🗞 Новият брой на Капитал е онлайн >>

Светът се е запътил към "ваксинен апартейд"

Неравният достъп до имунизациите срещу COVID-19 за по-бедните страни ще има глобални негативни последици

Гана стана първата страна, получила ваксини срещу коронавирус чрез инициативата COVAX
Гана стана първата страна, получила ваксини срещу коронавирус чрез инициативата COVAX
Гана стана първата страна, получила ваксини срещу коронавирус чрез инициативата COVAX    ©  Reuters
Гана стана първата страна, получила ваксини срещу коронавирус чрез инициативата COVAX    ©  Reuters
Ако продължи да се следва моделът за приоритизиране на развитите икономики, пандемията няма да бъде поставена под контрол с години.

"Ваксинен апартейд" - това е новата ковид криза, пред която се изправя светът. Оптимизмът от пристигането на ваксините срещу коронавирус е на път да бъде помрачен от пречките пред достъпа до имунизации за много страни. Развитите икономики като САЩ, Великобритания и ЕС се договориха да закупят милиарди дози, докато фармацевтичните компании още провеждаха тестове върху разработките си. По данни на ООН десет държави с високи доходи са си осигурили 75% от настоящите глобални доставки, а доклад на организацията срещу крайната бедност ONE Campaign сочи, че най-богатите страни вероятно ще разполагат с над 1 млрд. излишни дози.

В същото време по-бедните икономики изостават с месеци и дори години от Запада. Те са оставени да разчитат на доставките от COVAX - международната програма за споделяне на ваксини, координирана от Световната здравна организация (СЗО), и това "имунизационно неравенство" ще се отрази негативно както в здравен аспект, така и върху шансовете им за постпандемично възстановяване.

Разбираемо е, че развитите държави искат бързо да ваксинират достатъчна част от населението си, за да постигнат "стаден" имунитет тази година и да овладеят инфектирането. Но подобни цели няма да бъдат успешно изпълнени, ако не включват останалата част от света. Защото вирусът не стои в една страна, а отделните икономики не се възстановяват, когато глобалните перспективи не са добри. Както казва генералният директор на СЗО Тедрос Аданом Гебрейесус: "Няма да сложим край на пандемията никъде, освен ако не сложим края й навсякъде."

Измамно чувство за сигурност

"Познатите рамки на глобалното неравенство отново изникнаха с набирането на скорост на глобалните ваксинационни програми", посочва в свой анализ Зайнаб Усман, директор на програмата за Африка към Carnegie. В повечето бедни и развиващи се страни ваксините са недостъпни дори за медицински служители на първа линия. По данни на Economist Intelligence Unit Африка, подобно на по-голямата част от развиващия се свят, няма да има достъп до имунизации преди 2023 г. за здравните работници, възрастните и другите уязвими групи, а срокът се удължава до 2025 г. за всеобщо покритие.

Експерти предупреждават, че ако продължи да се следва този модел, пандемията няма да бъде поставена под контрол с години. "Светът е изправен пред два варианта за бъдещето - при първия всички страни се обединяват, за да овладеят ковид-19; при втория богатите държави излизат от пандемията, а развиващите се пазари - не. Тогава се появяват две класи - ваксинирана и неваксинирана", пишат в материал за Washington Post Мелиса Флеминг, заместник генералният секретар на ООН за глобалните комуникации, и Джон Уайт от здравния уебсайт WebMD. Според тях изборът, който развитите страни направят сега, ще предопредели кое бъдеще ни чака, като семената на "двукласовото утре" вече са посети.

Ако държавите с високи доходи изберат т.нар. ваксинен национализъм и имунизират единствено своето население, което да доведе до повторно отваряне на бизнеса, събирания в ресторанти и масово използване на международни полети, това чувство за сигурност може да се окаже измамно. "За да се контролира пандемията в световен мащаб, тя трябва да се контролира във всяка една страна. Ако го правим успешно само в няколко държави, а в останалите има високи нива на инфектиране, това означава, че вирусът винаги може да се върне обратно и да засегне незащитени групи в районите, в които се стремим да държим епидемията под контрол", казва пред "Капитал" д-р Петър Марков от Лондонското училище по тропическа медицина. И допълва, че що се отнася до мутациите, вероятността те да възникнат и колко често това се случва е функция от размера на глобалната вирусна популация, тоест колкото повече хора в света са заразени с коронавирус, толкова повече такива мутации могат да се очакват. "Ето защо в наш интерес е радикално ограничаване на количеството вирус, циркулиращо по света. В момента обаче, когато все още има остър дефицит на ваксини, това е трудно да стане и въпросът е как тези ваксини се разпределят, което е свързано с държавни интереси, средства и други", обобщава д-р Марков.

