 г. със спестявания от работата си като директор на училище. Стопанството, което е било детската му мечта, Ханабе е смятал да остави в наследство на децата си. Но до 2019 г. той още изплаща фермата. С увеличаването на сушата реката пресъхнала, единадесет глави добитък умрели, храстите се съсухрили. Наложило му се да купува храна, за да спаси останалите животни, което му струва по 560 долара на месец.

Пандемията само умножила проблемите му. Наложило се да уволни двама от тримата си работници. Продавачите на фураж от своя страна също съкратили служители и вдигнали цените, утежнявайки допълнително бюджета на фермера. Ханабе споделя: "Може би щях да преживея една криза Но двете заедно?"