Цената ще плащат всички

Според Флеминг и Уайт би било "огромен морален провал" да се защити само част от световното население, докато останалите се оставят в хватката на вируса, включително в икономически аспект. Но цената на "ваксинното неравенство" няма да бъде платена само от живеещите в бедните страни. "Ако не сменим курса, това ще бъде за сметка на живота и препитанието на милиони по света, на напредъка в справянето с бедността, на бизнеса, на общественото здраве и на икономическата сигурност", твърди в анализ за Guardian Уини Бианяма, изпълнителен директор на програмата UNAids. Доставките по програмата COVAX, която трябва да гарантира справедливо разпределение на ваксините по света, започнаха през февруари и повечето африкански държави заявиха участие. Според Африканския център за контрол и превенция на заболяванията без ваксините, идващи по линия на инициативата, повечето държави на континента ще могат да имунизират между 5% и 10% от населението си. Ето защо е жизненоважно развитите икономики да предоставят по-голяма подкрепа на механизма, който се осъществява под егидата на СЗО, ваксинния алианс GAVI и Коалицията за иновации за готовност за епидемия (CEPI) и цели доставката на около 2 млрд. дози в глобален мащаб до края на годината, покриващи поне 20% от населението в нужда.

На въпрос на "Капитал" с какъв капацитет разполага COVAX, за да изпълни плановете си, от СЗО отговарят: "Присъединяването към механизма не спира страните да сключват двустранни сделки. Като се включват към COVAX и същевременно имат двустранни сделки, държавите залагат на по-голям брой ваксинни кандидати. Амбицията на инициативата е да бъде глобална програма за справедлив достъп. СЗО не одобрява "ваксинния национализъм" и силно насърчава страните с достъп до съществен брой дози да ги споделят с COVAX."

Досега за механизма са събрани 6 млрд. долара, но ще са необходими поне още 2 млрд. долара за постигането на целите за 2021 г. Други стъпки, които могат да се предприемат освен даряването на средства и на излишни дози, за да се избегнат негативните последици от "ваксинния апартейд", е да се удвои глобалният производствен капацитет за една от най-търсените стоки през тази година. Зайнаб Усман пък смята, че при новия си генерален директор Нгози Оконджо-Ивеала приоритет на Световната търговска организация трябва да бъде "координиране на облекчаването на защитата на интелектуалната собственост относно фармацевтичната технология за ковид-19, за да се позволи навременен и общ достъп".

Всички тези действия ще изискват политически и финансови ангажименти от световните правителства, както и гъвкавост от компаниите, но това ще спаси живота на мнозина и ще задвижи глобалното икономическо възстановяване. Иначе в даден момент отново ще се стигне до връщане на локдауна с последици за придвижването и търговията. Международната търговска камара изчислява, че оставянето на бедните страни неваксинирани може да лиши богатите държави от икономическа дейност в размер на 4.5 трлн. долара. Това е цена, която някой едва ли иска да плаща.

1 коментар
  • Най-харесваните
  • Най-новите
  • Най-старите
  • 1
    antipa avatar :-|
    D-r D
    • - 1
    • + 6

    Причината за "ваксинния апартейд", както - между впрочем - и навремето за търговията с роби и колониализма, е една и съща: стремежът към свръхпечалби.

    Фармагигантите Пфайзер, АЗ, Новартис и пр. са транснационални корпорации, чиято основна цел е да осигуряват достатъчни печалби за акционерите си, които от своя страна са още по-огромни транснационални инвестиционни фондове и корпорации. И така кръгът се затваря.

    Платежоспособните страни (по ирония на съдбата почти 100% същите, които са били в основата на търговията с роби и колонизирането на света) сега монополизират ковид ваксините, като:
    а) откупуват за години напред производствения капацитет на фармагигантите, наливайки в сметките на акционерите им стотици милиарди;
    б) контролираните от тях сертифициращи органи блокират одобряването на ваксини, произведени извън техния кръг и провеждат шумна медийна кампания за омаскаряването им. Собствениците и на фарма, и на медийните корпорации са едни и същи.

    Така се получава класически монопол. А монополът ражда нереално високи цени на ваксините и всички произтичащи от това ограничения за едни и забогатяване за други.

    Но! Изобщо не бива да се забравя, че ковид ваксините са разрешени за употреба условно - само за най-рисковите групи, защото изследванията за ефектите им далеч не са приключени.

    Затова 2/3 от света, който не може да си позволи космическите разходи за западните ваксини, може би пък ще е извадил късмет, защото никой не може да прогнозира какви ще са страничните ефекти след години от имунизирането на млади и здрави хора в богатите страни с недопроучени ваксини.

    Дали алчността няма да затрие Запада?

    П.П. Просто за инфо: Китай преди седмица дари няколко милиона дози от най-популярната си ваксина на африкански страни.
    Не съм прочел западни фармагиганти да са направили дарение.

    П.П.2 Организации в Израел са завели дело срещу правителството на Нетаняху в Европейския наказателен съд по обвинение в принуда за ваксиниране, предаване на лични данни за всички ваксинирани на Пфайзер и нарушения на Нюрнбегската конвенция от 1947 г.

    П.П.3 И ми се струва, че е редно Капитал да вземе да огласява и другата гл.точка, а не само тая, дето й идва по мейла.

    Нередност?
Нов коментар